Определение № 60271 от 27.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 453/2020 г.

С постановено по настоящето дело решение № 74/ 13.04.2020 г. е оставена без уважение молбата на К. Г. Г. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски градски съд № 5982 от 09.08.2019 г. по гр.д.№ 4657/ 2019 г., с което на основание чл.3 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международно отвличане на деца е разпоредено връщането на децата Г. К. Г., ЕГН [ЕГН] и К. К. Г., ЕГН [ЕГН], в А., П., Съединени Американски щати и предаването им на майка им И. К. Г.. С решението е отменено определение № 29/ 17.01.2020 г. по ч.гр.д.№ 142/ 2020 г. на Върховен касационен съд, ІІІ-то г.о., с което е било спряно изпълнението на влязлото в сила решение. Постъпила е молба вх.№ 65874/ 20.07.2021 г. от К. Г. Г. - молител по делото, за връщане на сумата 1 000 лв, депозирана по сметка на ВКС и представляваща обезпечение за спиране на изпълнението на влязлото в сила решение. Молителят сочи, че определението, с което е постановено спиране на изпълнението, е отменено. Сочи също, че с определение от 19.10.2020 г. по настоящето дело е отхвърлено искането за освобождаване на гаранцията по съображения, че същата служи като обезпечение на иска, предявен срещу него от ответната по молбата страна за обезщетяване на вредите от спирането на изпълнението. Определението, с което било допуснато обезпечение на този иск чрез налагане на запор върху сумата, било отменено, затова според молителя гаранцията следвало да се освободи. Ответната страна И. К. Г. оспорва искането. Сочи като безспорно обстоятелството, че е предявила срещу молителя иск за обезщетяване на вредите от спиране на изпълнението на влязлото в сила решение (гр.д.№ 48328/ 2020 г. по описа на Софийски районен съд), като е поискала обезпечаване на този иск чрез налагане на запор върху внесената като гаранция сума. Районният съд обаче отказал да допусне обезпечението с мотив, че тази сума така или иначе нямало да бъде освободена преди приключване на производството пред него. Освен това предходните молби на К. Г. за освобождаване на обезпечението били отхвърлени двукратно и нямало нови обстоятелства, въз основа на които да бъдат уважени. Поради това моли гаранцията да не бъде освобождавана. Пред касационния съд делото е образувано по молба на К. Г. за отмяна на влязло в сила решение, като изпълнението на това решение е било спряно по искане на молителя срещу внасяне на гаранция от 1 000 лв. Молбата за отмяна е отхвърлена като неоснователна. Ответната по молбата страна И. К. е предявила иск за обезщетяване на вредите от спирането на изпълнението на влязлото в сила решение – този факт не е спорен, той се твърди и от двете страни. Производството по иска за обезщетение е висящо. При тези условия внесеното обезпечение не може да бъде върнато на молителя, тъй като то е внесено именно за обезпечаване на иска за обезщетяване на вредите, които спирането е причинило. Няма значение обстоятелството, че разглеждащият иска за обезщетението съд е отказал да наложи запор върху сумата. Това не е необходимо, тъй като сумата е внесена именно за обезпечение. Обезпечението се освобождава съгласно чл.309 ал.1 изр.2 вр. чл.282 ал.5 ГПК, когато искът за вземането бъде отхвърлен или производството по делото бъде прекратено. Уредбата не е пълна и не обхваща специфичните хипотези на спиране въз основа на подадена молба за отмяна на влязло в сила решение, което не е осъдително. Тя обаче е базирана на принципното положение, че обезпечението може да бъде освободено, когато делото е приключило с благоприятен резултат за лицето, което е дало гаранцията. Настоящата хипотеза не е такава, тъй като молбата на К. Г. не е уважена. В този случай аналогично приложение намира разпоредбата на чл.282 ал.4 ГПК, която също не урежда конкретната хипотеза, но е базирана на принципното положение, че обезпечението не се освобождава, ако е предявен иск за обезщетяване на вредите от неоснователното спиране на изпълнението. Гаранцията може да бъде освободена, ако този иск бъде отхвърлен или производството по него бъде прекратено. По изложените съображения съдът