Определение № 316 от 27.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4939/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 вр. Чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Т. С. Г. срещу определение №4124/19.09.2024г. по гр. дело №3259/2024г. по описа на ВКС, с което молбата му за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК на влезли в сила решения е оставена без разглеждане. Жалбоподателят счита, че в него не е отговорено на много важни въпроси, например, че е налице евентуално престъпление по служба. Моли определението да бъде отменено поради дефектите, от които страда, ведно с всички законови последици. Ответникът по жалбата не е депозирал отговор в предоставения му срок. Настоящият състав на ВКС намира частната жалба за допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе по нейната основателност, съставът съобрази следното: С молба вх.№501339 от 26.06.2024г. по чл. 307 вр. чл. 303 и сл. ГПК, подадена от Е. Т. С. и Т. С. Г. се иска отмяна на влязло в сила решение №103 от 26.02.2024г. по гр. д. №427/2023г. на Врачанския окръжен съд, решение №2 от 03.01.2023г. и решение №503 от 31.08.2023г. по гр. дело №2397/2022г. на Врачанския районен съд. Молителите твърдят, че делото пред първоинстанционния съд е било образувано по подписана от пълномощник на ищеца искова молба като пълномощното било негодно, без дата и други реквизити; представеният от молителя Г. договор за делба не бил обсъден поради липсваща страница от него, въпреки, че е бил приет от съда в цялост като в тази връзка се твърди евентуално извършване на престъпление; не бил обсъден доводът за нищожност на сделката, на която се позовава ищецът; представен от насрещната страна документ по претенцията по сметки бил с различен от истинския подпис на ищеца; молителят Е. С. бил лишен от участие в процеса, тъй като неправилно било констатирано, че не е открит на адреса за призоваване. Администриращият съд е изискал от молителите да посочат основанията за отмяна по чл.303, ал.1 ГПК, на които се позовават. С отговор от 18.07.2024г. молителите са заявили, че посочените от тях решения страдат от всички отменителни основания, а в молба от 29.07.2024г. Т. Г. е посочил, че има новооткрити документи във връзка с твърдението им за нищожност на сделката в полза на ищеца Ц., като представя удостоверение от 03.09.2011г. на АВ относно липсата на регистриран режим на имуществени отношения за Е. Г., удостоверение от 26.09.2022г. за сключен брак между Т. Г. с Е. М., епикриза от 31.01.2020г. на Е. Г.; удостоверение за наследници на Е. Г. от 04.09.2001г. Не са изложени твърдения за датата, на която молителите са узнали за посочените доказателства, за които твърдят, че са публично достъпни. Ответникът по молбата И. Ц., чрез пълномощника си адв. Я., изразява становище, че молбата за отмяна е нередовна и не съдържа ясно и мотивирано изложение на обстоятелствата по чл. 303, ал. 1, т. 1-7 ГПК. С обжалваното определение, състав на ІІ г.о. на Върховния касационен съд е счел молбата за недопустима, като позовавайки се на разясненията в т. 10 на ТР № 7 от 31.07.2017г. на тълкувателно дело №4/2014г. на ОСГТК на ВКС, е посочил, че молбата за отмяна е останала нередовна, тъй като не съдържа изложение на обстоятелствата по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото са посочени единствено две писмени доказателства – договор за доброволна делба и нотариална покана, без да са изложени твърдения кога молителите са узнали за тях, разполагали ли са с тях и могли ли са да ги представят при гледане и решаване на делото. Посочил е, че писмените доказателства към молбата от 29.07.2024г. не следва да се съобразяват, тъй като са депозирани по делото след срока за отстраняване нередовностите на молбата. На следващо място е изложил, че молителят Е. Г. е бил конституиран като наследник на Е. Г. в делбеното производство, и е бил редовно призован пред първоинстанционния съд. Приел е, че решение №2 от 03.01.2023г. по гр. дело №2397/2022г. на Врачанския районен съд, с което е допусната делбата, е било съобщено на страните, не е било обжалвано, и е влязло в сила на 21.02.2023г. Посочил е, че тримесечният срок за отмяна с позоваване на обстоятелствата по чл.303, ал.1, т.5 ГПК по отношение на Е. Г. е изтекъл на 07.05.2023г., тъй като препис от решението му е връчен на 06.02.2023г. чрез Т. Г.. Решение №503 от 31.08.2023г. е връчено на Е. Г. лично на 21.08.2023г., съответно решението е влязло в сила, като срокът е изтекъл на 21.11.2023г. Решение №103 от 26.02.2024г. по гр. д. №427/2023г. на Врачанския окръжен съд е постановено по жалба на И. Ц. /насрещната страна/ само в частта досежно претенциите по сметки. Доколкото с това решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените срещу молителите искове, те нямат правен интерес да искат отмяната му. Прието е, че доколкото молбата на Е. Г., основана на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, е подадена след тримесечния срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК, то тя не следва да се разглежда. Настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение, намира частната жалба за неоснователна по следните съображения: Според разясненията в Тълкувателно решение №7 от 31.07.2017г. на ВКС по т. д. №7/2014г., отмяната е процесуален способ за защита срещу влезли в сила неправилни съдебни решения, когато неправилността се дължи на изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК основания, т. е. като способ, регламентиран извън предвидената в ГПК триинстанционна система за разглеждане на граждански и търговски дела по същество. Както всяко съдебно производство, отмяната е въведена в ГПК с конкретна цел, а именно преодоляване на формираната неправилно сила на пресъдено нещо на съдебния акт, когато този резултат се дължи на изчерпателно изброените в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК основания, както и възстановяване висящността на исковото производство. Следва да се отбележи, че тези основания са различни от основанията за отмяна на решението при обжалването му в хода на инстанционния контрол. Проверката за допустимостта на молбата за отмяна, която ВКС следва да осъществи по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК, обхваща наличието на подлежащ на отмяна съдебен акт, спазване на установените в чл. 305 ГПК срокове за подаване на молбата, и наличие на точно и коректно формулирани основания за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК. Първото, изложено в молбата основание, е това по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, а именно откриването на нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. В тази връзка, съобразно указанията на администриращия съд и в предоставения им за целта срок, молителите са представили 4 бр.писмени доказателства- удостоверение за гр. брак, сключен на 29.07.1973г., удостоверение, издадено на 03.09.2011г. от Агенцията по вписванията, епикриза от 23.01.2020г. и удостоверение за наследници, изд. на 04.09.2001г., от чиито дати на издаване може да се направи извод, че са съществували или издадени още преди образуването на производството за делба по гр. дело №2397/2022г. по описа на РС- Враца, като от своя страна молителите излагат, че са новооткрити и общодостъпни, без да посочват конкретна дата на узнаване/снабдяване с тях. Съобразно разясненията, съдържащи се в т.10 на посоченото ТР №7/31.07.2017, молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима, в който случай ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане. Приема се, че молбата за отмяна не отговаря на изискването за редовност, когато молителят е релевирал доводи, които съставляват касационни оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които не са обхванати от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК. Задължението за представяне на писмени доказателства е условие за редовност на молбата, след като отмяната се основава на непълнота на фактическия или доказателствен материал по делото, установена след влизане в сила на решението / чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК /. Когато писмените доказателства се представят във връзка с основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, молителят трябва да посочи, кога и при какви обстоятелства се е снабдил с тези доказателства, с оглед на качеството им на новооткрити В настоящия случай, в изпълнение на указанията на администриращия съд, молителите са изложили, че с молбата представят „новооткрити документи, които са били публично достъпни“. Преценката за съответствието на изложените конкретни и надлежни фактически твърдения, с фактическите състави на чл. 303, ал. 1 ГПК, както и дали са доказани поддържаните основания за отмяна от представените доказателства, е изцяло в правомощията на Върховния касационен съд. Редовността на молбата за отмяна е положителна процесуална предпоставка за нейната допустимост, тъй като е условие за надлежното упражняване на правото на отмяна, затова за нея Върховният касационен съд следи служебно. Доколкото в молбата липсват конкретни твърдения кога и при какви обстоятелства молителите са се снабдили с представените доказателства, което е необходимо за преценка на качеството им на новооткрити, и тази нередовност не е била отстранена, то правилно молбата е била оставена без разглеждане от предходния касационен състав. С оглед изложеното в молбата, а именно, че „първият от нас беше безцеремонно лишен от участие в процеса“ се налага изводът, че вероятно се твърди наличието на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Доколкото обаче настоящата частна жалба е подадена само от Т. Г., но не и от другия молител – Е. Г., то съображения по това основание, твърдяно за налично само по отношение на последния, не следва да бъде извършвана от настоящия състав предвид липсата на надлежно сезиране. Следва да се отбележи, че проверката за допустимостта на молбата за отмяна по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК, която ВКС извършва обхваща както наличието на точно и коректно формулирани основания за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК, така и спазване на установените в чл. 305 ГПК срокове за подаване на молбата. Предвид което останалите доводи, изложени както в молбата за отмяна, така и в частната жалба са неотносими към настоящото производство, в което, с оглед специфичния му характер съдът дължи произнасяне само по тези, които могат да се квалифицират като основание, изрично посочено в разпоредбата на чл. 303, ал. 1 ГПК. Твърденията за допуснати при постановяване на делбените решения нарушения на процесуалния или материалния закон, включително и тези, касаещи събраните по делото писмени доказателства и тяхната преценка, е следвало да бъдат изложени и съответно съобразени при тяхното обжалване. В хода на настоящото производство съдът не е длъжен, нито би могъл да се произнесе и по твърдяното от молителите длъжностно престъпление. Ако в резултат на образуваните по тяхно искане прокурорски преписки /посочени в частната жалба/ се установи извършването на престъпление, то това би било самостоятелно основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал.1, т. 2 ГПК. По изложените съображения частната жалба се явява неоснователна. Обжалваното определение, с което молбата за отмяна се оставя без разглеждане следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.