Определение № 222 от 20.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3137/2025 г.

С определение №5521/01.12.2025г., производството по делото е прекратено поради отказ на „Риал Стейтс“ ЕООД, представлявано от Г. В. от касационната жалба, като касаторът е осъден да заплати на П. Д. М. и И. Д. М. сумата от по 400.00 лв. за всеки от тях, представляваща адвокатско възнаграждение за производството пред настоящата инстанция, на осн. чл. 78, ал.4 ГПК. Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от „Риал Стейтс“ ЕООД, представлявано от управителя Г. В., с която се обжалва присъждането на разноски. Жалбоподателят счита, че такива не се дължат поради отказ от касационна жалба, а ако съдът прецени, че се дължат, то на осн. чл. 78, ал.5 ГПК прави възражение за прекомерност, като моли адвокатското възнаграждение да бъде намалено до минималния размер. В депозирания писмен отговор, ответниците по молбата, чрез адв. П. изразяват становище за нейната неоснователност. Считат, че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение се дължи, тъй като прекратяването е по искане на касатора. Излагат, че възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като заплатеното възнаграждение е под минималния размер и съответно на фактическата и правна сложност на делото, както и на обема на извършената от него работа по изготвяне и подаване на писмен отговор на касационната жалба. За да се произнесе по молбата, настоящият състав на Върховния касационен съд, взе предвид следното: Въпреки, че е наименувано „частна жалба“ доколкото не се обжалва прекратяването на производството, а само присъденото възнаграждение, то настоящият състав счита, че искането по съществото си е молба за изменение на определение №5521/01.12.2025г. в частта за разноските, поради което следва да се разгледа по реда на чл. 248 ГПК. Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от процесуално легитимирано лице, поради което е процесуално допустима. Допустимо е и направеното с молбата по чл. 248 ГПК възражение за прекомерност на сторените от ответника по касация разноски за адвокатско възнаграждение, доколкото производството е прекратено в закрито заседание и възможността да се заяви за първи път възражение по чл.78, ал.5 ГПК е именно по реда на чл. 248 ГПК- чрез искане за изменение на съдебния акт в частта за разноските. Производството по гр.д. №3137/2025г. е образувано по касационна жалба на „Риал Стейтс“ ЕООД, представлявано от Г. В. чрез адв. С. срещу въззивно решение №185/12.05.2025г., постановено по възз. гр. дело №20255200500243/2025г. на Окръжен съд- Пазарджик. Срещу касационната жалба е бил подаден писмен отговор от ответниците, с който молят касационно обжалване да не бъде допускано. Претендират и присъждане на разноските по спора, като са приложили пълномощни и договори за правна защита и съдействие, обективиращи заплащането в брой на адвокатско възнаграждение в размер по 400 лв. Производството по делото е приключило с определение №5521/01.12.2025г., с което производството по делото е прекратено поради отказ от касационната жалба, като „Риал Стейтс“ ЕООД, е осъден да заплати на П. Д. М. и И. Д. М. сумата от по 400.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за производството пред настоящата инстанция, на осн. чл. 78, ал.4 ГПК. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че релевираното възражение за прекомерност, при съобразяване на конкретните данни по делото и разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, е неоснователно. От представените по делото договори за правна защита и съдействие от 07.07.2025г., е видно, че всеки от ответниците П. Д. М. и И. Д. М. са заплатили в брой адвокатско възнаграждение 400 лв. за изготвянето и внасянето в съда на писмен отговор срещу касационната жалба. Присъждането на разноски е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество, респективно при обжалване пред съответната съдебна инстанция. Според формираната практика на ВКС, при определяне размера на адвокатското възнаграждение следва да се съобрази положения от адвоката труд съобразно фактическата и правна сложност на делото и обема на извършените от пълномощника действия. При сключен договор за правна защита и съдействие, преценката се извършва съобразно броя на страните и тяхното процесуално качество, предмета на правния спор, броя и вида на релевираните възражения, наличието или липсата на отклонение от типичното развитие на гражданския процес, вида и обема на търсената съдебна защита, вида и броя на извършените процесуални действия, действително вложените процесуални усилия за защита на поддържаната от страната теза, броя и вида на фактическите твърдения, оспорвания, възражения, реплики и дуплики. При определяне на възнаграждението следва да бъдат отчетени и пазарните цени на адвокатските услуги за процесуална защита по подобни дела. Основание за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение не е несъразмерност, а прекомерност на уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение според действителната правна и фактическа сложност на делото. Разноските за адвокатско възнаграждение могат да бъдат намалени до минималния възможен размер, ако действителната правна и фактическа сложност на делото е значително под средната към най-ниска. Както беше посочено по-горе, за определянето на същата се съобразяват различни критерии, но определящи са броят, естеството и сложността както на поставените правни въпроси, така и на релевантните факти и обстоятелствата. Според задължителното за съдилищата съгласно чл. 633 ГПК решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22г. на СЕС, установените с Наредба №1/2004г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнагражденията, но не са обвързващи, като подлежат на преценка, за извършването на която от значение са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Преценявайки размера на адвокатското възнаграждение, според съдебната практика /определение № 1640/04.04.2024г. по ч.гр.д. №3549/2023г. на ВКС/ съдът следва да съобрази също принципите за достъпност до адвокатска защита като гаранция за достъп до правосъдие, възмездният характер на тази защита със зачитане на разумно и пропорционално възнаграждение /чл. 36, ал. 2 ЗА - изискването самото възнаграждение да е обективно и справедливо/ и принципът за съразмерност /при възлагане отговорността за разноски съобразно изхода на делото/. Като съобрази естеството на правния спор, наведените в изложението към касационната жалба доводи и поставени правни въпроси, обстоятелството, че в подадения от ответниците отговор поддържаните от касатора предпоставки за допускане на касационно обжалване са детайлно обсъдени, настоящият състав счита, че наведените в молбата доводи за прекомерност на присъдените с Определение №5521/01.12.2025г. разноски са неоснователни. Следва да се отбележи, че към момента на сключване на договора, и уговарянето, съответно заплащането на адв. възнаграждение, ответниците не са могли да знаят, че производството по касационната жалба в последствие ще бъде прекратено. Воден от изложеното и на осн. чл. 248 ГПК, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение