Решение № 3184 от 20.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 491/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Д. А., гражданин на Сирия, чрез адвокат Т. Апостолова, против Решение № 8408/03.12.2025 г., постановено по адм. дело № 1781/2025 г. по описа на Административен съд- Хасково. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, като имплицитно излага доводи и за необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира неговата отмяна. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при МС, чрез юрисконсулт Хичовски в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение, предоставяйки актуални справки относно положението в Сирийската арабска република. Върховният административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение съдът, в производство по чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), е отхвърлил жалбата на А. Д. А., гражданин на Сирия, роден на [дата]., срещу Решение № 5220 от 23.10.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в установената форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и не противоречи на приложимите материалноправни разпоредби. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. Въз основа на установените по делото факти, административният съд е приложил правилно материалния закон. Доводите на касационния жалбоподател за необоснованост на обжалваното решение и неправилно приложение на закона са неоснователни. В решението е налице изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Въз основа на установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния извод за законосъобразност на оспорения пред него административен акт. Неоснователни са доводите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в съдебното производство не е нарушено, обжалваният съдебен акт е надлежно мотивиран. Правилно е прието в обжалваното решение, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че чужденецът е бил обект на преследване. Видно от неговото интервю и това на съпругата му, той е бил арестуван по време на режима на Башар Асад и е лежал в затвора, но без да са налице категорични данни за какво деяние, дали не е за извършено криминално деяние, което не съставлява преследване по смисъла на чл.8, ал.1 от ЗУБ, кога точно е било това и от кого е извършен арестът, тъй като информацията в двете интервюта се разминава съществено, вкл. времево. Не се установява спрямо него да е упражнявано физическо насилие и той не е бил обект на репресии поради своята етническа и религиозна принадлежност. Чужденецът не обосновава наличие на съществуваща реална заплаха в страната си по произход, не твърди за осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 ЗУБ, както и риск за бъдещо такова. Не е изразил опасения от преследване при завръщане в Сирия поради дезертиране от военна служба, а не се установява и категорично, че е бил преследван от кюрдите, нито че е имал проблеми с официалните власти, че е бил задържан или преследван или пък да е съществувал риск от такива действия спрямо него, за да се обоснове извод, че спрямо него са налице основанията за предоставяне на бежански статут по смисъла на чл. 8 ЗУБ. По тези съображения, крайният извод на административния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Правилно съдът е приел, че не са налице и основания за предоставяне на хуманитарен статут, съгласно чл. 9 ЗУБ. Не са налице тежки посегателства по см.на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. В настоящия случай не се установява лицето да е било принудено да напусне Сирия поради това, че там е било изложено на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Липсват доказателства, а и не се твърди наличие на конкретна заплаха за живота, сигурността и свободата на касатора поради опасност от наказание, изтезание или други форми на нечовешко или унизително отношение. Посоченото от него в проведеното интервю пред административния орган не дава основание да се приеме, че е бил принуден да напусне страната поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне и спрямо него не съществува риск от посегателства по см. на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Правилни са изводите на съда, че при издаването на оспорения административен акт органът подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход и е достигнал до правилното заключение, че не са налице предпоставките по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Съгласно даденото пояснение в т. 35 от решение от 30 януари 2014 г. по дело C-285/12 Diakitй на Съда на Европейския съюз, посоченото в чл. 15, б. „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. понятие „въоръжен конфликт“ следва да се тълкува в смисъл, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт трябва да бъде признато, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като „въоръжен конфликт, който няма международен характер“ по смисъла на международното хуманитарно право и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. За да бъде приведен в действие чл. 15, б. „в“ от Директива 2004/83/ЕО, е необходимо въоръженият конфликт да се характеризира с безогледно насилие на такова високо ниво, че самите цивилни лица да са изложени на реална опасност от тежки посегателства и да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион поради самия факт на присъствието си на тяхната територия, се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В тази връзка, съгласно решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директивата, е необходимо компетентният национален орган или съдилищата, до които е подадена молба за субсидиарна закрила, да са установили, че в съответната държава по произход съществуващият въоръжен конфликт достига толкова висока степен, че се демонстрират сериозни и потвърдени основания да се счита, че изпратеното обратно там цивилно лице, единствено на основание присъствието си на територията на дадена държава или регион, би било изправено пред реален риск да стане обект на тази заплаха. В случая тези критерии не са изпълнени. Опасностите, на които изобщо е изложено населението или част от населението на една страна, не представляват сами по себе си индивидуални заплахи, които могат да бъдат квалифицирани като тежки посегателства срещу отделния кандидат като обект на лична заплаха и риск. В конкретния случай няма добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплаха за живота на чужденеца. Не се установява и спрямо него да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено с присъствието си на територията на Сирия, и по-специално в района на провинция Хасака, [населено място], той би бил изправен пред реален риск да бъде обект на заплаха, релевантна за предоставянето на хуманитарен статут. Всичко гореизложено налага извод, че съществуването на въоръжен конфликт е необходимо, но не достатъчно условие за привеждане в действие на разпоредбата чл. 15, б. в) от Директива 2011/95, съответно – за приложение на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Освен евентуалното наличие на вътрешен въоръжен конфликт, е необходимо да са достигнати толкова високи нива на безогледно насилие в резултат на този въоръжен конфликт, че самото връщане на чужденеца в територията на конфликта, в качеството му цивилно лице, да съставлява реална опасност за живота или личността му. В компетентността на административния орган и/или съда е предоставена преценката както за степента на безогледно насилие в резултат на въоръжения конфликт, на база последните актуални данни за обществено-политическата обстановка в държавата по произход, така и преценката за наличието на реални и потвърдени основания да се смята, че са налице тежки заплахи срещу живота или личността на върнатото там цивилно лице. Обстановката в Сирия е обсъдена в обжалваното решение съобразно представената по делото справка на дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС. След нейния анализ се установява, че на територията на Сирия, макар и обстановката да е нестабилна, конфликтът на територията на провинция Хасака се намира в състояние на застой и не е налице ситуация на безогледно насилие, което да обоснове заплаха за личността на касатора, което сочи на неприложимост на чл. 15, б. „в“ от Директива 2004/83 ЕО, пренесен в нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Въз основа на последните данни за обстановката в Сирия, включително и справката, представена от административния орган в касационната инстанция, се налага извод за значително успокояване на обществено-политическата ситуация и липса на вътрешен въоръжен конфликт. Дори да се приеме, че такъв вътрешен въоръжен конфликт все още е налице, не се установява такова високо ниво на безогледно насилие, което да води до съществуването на сериозни и потвърдени основания да се смята, че чужденецът, върнат в държавата му по произход, в качеството му на цивилно лице, поради самия факт на присъствието си там, би бил изложен на тежки заплахи за живота или личността му. Принципното желание, изявено от търсещия убежище да живее сигурно и безопасно не предпоставя предоставяне на хуманитарен статут. По делото не са налице основанията за прилагане на принципа "забрана за връщане“, установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3), съгласно който чужденец, влязъл в България, за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако чужденецът бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. При това следва да се отчете обстоятелството, че кандидатът е мъж в зряла възраст, а тежката политическа и икономическа обстановка в страната на произход в неговия конкретен случай не обосновава сама по себе си опасност от изтезания, нечовешко или унизително отношение. Принципното желание, изявено от търсещия убежище да не бъде убит от кюрдите, без твърдения защо смята, че това е възможно, не е основание за предоставяне на хуманитарен статут. Преценката на съда за липса на основания за предоставяне статут на бежанец съответства на фактите от бежанската история на чужденеца и на материалния закон. По силата на чл. 8, ал.1 ЗУБ, статут на бежанец се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно чл. 8, ал. 4 ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. В конкретния случай основателни опасения от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1, във връзка с ал. 4 ЗУБ не са установени по отношение на касатора. Законосъобразен е и изводът на първоинстанционния съд за липса на предпоставките по чл. 9, ал.1, т.1-3 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка относно сигурността на страната на произход, въз основа на източници, предвидени в чл. 8, т. 2 от Директива 2011/95/ЕС. Тази норма предвижда, че при разглеждането на обстоятелството дали молителят има основателно опасение от преследване или дали е изложен на реална опасност от тежки посегателства, или дали има достъп до закрила срещу преследване или тежки посегателства в част от държавата на произход, в съответствие с параграф 1, държавите-членки вземат под внимание момента, в който се произнасят по молбата, общите условия в тази част на държавата и личните обстоятелства относно молителя в съответствие с член 4. За тази цел държавите-членки гарантират получаването на точна и актуална информация от съответните източници, като например върховния комисар за бежанците на Организацията на обединените нации и Европейската служба за подкрепа в областта на убежището. Представените по делото справки се отнасят до актуалната обществено политическа обстановка в Сирийска арабска република към момента на произнасяне по молбата за закрила, каквото е изискването на цитираната разпоредба. В справките, включително и тези представени в касационното производство като източници на информация са посочени както Върховния комисар за бежанците на ООН (UN High Commissioner for Refugees - UNHCR), така и Европейската служба в областта на убежището (EUAA – European Union Agency for Asylum). Правилна е преценката на първоинстанционния съд, че ситуацията в Сирия остава нестабилна и след падане на режима на Башар Асад на 8 декември 2024 г., но данните за насилие по своя териториален обхват и интензитет не могат да се определят като безогледно насилие по смисъла на чл. 9, ал.1, т. 3 ЗУБ, така, че поради самото си присъствие на територията в обл. Хасака молителят да е изложен на тежки посегателства и заплахи за живота и здравето. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,