Определение № 12994 от 16.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11862/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Т. Т. М., [ЕГН], с адрес гр. Пловдив, [улица], подадена чрез пълномощника адв. Запрянов, срещу Определение № 7747/09.09.2025 г., постановено по адм. дело № 2258/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е оставена без разглеждане молбата на лицето за допълване на Решение № 5419/16.06.2025 г., постановено по адм. дело № 2258/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив, производството по делото е прекратено в тази му част и е допълнен диспозитивът на Определение № 6948/01.08.2025 г., постановено по адм. дело № 2258/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив, като Националната агенция за приходите е осъдена да заплати на лицето разноски в размер на 400,00 лв. В частната жалба се твърди, че оспореното определение е неправилно, тъй като искането за допълване на съдебното решение е подадено преди то да влезе в сила, поради което е допустимо. Определението се оспорва и в частта на присъдените разноски, като се счита, че съдът е намалил присъдената сума без да изложи мотиви за това. Иска се отмяна на определението и постановяване на друго, с което да бъде допуснато допълване на решението, както и присъждане на разноски в пълен размер, включително сторените във връзка с частната жалба. Ответникът – Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) – Пловдив при ЦУ на НАП, редовно уведомен, не изразява становище по основателността на частната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Т. Т. М. срещу Ревизионен акт (РА) № Р-16001620006069-091-001/31/05.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 411/01.10.2024 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с който на лицето са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ в размер на 706,33 лв. главница, ведно с 279,50 лв. лихви. С Решение № 5419/16.06.2025 г., постановено по адм. дело № 2258/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив, РА е обявен за нищожен и делото е изпратено като преписка за възлагане на нова ревизия при съобразяване мотивите на съдебния акт и дадените с тях задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Срещу така постановеното решение от Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез Административен съд – Пловдив до ВАС е подадена касационна жалба, заведена с вх. № 10604/24.06.2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив, препис от която е връчен на М. на 02.07.2025 г. От М., чрез пълномощника адв. Запрянов, е подаден отговор на касационната жалба, заведен с вх. № 11793/14.07.2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив. На 29.07.2025 г. под вх. № 15032 по описа на ВАС е постъпила касационна жалба против Решение № 5419/16.06.2025 г., постановено по адм. дело № 2258/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив, подадена от юрк. Попова в качеството ѝ на пъномощник на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП. С Разпореждане от 30.07.2025 г. по вх. № 15032/29.07.2025 г., в рамките на извършена проверка за редовност и допустимост съгласно чл. 213а, ал. 6 АПК, Председателят на Осмо отделение на ВАС е приел, че подадената касационна жалба е недопустима съгласно чл. 160, ал. 7 ДОПК, тъй като с оспорвания РА са установени задължения под 750,00 лв. главница. С оглед това касационната жалба е изпратена на Административен съд – Пловдив за изпълнение на задълженията по чл. 213а, ал. 2 вр. чл. 215, т. 4 АПК. С Определение № 6948/01.08.2025 г., постановено по адм. дело № 2258/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с оглед материалния интерес по спора и на основание чл. 215, т. 4 АПК, съдът е оставил касационната жалба, подадена от Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП, без разглеждане. С молба с вх. № 13183/12.08.2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив, подадена от М., е поискано от съда да постанови допълнително решение, тъй като според страната не се е произнесъл по цялостното обжалване на РА. Поискано е възстановяване на недължимо внесените от М. суми по обявения за нищожен РА. С молбата е поискано и допълване на Определение № 6948/01.08.2025 г. относно разноските, понесени във връзка с подадения отговор на касационната жалба, с който е поискано присъждането им. Във връзка с молбата от ответника по нея – Директорът на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП, е изразено становище за неоснователност относно искането за постановяване на допълнително решение, както и е направено възражение за прекомерност на претендираните разноски. С обжалваното пред настоящата инстанция Определение № 7747/09.09.2025 г., постановено по адм. дело № 2258/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив, съдът е приел, че искането за допълване е просрочено, като е подадено извън 1-месечния срок от постановяването му, доколкото същото е необжалваемо, при съобразяване разпоредбите на чл. 176, ал. 1 АПК вр. чл. 250, ал. 1, изр. второ ГПК вр. чл. 144 АПК, поради което производството в тази му част следва да бъде прекратено. Относно искането за допълване на Определение № 6948/01.08.2025 г. в частта му за разноските е прието, че същото е допустимо, като с оглед въведеното възражение за прекомерност, претендираната сума от 1 200,00 лв. следва да бъде редуцирана до 400,00 лв. с оглед извършените процесуални действия. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 176, ал. 1 АПК, когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, постановява допълнително решение. В конкретния случай Решение № 5419/16.06.2025 г., постановено по адм. дело № 2258/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив, чието допълване е поискано по реда на чл. 176, ал. 1, е необжалваемо с оглед размера материалниа интерес по спора при съобразяване разпоредбата на чл. 160, ал. 7 ДОПК, като е влязло в сила на датата на постановяването му – 16.06.2025 г. С оглед това правилно административният съд е приел, че искането за постановяване на допълнително решение е подадено извън предвидения едномесечен срок, тъй като е подадено на 12.08.2025 г., при съобразяване чл. 250 ГПК вр. чл. 144 АПК. Определението е правилно и в частта на присъдените разноски, като следва да бъде посочено, че съдът е съобразил обема на осъществената процесуална активност, която се свежда до подаване на писмен отговор. Настоящият касационен състав намира, че определението е постановено и в съответствие с Решение по дело С-438/22 на СЕС и зададените с него критерии за справедливост и е съобразено с материалния интерес по спора – 985,83 лв., като кореспондира с предвидения размер съгласно чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение