Решение № 3121 от 19.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2684/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Варварски минерални бани“ ЕООД със седалище: гр.София против решение № 8018/23.12.2022 г., постановено по адм. дело № 12754/2021 г. по описа на Административен съд – София град /АССГ/. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № РО- 1/ 25.11.2021г. на кмета на община – Септември, с което на основание чл.79а, ал.1, т.3 от Закона за водите е отнето Разрешително за водовземане от минерална вода № 01610088/30.06.2008г., издадено от министъра на околната среда и водите с титуляр „Варварски минерални бани“ЕООД и дружеството е осъдено да заплати дължимите съдебни разноски. Касаторът, чрез адв. М.Георгиева, твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби и необоснованост – касационни основание по чл.209, т.3 от АПК. Моли същото да бъде отменено и ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи предявената срещу акта на кмета на община –Септември жалба и отмени същия като незаконосъобразен с произтичащите от това правни последици.Депозира писмени бележки по съществото на спора и претендира разноски. Ответникът, кметът на община – Септември, чрез адв.П.Иванов, в писмен отговор на касационната жалба оспорва същата като неоснователна и твърди правилност на обжалваното съдебно решение по подробно изложени в отговора съображения.Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендирания от касационния жалбоподател адвокатски хонорар. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на инстанционен съдебен контрол акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е установил, че „Варварски минерални бани“ ЕООД е титуляр на разрешително за водовземане от минерална вода № 01610088/30.06.2008 г., издадено от министъра на околната среда и водите, изменено с решения на директора на „Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, съответно от 08.03.2011г. и от 28.09.2017г., служебно изменено с Решение № 017/25.09.2020г. на ВрИД кмета на община – Септември и с Решение № 036/23.02.2021г. на заместващия кмета на община –Септември, с което на дружеството е предоставено правото да водовзема минерална вода с цел на водовземането „за други стопански и производствени цели“ от находище за минерална вода „Варвара” - № 15 от Приложение № 2 към чл.14, т.2 от Закона за водите, от сондаж № 3, с разрешен дебит 1,374 л/сек и разрешен годишен воден обем 43306,456 м3/годишно за обект Хотелски комплекс със СПА център на територията на УПИ I- За хотелски комплекс и II – За трафопост, кв.66 по плана на с. Варвара, община Септември, собственост на „Варварски минерални бани“ЕООД –София. С Решение №74/29.05.2018г. на министъра на околната среда и водите на основание § 133, ал.4 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за водите / ДВ бр.61 от 2010г. изм. и доп. бр.55/2018г./, заявление от кмета на община – Септември вх.№ 05-08-3802 от 22.01.2018г. и Решение на ОбС-Септември № 896/04.01.2018г. на община Септември е предоставено безвъзмездно за срок до 01.01.2036г. управлението и ползването на находище за минерална вода –изключителна държавна собственост, а именно: № 15 от Приложение № 2 на Закона за водите „Варвара“, с. Варвара, община Септември, област Пазарджик, включително водовземните съоръжения, сред които и Сондаж №3. Със заповед на заместващия кмета на община- Септември от 18.11.2021. е назначена комисия от представители на общината, която да установи причините, поради които в обект „Минерална баня“, находящ се в Хотелския комплекс –Варвара е спряло подаването на минерална вода. Проверката е осъществена на 23.11.2021г., за което е съставен констативен протокол от същата дата. При оглед на водомерната шахта, в която се осъществява присъединяване на обект „Минерална баня“ в УПИ – За хотелски комплекс, кв. 66 по плана на с. Варвара, се установява, че в обект „Минерални бани“ в УПИ I-За хотелски комплекс“, кв.66, с. Варвара към датата и часа на проверката се осъществява водоснабдяване с минерална вода и има клиенти, но водомерното устройство – водомер № 180752723, с което се отчита постъпващото количество минерална вода към обекта съгласно Разрешително за водовземане от минерална вода №01610088/30.06.2008г. е демонтирано, като на негово място е монтирана метална тръба, чрез която се извършва водопренос без отчитане. Впоследствие служител на дружеството е донесъл на Комисията демонтирания водомер, чиято положена от служителите на общината на 14.04.2021г. пломба е била нарушена. На същата дата демонтираният водомер е предаден доброволно от служителя на дружеството на представителите на общината, за което е съставен нарочен протокол. От страна на А. Ангелова – главен експерт“Екология“ е изготвен доклад № 9300-1295/25.11.2021г. до кмета на община -Септември относно констатациите, съдържащи се в КП от 23.11.2021г. и нарушените с едностранното демонтиране на водомера от страна на дружеството-ползувател изисквания по Разрешително № 01610088/30.06.2008г., а именно: изискванията на т.16, т.18, т.14, т.20 и т.22 от същото. В резултат на горните документи е постановено Решение № РО- 1/ 25.11.2021г. на кмета на община – Септември, с което на основание чл.79а, ал.1, т.3 от Закона за водите е отнето Разрешително за водовземане от минерална вода № 01610088/30.06.2008г., издадено от министъра на околната среда и водите с титуляр „Варварски минерални бани“ЕООД. За изясняване на обстоятелствата по делото, освен събраните писмени доказателства, са събрани и гласни доказателства. Назначени са и две- основна и допълнителна съдебно-технически експертизи.От тези доказателства се установява, че често монтираните в тази шахта водомери са аварирали, а конкретният демонтиран водомер е бил освен това за студена вода и при много по-нисък цолаж от изискуемия за осъществяване на среднодневния разрешен дебит на водоподаване. Въз основа на горните факти, АССГ е стигнал до следните правни изводи: На първо място съдът е приел за неоснователни оплакванията на дружеството-жалбоподател за нищожност на решението на кмета на община -Септември поради противоконституционност на разпоредбите на § 133, ал.1, ал.4, ал.5, ал.9, ал.10, ал.11 и ал.12 като противоречащи на чл.18, ал.1 и ал.5 от Конституцията на РБългария. Съдът е заключил, че подобна противоконституционност не е налице, поради което не е налице и твърдяната нищожност на Решение № 74/29.05.2018г. на министъра на околната среда и водите, с което на община Септември за срок до 01.01.2036 г. е предоставено безвъзмездно управлението и ползването на минералното находище. На следващо място съдът е приел за правно несъстоятелни и твърденията на жалбоподателя за нищожност на обжалваното решение поради липсата на законова възможност правомощията на кмета да бъдат упражнявани от заместник-кмета. Позовавайки се на представената като доказателство по делото Заповед № 2076/24.11.2021 г. на кмета на общината / л.35 по делото/ АССГ е заключил, че при постановяване на обжалваното решение, зам.кметът е действал не по делегация, а при заместване, поради което и на основание ТР №4/22.04.2004г. на ВАС в този случай решението му, подписано „за кмет“, е постановено от компетентен орган. Съдът е приел, че при постановяване на обжалваното решение, административният орган е спазил изискванията за форма, реквизити и мотивираност и не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съставляващи основание за незаконосъобразността му. Неоснователни ,според АССГ, са твърденията на жалбоподателя за това, че при отнемане на вече издадено и действащо разрешително за водовземане, кметът на общината действа при условията на обвързана компетентност и ,преди издаване на акта си, е следвало да изиска съгласие за отнемане на разрешителното от общинския съвет. Анализирайки разпоредбите на чл.52, ал.1,т.3,б.“а“ от ЗВ във вр. с §133, ал.9, т.2 от ПЗР на ЗИД на ЗВ/ ДВ бр.61 от 2010г. изм. и доп. Бр.55/2018г./, АССГ е заключил, че предварителното съгласие от общинския съвет съставлява задължителен елемент от административната процедура единствено при определяне параметрите на предоставеното от страна на министъра на околната среда и водите безвъзмездно срочно управление и ползване на общината на съответното находище на минерални води – изключителна държавна собственост, но не е елемент от законовата процедура по отнемане от кмета на общината на вече издадено разрешително, след като това безвъзмездно управление и ползване на находището вече е било предоставено на съответната община по реда на цитираната разпоредба на §133 от ПЗР на ЗИД на ЗВ. Действително такова изискване – за предварително становище от страна на ОбС-Септември при отнемане на разрешително за водовземане - е въведено с Наредба за условията и реда за водовземане на минерална вода – изключителна държавна собственост – „Варвара“, предоставено безвъзмездно на община – Септември, приета с Решение № 1075 на ОбС- Септември по Протокол №56/30.10.2018г./Наредбата/. Доколкото обаче такова изискване не се съдържа в закон, вкл. и в нормите на чл.79 и чл.79а от Закона за водите, според съда разпоредбите на общинската наредба, като противоречащи на разпоредби от по-висок ранг и на основание чл.15, ал.3 от Закона за нормативните актове ,в случая не се прилагат. По горните съображения административният съд е заключил, че неизискването на предварително съгласие от общинския съвет за постановяване на решението за отнемане на разрешителното за водовземане не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до незаконосъобразността му. Незапознаването на дружеството –жалбоподател с изготвения констативен протокол от 23.11.2021г. и другите документи от преписката преди постановяване на обжалвания административен акт според съда също не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като подобна възможност жалбоподателят е имал при връчване на административния акт и подготовката на защитата си срещу него, поради което по никакъв начин не са нарушени неговото право на защита, изготвяне на жалби, възражения и искания за събиране на нови доказателства. АССГ е приел, че издаденото решение за отнемане на разрешителното за водовземане е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Демонтирането на процесното измервателно устройство – водомер едностранно от дружеството – ползувател без незабавното уведомяване на община –Септември / твърди се, че дефектът се е проявил на 19.11.2021г., а предаването на писмото на куриерска фирма „Спиди“, адресирано до общината, е от 23.11.2021г., вече по време на извършващата се проверка / според съда безспорно съставлява нарушаване на изискванията на т.16 и т.18 от издаденото разрешително за водовземане от минерална вода. АССГ споделя и извода на административния орган за извършено нарушение и на изискванията по т.14 от Разрешителното, доколкото водомерът не е поддържан в изправност през време на действие на разрешителното. По делото е установено,че процесният водомер е собственост на дружеството-ползувател/ фактура за закупуване от 17.03.2021г. – л.21 по делото/ и, макар че същият не е пригоден за измерване на топла вода над 30 градуса и може да измерва дебит, по-малък от разрешения с Разрешителното за водовземане, същият все пак е монтиран и дружеството е уведомило общината за непригодността му едва на 23.11.2021г. Въпреки твърденията на дружеството- жалбоподател, по делото не са налични годни доказателства за дадени от страна на общината указания при дефектиране на водомер, същият да бъде подменян едностранно от ползувателя с метална тръба без измервателен уред. Не се установява по надлежния ред и обстоятелството, че община –Септември едностранно е разпоредила монтиране на водомери от типа на дефектиралия- неотговарящи на изискванията за измерване на гореща вода и цолаж, различен от този по проекто-сметна документация- многоструен водомер 1,25 цола, а не като дефектиралия – с диаметър 2 цола. Според съда налице е и нарушение на изискванията по т.20 от Разрешителното, доколкото от доклада от 25.11.2021г. се установява,че макар от управителя на дружеството изрично да са изискани необходимите документи и обяснения, свързани с предмета на проверката, в т.ч. и дневниците за извършения мониторинг, такива не са били представени на контролните органи при община – Септември. Въз основа на горните ,констатирани и от съда нарушения на условията на разрешителното, съдът е приел,че административният орган правилно е приложил разпоредбата на чл.79а, ал.1, т.3 от Закона за водите и законосъобразно е отнел разрешителното за водовземане от минерална вода с титуляр „Варварски минерални бани“ЕООД. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Не могат да бъдат споделени развитите от касационния жалбоподател оплаквания за недопустимост на съдебния акт поради обстоятелството, че в последното по делото заседание пред АССГ съдът бил отказал да спре производството по делото до решаване на спора по адм.д. №1433/2022г. по описа на ВАС, трето отделение, който се явявал преюдициален по отношение предмета на спора по настоящото дело, доколкото предмет на адм.д. № 1433/2022г./ВАС,трето отделение било обявяване нищожността на обуславящото Решение № РО- 1/ 25.11.2021г. на кмета на община – Септември предходно Решение №74/29.05.2018г. на министъра на околната среда и водите за предоставяне безвъзмездно за управление и ползване на находище на минерална вода – изключителна държавна собственост. На първо място – с протоколно определение от 22.05.2023г., постановено по настоящото адм.д. № 2684/2023г. по описа на ВАС, трето отделение тричленният касационен състав е спрял производството по делото до приключване на спора по адм.д. № 1433/2022г. по описа на ВАС, трето отделение с влязло в сила съдебно решение. На следващо място – по делото за сведение са представени копия на Решение №4925/18.04.2024г. по адм.д. №1433/2022г. по описа на ВАС, трето отделение и на Решение № 12244/13.11.2024г. по адм.д. № 7928/2024г. по описа на ВАС, петчленен състав на Първа колегия, от които е видно, че с окончателен съдебен акт е отхвърлено искането на „Варварски минерални бани“ЕООД- гр. София за прогласяване нищожността на Решение № 74/29.05.2018г. на министъра на околната среда и водите и е оставено без уважение искането на същото дружество за сезиране на Конституционния съд с искане да се установи несъответствие между разпоредбите на § 133, ал.1, ал.4, ал.5, ал.9, ал.10, ал.11 и ал.12 от ПЗР на ЗИД на Закона за водите и чл.18, ал.1 и ал.5 и чл.4, ал.1 и ал.2 от Конституцията на РБългария. При наличието на изричен диспозитив в горния смисъл, недопустимо е въпросът за противоконституционността на разпоредбата на §133, ал.1, ал.4, ал.5, ал.9, ал.10, ал.11 и ал.12 от ПЗР на ЗИД на ЗВ да се повдига както от първоинстанционния съд в мотивите на съдебния му акт / което същият е сторил /, така и от настоящата касационна инстанция като наведено в касационната жалба оплакване, доколкото компетентен да се произнесе по подобна противоконституционност е единствено Конституционният съд / ако е надлежно сезиран, какъвто не е конкретният случай./ Доколкото с решение на Конституционния съд противоконституционност на §133, ал.1, ал.4, ал.5, ал.9, ал.10, ал.11 и ал.12 от ПЗР на ЗИД на ЗВ не е обявена, то този въпрос не подлежи на изследване като вид касационно основание. Недопустимо е и отправеното от касационния жалбоподател искане за произнасяне по нищожността на Решение № 74/29.05.2018г. на министъра на околната среда и водите по реда на косвения съдебен контрол на две, самостоятелно съществуващи основания: налице е влязъл в сила съдебен акт, с който жалбата на „Варварски минерални бани“ЕООД-гр.София с изричното искане за обявяване нищожността на този административен акт, е отхвърлена с влязло в сила решение – от една страна, а от друга - АПК не съдържа разпоредба, аналогична на тази на чл.17, ал.2 от ГПК, поради което административните съдилища нямат право да осъществяват косвен съдебен контрол за нищожност на административен акт, който не е предмет на административноправния спор. Неоснователни са и развитите от касационния жалбоподател оплаквания за неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, водещи и до неправилно прилагане на материалния закон, които се изразяват в неотчитане на обстоятелството, че административният акт е постановен при съществени нарушения на чл.26 и чл.35 от АПК- без дружеството-ползувател да е уведомено за началото на административното производство по издаване на решението за отнемане разрешителното за водовземане, без да му е дадена възможност в рамките на административното производство да организира участието си като прави възражения, оплаквания и ангажира доказателства. В административната преписка не се съдържат данни за уведомяване на „Варварски минерални бани“ЕООД –гр.София за отпочване на административното производство по издаване на процесното решение за отнемане на разрешителното за водоползване. Неспазването на разпоредбата на чл.26, ал.1 от АПК, с която заинтересованата страна се уведомява за отпочване на производство по издаване на засягащ я административен акт с цел по-активното й участие в производството още пред административния орган, както и на нормата на чл.34 от АПК, съгласно която административният акт се издава след осигурено на страните участие в административното производство и излагане от тяхна страна на становища и възражения по събраните доказателства, съставляват нарушение на административнопроизводствените правила. Не винаги обаче това нарушаване е съществено по смисъла на чл.146, т.3 от АПК Съществено е онова нарушение ,при което, ако същото не беше допуснато, резултатът би бил различен, и което създава вероятност за неистинност на тези факти,приети за установени от административния орган, които са от значение за съществуването на основанието за издаване на административния акт.Преценката за характера и тежестта на допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е винаги конкретна, с оглед спецификата на отделния казус, като нарушението е съставомерно по чл.146, т.3 от АПК само когато е рефлектирало върху съдържанието на властническото волеизявление или е ограничило правото на заинтересованата страна да представи доказателства, които са от значение за решението на административния орган. В конкретния случай евентуалното неспазване на разпоредбите на чл.26 и чл.34 от АПК не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обуславящи незаконосъобразност на постановения административен акт, доколкото, видно от поведението на жалбоподателя на ниво съдебна фаза на оспорване на решението за отнемане на разрешителното, същият е осъществил адекватно правото си на защита, направил е необходимите искания и възражения по доказателствата, ангажирал е две последователни СТЕ и т.н. Неоснователни са и останалите, наведени от дружеството- касатор в касационната му жалба доводи за неправилност на съдебното решение, които практически приповтарят оплакванията му от първата фаза на съдебното производство за незаконосъобразност на административния акт. Относно неоснователността на тези доводи настоящата касационна инстанция заявява, по споделя изцяло фактическите и правни изводи на АССГ, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си съдебен акт в упражняване на правомощията си по чл.221, ал.2, изр. последно от АПК. Предвид гореизложеното касационната жалба е неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора „Варварски минерални бани“ ЕООД- гр.София следва да бъде осъдено да заплати на община –Септември сторените пред касационната инстанция разноски в размер на 664,67 / шестстотин шестдесет и четири Евро и 67 евроцента/, съставляващи равностойността на 1300 лв за адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение