Определение № 50026 от 08.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 281/2022 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по молба на адв. Р. Д. А. – К., като представител на Й. М. А., за изменение на определение № 50742/19.10.2022 г., постановено по настоящото дело от състава на ВКС, в частта за разноските. Страната твърди, че е сторила разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2030 лв., а са му присъдени 600 лв. Насрещните страни Й. В. С. и Р. Г. С. са получили препис от молбата на 23.01.2023 г. чрез процесуалния им представител адв. К. Ц.. Не са изразили становище до момента. Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна, която е депозирала по делото списък по чл. 80 ГПК, и е допустима. Разгледана по същество е основателна. Върховният касационен съд не е допуснал до касационно обжалване въззивно решение № 363/28.09.2021 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по въззивно гр.д. № 1536/2021 г. Приел, че тежестта за съдебноделоводните разноски следва да се понесе от касаторите Й. В. С. и Р. Г. С., като постановил, че те трябва да възстановят на Й. М. А. сторените разноски за адвокатско възнаграждение за инстанцията. Неправилно е посочена заплатената сума по договора от 17.12.2021 г. за правна защита и съдействие. Страната е договорила и заплатила на адв. А. – К. хонорар в размер на 2030 лв. Определението по чл. 288 ГПК следва да бъде изменено. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение