Решение № 2539 от 09.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9670/2025 г.

Производството е по реда на чл. 128а, ал. 3 във връзка с чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Г. В. Г. от гр.Разлог, чрез процесуален представител адв. К.Иванчев, против решение № 1916 от 14.04.2025 г., постановено по адм. дело № 718/2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е отхвърлен предявеният от Г. В. Г. от гр.Разлог срещу Директора на ТП на НОИ - Благоевград иск с правно основание чл. 128а, ал. 1 АПК, за обявяване нищожността на решение № 266 от 24.01.2024 г., постановено по адм. дело № 935/2022 г. по описа на Административен съд - Благоевград. Касационният жалбоподател излага съображения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил и не е взел предвид възраженията относно нищожността на съдебния акт и по-конкретно абсолютната невъзможност да бъде разбрана волята на съда, дори и чрез тълкуване. Счита за неправилно и становището на съда, че е била налице възможност за иницииране на производство за тълкуване на решението по реда на чл. 251 от ГПК, при положение че няма какво да се тълкува, тъй като няма изразена воля по предмета на спора. Развива подробни съображения досежно порока на съдебното решение, чиято нищожност се претендира по реда на чл. 128а АПК, като се оспорват изложените от съда неправилни мотиви досежно приложението на чл. 54б, ал. 1 от КСО и спорния въпрос какъв е размерът на минималното дневно обезщетение към съответната дата на разпореждането, както и некредитирането на допусната от съда съдебно-счетоводна експертиза, приета от съда за неотносима. Иска да се отмени обжалваното решение и се постанови ново, с което да бъде обявена нищожността на решение № 266 от 24.01.2024 г., постановено по адм. дело № 935/2022 г. по описа на Административен съд - Благоевград. Претендира присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – Директорът на ТП на НОИ - Благоевград, чрез процесуален представител гл.юрк. С.Митова, с писмен отговор и писмена молба, оспорва касационната жалба като неоснователна и счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно. Иска да се остави в сила обжалваното решение и претендира присъждане на сторените разноски пред касационната инстанция, изразяващи се юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Производството пред Административен съд - Благоевград е образувано по иск с правно основание чл. 128а, ал. 1 АПК, предявен от Г. В. Г. от гр.Разлог, за обявяване на нищожност на решение № 266 от 24.01.2024 г., постановено по адм. дело № 935/2022 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на Г.Г. против Решение № 1040-01-270 от 10.10.2022 г. на директора на ТП на НОИ-Благоевград, с което е потвърдено Разпореждане № 014-00-98-5 от 02.09.2022 г., издадено от упълномощено лице за ръководител на осигуряването по безработица при ТП на НОИ-Благоевград, с което на основание чл.54ж, ал.1 и във връзка с чл.54а, ал.1 и чл.54б, ал.4 от КСО е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 20.02.2019 г. до 19.06.2019 г. в размер на 9 лева дневно. За да отхвърли иска първоинстанционният съд подробно е обсъдил изведените от правната теория и съдебната практика критерии кога едно съдебно решение е нищожно. Направил е извод, че следва да са налице изключително тежки пороци, засягащи правораздавателната власт на съда, изразената в съдебния акт воля или много тежък порок във формата на акта. Посочил е, че съдът по адм.д. № 935/2022 г. е анализирал фактическата обстановка, изложил е ясни и разбираеми мотиви, като решението е постановено от надлежен съдебен орган, в пределите на неговата компетентност, в писмена форма, с безспорно авторство и подпис на съдията, постановил съдебния акт. Приел е за неоснователно твърдението на ищеца, че решението е нищожно поради наличие на пълна невъзможност за разбиране волята на съда и е отбелязал че в тази връзка за ищеца е била налице възможност за иницииране на производство за тълкуване на решението. В заключение е посочил, че всички изложени от ищеца доводи за допуснати нарушения при постановяване на решение № 266 от 24.01.2024 г., постановено по адм. дело № 935/2022 г. по описа на Административен съд – Благоевград не обуславят неговата нищожност, а касаят правилността му. Решението е валидно, допустимо и правилно. Искът за прогласяване на нищожност на съдебното решение е установителен и може да бъде предявен безсрочно, съгласно разпоредба на чл. 128а АПК. В случая искът е за прогласяване нищожност на съдебен акт, който е влязъл в законна сила и се ползва със сила на пресъдено нещо. Следователно предявеният иск с правно основание чл. 128а АПК за обявяване нищожност на решението е подаден своевременно и е допустим, както правилно е приел и решаващият съд. Съгласно възприетите от съдебната практика и правната теория, основания за нищожност на правно волеизявление и за да се възприеме законосъобразния извод, че атакуваното съдебно решение е действителен съдебен акт, постановен в предписаната от закона форма, е нужно същият да притежава всички реквизити по чл. 172а, ал. 1 АПК, да е мотивиран в съответствие с предвиденото в чл. 172а, ал. 2 АПК и да е постановен от законен съдебен състав, подписан от всички членове, взели участие в постановяването му, в съответствие с чл. 172а, ал. 3 АПК. Предвид конкретните данни по делото първоинстанционният съд правилно е преценил, че при постановяване на съдебното решение, чиято нищожност се иска да бъде прогласена, не е осъществено нито едно от посочените изключително тежки нарушения, от което е изведено вярно и обосновано заключение, че съдебният акт е валиден. Обосновано съдът е отхвърлил възражението на ищеца, че решение № 266 от 24.01.2024 г. е абсолютно неразбираемо и не става ясно какво точно приема съдът. Видно от диспозитива на решението е, че с него е отхвърлена жалбата на Г.Г. против Решение № 1040-01-270 от 10.10.2022 г. на директора на ТП на НОИ-Благоевград, с което е потвърдено Разпореждане № 014-00-98-5 от 02.09.2022 г., издадено от упълномощено лице за ръководител на осигуряването по безработица при ТП на НОИ-Благоевград, с което на основание чл.54ж, ал.1 и във връзка с чл.54а, ал.1 и чл.54б, ал.4 от КСО е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 20.02.2019 г. до 19.06.2019 г. в размер на 9 лева дневно. При това положение очевидно касационните съображения не са насочени срещу диспозитива на съдебното решение, а срещу изложените мотиви, които не се ползват със сила на пресъдено нещо и не подлежат на самостоятелно оспорване. В тази връзка настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че мотивите, с които съдът е отхвърлил жалбата срещу оспореното Решение № 1040-01-270 от 10.10.2022 г. на директора на ТП на НОИ-Благоевград и извършената преценка на относимостта на допуснати в хода на разглеждане на делото доказателства касаят правилността на съдебния акт, а не неговата валидност. Ето защо всички изтъкнати от ищеца и настоящ касатор доводи за допуснати нарушения в решение № 266 от 24.01.2024 г., постановено по адм. дело № 935/2022 г. по описа на Административен съд – Благоевград не обуславят неговата нищожност, а касаят правилността на съдебния акт. Недопустимо е чрез производството за обявяване на нищожност да се търси преразглеждане на спора по същество. Върховният административен съд неведнъж е имал повод да посочи, че исковото производство по реда на чл. 128а АПК не е допълнително средство за преодоляване стабилитета на влезли в сила съдебни актове чрез посочване на касационни основания за тяхната отмяна. В случая, първоинстанционният съд е извършил правилна преценка на утвърдените в теорията и практиката условия за действителност на съдебните актове, отнесени към въведеното като предмет на иска по чл. 128а АПК съдебно решение. Очевидно не е налице нито един от посочените пороци, обуславящи отпадането от правната действителност на разглеждания съдебен акт. Несъстоятелно е и възражението за необоснованост на съдебния акт. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Първоинстанционният съд е обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал фактите от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. По изложените съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора основателно се явява искането на ответника по касация за присъждане на направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да се присъди в размер на 100 (сто) лева, определено на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. На основание §. 5, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България във връзка с чл. 24 от същия закон сумата следва да бъде превалутирана по правилата на чл.12 и чл.13 от закона и двойно обозначена в диспозитива на решението. Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2, изр. „първо“, предл. „първо“ от АПК, Върховен административен съд, Шесто отделение