Определение № 1251 от 17.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 729/2025 г.

Производството е по чл.307 ГПК. Образувано е по молба вх. № 1868/17.01.2025 г. на Р. Д. Д. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.2 ГПК на влязлото в сила решение № 1246/04.11.2021 г. по гр. д. № 3536/2021 г. на Плевенския районен съд. Молителката счита, че атакуваното решение е неправилно, тъй като ищцата по това дело не е доказала, че молителката /тогава ответник/ й е причинила неимуществени вреди по чл.45 ЗЗД. Съдът осъдил молителката да заплати обезщетение от 600 лв., като целта била да й се попречи да търси наследствените си права върху УПИ [№] по плана на [населено място], накърнени с покупката по нот. акт. № 92/2016 г. Решението по чл.45 ЗЗД било неправилно, тъй като се основало на свидетелските показания на бащата на ищцата, а и защото съдът приел, че подаваните от молителката жалби до различни институции във връзка с незаконно строителство причинили болки и страдания на ищцата. Не се доказало молителката да е упражнила върху ищцата тежък психологически натиск. Не било доказано, че след като ищцата от 5 г. живеела в чужбина, тя е получавала информация за подаваните от молителката жалби и че това обстоятелство е причинило неимуществени вреди. Съдът обсъдил всички доказателства по делото, но като краен резултат решението му не било правилно. Не била доказана причинена вреда, тъй като молителката действала добросъвестно като собственик на имота. Иска се отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен, като на молителката се присъдят всички разноски, сторени по делото. Ответницата в производството Н. С. И. не взема становище по молбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, счита молбата за отмяна за процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Производството за отмяна на влезли в сила решения е различно от производството по обжалването им. Отмяната се допуска само в извънредни случаи, ако е налице някое от основанията по чл.303, ал.1 ГПК. Както е прието в т.10 на Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 7/2014 г., ОСГТК, молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима. ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане. В настоящия случай молбата за отмяна на влязлото в сила решение № 1246/04.11.2021 г. по гр. д. № 3536/2021 г. на Плевенския районен съд съдържа единствено твърдения за неговата неправилност, които представляват касационни основания по чл.281, т.3 ГПК, но не и основания по чл.303, ал.1 ГПК. Такава молба не подлежи на разглеждане по същество. Посочената от молителката правна квалификация по чл.303, ал.1, т.2 ГПК не кореспондира с твърденията в молбата за отмяна. Не се твърди, а и няма доказателства по надлежния съдебен ред / с присъда или с решение по чл.124, ал.5 ГПК/ да е била установена неистинност на документ, показанията на свидетел, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член на състава на съда или на връчител във връзка с решаване на делото. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,