Определение № 6827 от 18.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5796/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от В. Д. Д., против определение № 1336/11.05.2026г., постановено по адм. дело № 344/2026 г. по описа на Административен съд - Русе, с което е оставено без уважение искането му за спиране действието на чл. 9, ал. 1 и § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Правилника за организацията и дейността на обществения посредник на Община Русе. Твърди се неправилност на обжалваното определение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Развиват се подробни доводи в частната жалба, като се акцентира върху това, че предсрочно прекратяване на мандат на независим обществен орган представлявало значителна и трудно поправима вреда, която засягала институционалната независимост, накърнявала принципите на правовата държава и създавала риск от политическа зависимост на институцията. Обстоятелства и аргументи, не взети предвид от първоинстанционния съд при постановяване на оспореното определение. Иска се неговата отмяна и да се уважи искането за спиране действието на чл. 9, ал. 1 и § 2 от ПЗР на Правилника за организацията и дейността на обществения посредник на Община Русе до окончателното приключване на спора. Ответникът – Общински съвет гр. Русе, чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва частната жалба и моли обжалваното определение да бъде оставено в сила. Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производство пред Административния съд - Русе е образувано по жалба, подадена от В. Д. Д. в качеството му на обществен посредник на Община Русе срещу чл.9, ал.1 и §2 от Преходни и заключителни разпоредби от Правилника за организацията и дейността на обществения посредник на Община Русе, приет с Решение на Общински съвет – Русе на 30.04.2026г. С жалбата пред първоинстанционния съд е направено искане, с посочено в нея основание - чл. 166 АПК, да бъде спряно предварителното изпълнение на оспорената разпоредба от подзаконовия нормативен акт. Мотивирано е с твърдение на Д., че изпълнението ще доведе до трудно поправими вреди, изразяващи се в предсрочно прекратяване на мандата му; накърняване на независимостта на институцията и създаване на институционален вакуум. С обжалваното определение тричленен състав на Административен съд-Русе, в производството по реда на чл. 190, вр. чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 АПК е оставил без уважение искането на В. Д. за спиране изпълнението на нормата на чл.9, ал.1 и §2 от ПЗР от Правилника за организацията и дейността на обществения посредник на Община Русе. За да стигне до този извод, съдът е изложил съображения, че в случая липсва реална опасност от настъпване на значителни и трудно поправими вреди за жалбоподателя, които да са противопоставими на презумирания обществен интерес, а и той лично не доказва такива. По изложените от жалбоподателя доводи, съдът е приел, че не се подкрепят от конкретни доказателства, че неконкретизирано и общо е посочено настъпването на вреди, които и не засягат пряко Д., а са развити съображения за принципно накърняване на обществени отношения. С такива мотиви съдът е отхвърлил искането. Обжалваното определение е правилно. В настоящия случай предварителното изпълнение е допуснато по силата на закона – чл. 190, ал. 1 от АПК. Спирането на изпълнението е временна мярка, която се налага по изключение при определени предпоставки и за определен период от време - до влизането в сила на решението. Съгласно разпоредбата на чл. 190, ал. 1 вр. с чл. 166, ал. 2, ал. 4 и чл. 196 от АПК, действието на оспорен подзаконов нормативен акт или оспорена разпоредба от такъв акт, може да бъде спряно от съда по искане на оспорващия при всяко положение на делото до влизане в сила на решението, при условие, че то би могло да причини за оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Доказателствената тежест за установяване характера и размера на евентуалните вреди от действието на оспорената разпоредба е на оспорващия, но в конкретния казус жалбоподателят не е представил доказателства за установяване на вероятното настъпване на твърдяните вреди, видът и размерът им, както и доказателства, установяващи наличие на пряка връзка между общото правило за поведение, предмет на оспорване, и вероятността неговото изпълнение да причини вреди на оспорващия. По делото не се установява накърняването на значим интерес на оспорващия, който да е противопоставим на презумирания особено важен държавен или обществен интерес, чиято защита се осигурява с незабавното изпълнение на акта. Както в искането за спиране направено пред първостепенния съд, така и в частната жалба до касационната инстанция, изложените от В. Д. съображения досежно искането му за спиране на изпълнението на чл.9, ал.1 и §2 от ПЗР от Правилника за организацията и дейността на обществения посредник на Община Русе не сочат на значителни или трудно поправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК, не се доказва и наличието на такива. С оглед изложеното, частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение