Определение № 13127 от 04.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10527/2024 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от АПК. Образувано е по подадена частна жалба от А. Н. Н. – Синдик на „Завод за хартия – Белово” АД срещу определение №514/07.02.2024 г. постановено по адм.д.№4 по описа на Административен съд гр. Пазарджик за 2024 г. С атакуваното определение е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ №79 от 24.10.2023 г. издаден от директора на Басейнова дирекция „Източно беломорски район“ /БД ИБР/ и производството по делото е прекратено. Според частният жалбоподател неправилно АС гр. Пазарджик е приел, че жалбата е недопустима като просрочена. Неправилно е и позоваването на разпоредбата на чл.148 АПК. В акта изрично е посочен реда за обжалването му първо по административен ред пред министъра на околната среда и водите, а след потвърждаването му и по съдебен ред пред Административен съд гр. Пазарджик. Министърът на околната среда и водите се е произнесъл във връзка с обжалването по административен ред с решение № 263/01.12.2023 г. След издаването на акта същият е обжалван в законоустановения и посочен в него срок. Не е налице просрочие на обжалването, както е приел първоинстанционния съд. Частният жалбоподател намира, че жалбата е подадена в срок и не са налице основания производството по делото да бъде прекратено. Моли, прекратителното определение да бъде отменено и жалбата да бъде разгледана от АС гр. Пазарджик. Ответникът – директор на Басейнова дирекция ИБР, в приложен по делото отговор по частната жалба я оспорва и намира, че е неоснователна. Позовава се на ТР №6/30.06.2015 г. по т.д.№4/2013 г. на І и ІІ Колегии на ВАС. При произнасянето си съдът е съобразил приложените по делото доказателства, че жалбата по административен ред е изпратена на 15.11.2023 г. и срокът за произнасяне на министъра на околната среда и водите е изтекъл на 29.11.2023 г. От следващия ден е започнал да тече срокът за обжалване пред съд и е изтекъл на 14.12.2023 г., а жалбата е подадена на 20.12.2023 г. Поради това правилно първоинстанционният съд е приел, че е просрочена и е прекратил производството като недопустимо. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като се запозна с твърденията на страните и приложените доказателства, намира следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, който я засяга неблагоприято. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АС гр. Пазарджик е започнало по повод подадена жалба вх.№ПО-02-183/5/ от 21.12.2023 г. от „Завод за хартия – Белово“ АД, чрез синдика А. Н. Н.. При извършената проверка по допустимостта на жалбата съдът е приел, че е просрочена. Посочено е, че обжалването по административен ред не е задължителна предпоставка за подаване на жалба пред съд. Дружеството е упражнило правото си да обжалва АУПДВ и по административен ред, което е предвидена законова възможност. Според чл.149, ал.3 АПК, когато актът е бил оспорен по административен ред, срокът по ал.1 започва да тече от съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение, а ако органът не се е произнесъл от крайната дата на която е следвало да се произнесе. Съдът е цитирал мотивите на тълкувателно решение №6/30.06.2015 г. по т.д.№4/2013 г. на І и ІІ Колегии на ВАС и е приел, че преписката е получена от горестоящият административен орган на 15.11.2023 г. и срокът за обжалване е бил до 29.11.2023 г. За жалбоподателят срокът за обжалване пред съд е започнал да тече от 30.11.2023 г. и е изтекъл на 14.12.2023 г. – четвъртък /работен ден/. Жалбата, по повод на която е образувано производство пред АС гр. Пазарджик е подадена на 21.12.2023 г. т.е. след изтичане на срока за обжалване. Съгласно мотивите на обжалваното определение жалбоподателят не е бил в неведение относно датата, на която преписката е депозирана в административния орган с писмо изх.№Ж-204/16.11.2023 г. и е можел да съобрази срокът за произнасяне на министъра на околната среда и водите. Посочено е, че срокът е нормативно определен и не е поставен в зависимост от изпълнението на задължението по чл.97, ал.1 от АПК. По тези съображения подадената жалба е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено като недопустимо. Определението е правилно. След като е установил релевантни факти по делото, първоинстанционният съд е направил обосновани правни изводи. По силата на чл. 97, ал. 1 АПК, при обжалване по административен ред в двуседмичен срок от получаване на преписката, когато е едноличен, и в едномесечен срок, когато е колективен, компетентният да разгледа жалбата или протеста орган се произнася с мотивирано решение, с което обявява оспорения акт за нищожен, отменя го изцяло или отчасти като незаконосъобразен или нецелесъобразен или отхвърля жалбата или протеста. Според приложените по делото доказателства правилно АС гр. Пазарджик е констатирал, че министърът на околната среда и водите е получил административната преписка по административното обжалване на дата 15.11.2023 г. Това е и датата, от която е започнал да тече двуседмичният срок за произнасянето му, съгласно разпоредбата на чл. 97, ал. 1 АПК. С изтичането на срока за произнасяне на 29.11.2023 г., за жалбоподателя е започнал да тече 14-дневният срок за обжалване, предвиден в чл. 149, ал. 3 във вр. с ал. 1 АПК. Жалбата на "Завод за хартия - Белово" АД до Административен съд гр. Пазарджик е подадена на 21.12.2023 г. и правилно е приета за просрочена. Допуснатата фактическа неточност в обжалваното определение относно датата на подаване на жалбата - 20.12.2023 г., не води до промяна на крайния извод. Неоснователно е възражението в частната жалба, че пропускането на срока за обжалване се дължи на поведение на администрацията, което е въвело жалбоподателя в заблуждение, тъй като му е посочено как да обжалва акта и в какви срокове. При издаването на АУПДВ, административният орган е изпълнил задължението си по чл.59, ал.2, т.7 от АПК, като е посочил пред кой орган и в какъв срок подлежи на обжалване административния акт. Указанията му повтарят разпоредбите на АПК за обжалване на издадените административни актове и не могат да се определят като заблуждаващо поведение на администрацията, защото нейните действия не са създали у адресата невярна представа за срока за обжалване, а само сочат установения в АПК ред за упражняване правото на жалба. Постановеното определение от АС гр. Пазарджик е съобразно и с мотивите на ТР № 6/30.06.2015 г. по т. д. № 4/2013 г. на І и ІІ Колегии на ВАС, при последващо по-късно произнасяне с изричен акт на горестоящия административен орган (какъвто е настоящият случай), с който се отхвърля жалбата срещу първоначално издадения административен акт, не започва да тече нов срок за съдебно обжалване. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,