Определение № 2719 от 27.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4027/2022 г.
ВКСI гражданско отделение27.09.2023 г.докладчик Атанас Кеманов
Диспозитив
ДОПЪЛВА определение №2319/26.07.2023г., постановено по гр.д. №3027/2022г на ВКС в частта за разноските, като: ОСЪЖДА Н. С. Ю., ЕГН [ЕГН] да заплати на А. Н. Д., ЕГН [ЕГН] и Д. Г. Д., ЕГН [ЕГН], сумата от по 1 387.52/хиляда триста осемдесет и седем цяло и петдесет и два/лв. с ДДС за всеки, представляваща направените пред касационната инстанция разноски. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. Председател: Членове:
Мотиви
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК. С молба от 31.07.2023г. ответниците по касация А. Д. и Д. Д. са поискали допълване на постановено по реда на чл.288 от ГПК определение в частта за разноските, тъй като съдът не се е произнесъл по искането им за разноски, което е било направено своевременно с отговора на касационната жалба. Касаторът Н. Ю. е депозирал отговор на молбата, в който се изразява общо становище за неоснователност на направеното искане, а в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение от насрещната страна, което не е съобразено с правната и фактическа сложност на делото, както и с обема на извършените пред настоящата инстанция процесуални действия. Искането е направено в месечен срок от постановяване на определението на съда по чл.288 от ГПК и е допустимо.По същество е частично основателно. В отговора на касационната жалба е направено искане от ответниците по касация А. Д. и Д. Д. за присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски, които се изразяват в заплатен адвокатски хонорар.Представени са доказателства за сключен между 1 всеки един от тях и адв.Д. Д. договор за правна защита и съдействие, въз основа на който доверителите са заплатили уговореното адвокатско възнаграждение от 2 400лв. с ДДС.Молителите не са представили списък на разноските, но искането им се явява допустимо.Пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното от страната искане за разноски не се преклудира при липса на представен списък по чл. 80 ГПК, поради което и представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на решението в тази му част /т.8 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК/. Основателно е направеното от касатора възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.Разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвижда, че „за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно“.Това правило е относимо при обективно съединяване на искове и не може да се приложи пряко в хипотезата на субективно съединяване на искове.Когато една обща искова претенция е предявена от няколко ищци или срещу няколко ответници, какъвто е случаят на искане за делба на общ имот, който е съсобствен между повече от две лица, се дължи едно адвокатско възнаграждение.В този случай се касае до общи задължения на другарите с един и същи обект, поради което минималният размер на адвокатското възнаграждение се определя спрямо общата претенция/В същия смисъл е определение № 77 от 24.02.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1692/2021 г., I т. о., мотивите на което се споделят изцяло от настоящия състав/. Предмет на касационна проверка е било въззивно решение, с което е постановено: общият между страните имот да бъде изнесен на публична продан; съделителката Н. Ю. да заплаща на ищците А. Д. и Д. Д. ежемесечно обезщетение от 197лв. за ползването на Ѕ ид.ч. от делбения имот, считано от 31.08.2021г. до прекратяване на съсобствеността. С исковата молба се били предявени две претенции, поради което ищците имат право да претендират заплатеното от тях адвокатско възнаграждение според цената на всяка една от тях. Производството пред касационната инстанция не се е характеризирало с правна и фактическа сложност, тъй между страните е бил спорен само въпроса за способа, по който следва да се извърши делбата/постановената от първоинстанционния съд привременната мярка по чл.344, ал.2 от ГПК не е подлежала на касационно обжалване, тъй като съдебния контрол е двуинстанционен/, поради което на ответниците по касация следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение, които да са съобразени с минималните размери по чл.7, ал.2 от Наредба №1 за МРАД/ред. ДВ, бр.68 от 30.07.2020г./.Нетният размер на адвокатското възнаграждение, определено по посочения по-горе ред, е в размер на 2 312.53лв., а с включен ДДС е 2 775.04лв. Предвид горното, съдът
Цитирани разпоредби
6- чл. 248 ГПК
- чл. 288 ГПК
- чл. 344, ал. 2 ГПК
- чл. 80 ГПК
- чл. 2, ал. 5
- чл. 7, ал. 2