Определение № 744 от 31.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 498/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по частна жалба от министъра на туризма /след направено уточнение/, чрез процесуален представител гл.юрисконсулт Ж. Кръстева, срещу Определение №9764 от 01.10.2024 г., постановено по адм. дело № 1976/2024 г. по описа на Административен съд- Варна, с което е отхвърлено направеното искане от министъра на туризма за встъпването му като заинтересована страна по делото, на осн. чл.153, ал.1 АПК. Счита определението за неправилно поради нарушение на материалния закон и претендира отмяната му. В срока по чл. 232 АПК, ответниците по частната жалба – "Каскадас резорт и спа" ЕООД и Министерски съвет, не представят писмено възражение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като обсъди данните по делото и доводите на жалбоподателя, приема следното: Производството пред Административен съд- Варна е образувано по жалба на "Каскадас резорт и спа" ЕООД срещу т.1 от Решение №607/16.08.2024 г. на Министерски съвет, с която е одобрено предоставянето на помощ на дружеството за предоставени нощувки по Програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в РБългария за периода от 01.03.2024 г. до 30.04.2024 г., в частта, касаеща "Каскадас резорт и спа" ЕООД, както и да бъде задължен органът да издаде нов акт или да измени същия, включвайки в новия списък и претендираните суми за възстановяване в размер на 62 931, 15 лева с ДДС. Съдът е насрочил делото в открито съдебно заседание, но преди това, с Определение №9764 от 01.10.2024 г., е отхвърлил искането на министъра на туризма за конституирането му като заинтересована страна в производството. Частната жалба е недопустима. Постановеното съдебно определение не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол. По аргумент от разпоредбата на чл. 229 АПК, на обжалване пред Върховния административен съд подлежат определенията, преграждащи развитието на производството, както и определенията, за които законодателят изрично е предвидил възможността за съдебно оспорване. Всички останали определения в това число и тези, които подготвят постановяването на решението, се контролират по повод обжалване на самото решение. Не подлежат на самостоятелно оспорване определенията, с които съдът се произнася по движението на делото, конституиране на надлежните страни, разпределение на доказателствената тежест, както и по направените от страните искания. Определенията, постановени от първоинстанционния съд по конституиране на страните по реда на чл. 154, ал. 1, във връзка с чл. 153, ал. 1 от АПК, не са от категорията съдебни актове, визирани в нормата на чл. 229, ал. 1, т. 2 от АПК, защото по отношение на тях законодателят не е регламентирал изрично обжалване с частна жалба. Единствено в хипотезата на чл. 153, ал. 4 е предвидено обжалването на определението, постановено по реда на чл. 153, ал. 3 от АПК, но тези разпоредби са неотносими към обжалваното определение. /В този смисъл е и Определение № 3155 от 15.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2232/2024 г., 5-членен с-в/ Частната жалба е лишена от предмет- липсва годен на обжалване по реда на инстанционния контрол съдебен акт. Това налага оставянето й без разглеждане като процесуално недопустима, а производството по делото подлежи на прекратяване. Предвид изложеното и на основание чл. 215, т. 4, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,