Определение № 7171 от 25.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6349/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. Д. Д., чрез адв. Д. Костадинов, срещу Определение № 876/27.05.2026 г., постановено по адм. д. № 213/2026 г. по описа на Административен съд – Ямбол. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното определение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Според аргументите, съдът е възприел формален подход при преценката за наличие на значителни и трудно поправими вреди в резултат от отнемането на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС). Счита че съдебният акт е немотивиран, тъй като в него липсва конкретен анализ на твърденията на жалбоподателя и обстоятелствата по случая, вкл. фактите относно неговото лично и социално положение. Отправя искане за отмяна на определението и вместо него да се постанови ново, с което да бъде спряно предварителното изпълнение на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) до приключване на спора с влязъл в сила съдебен акт. С молба-допълнение към частната жалба прави искане за присъждане на направените разноски по делото, съгласно приложените доказателства и списък по чл. 80 ГПК. Ответникът – началник сектор към Областна дирекция (ОД) на Министерството на вътрешните работи (МВР), сектор Пътна полиция – Ямбол, редовно уведомен, не изразява становище по частната жалба. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея и в срока по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение първоинстанционният съд е отхвърлил искането на жалбоподателя за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № 26-0813-000103/22.04.2026 г., издадена от началник сектор към ОД на МВР Ямбол, сектор Пътна полиция – Ямбол, с която е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – „временно отнемане на СУМПС на водач до решаване въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца“. За да постанови определението си съдът е анализирал разпоредбите на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК. Посочил е, че преценката на искане за спиране на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение се извършва на базата на нови обстоятелства, възникнали след издаване на оспорения акт, като доказателствената тежест за тяхното установяване и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта, е на жалбоподателя. В тази насока е приел за общи и неподкрепени от доказателствата по делото твърденията, че отнемането на СУМПС ще му причини значителни и трудно поправими вреди. Не представлява основание за спиране на изпълнението и направеното позоваване на бъдещо несигурно събитие, каквото е намирането на работа, след като са налице и други средства за придвижване освен лично МПС. В случая се касае за евентуални имуществени вреди, които подлежат на компенсация и нямат характера на непоправими такива. Съображенията за незаконосъобразност на заповедта съдът е обсъдил като неотносими към предмета на настоящото производство. Така постановеното определение от Административен съд – Ямбол е валидно, допустимо и правилно. Установените факти и направените изводи от съда са в съответствие с доказателствата по делото. Оспорената Заповед № 26-0813-000103/22.04.2026 г., с която е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, подлежи на предварително изпълнение по силата на закона – чл. 172, ал. 6 ЗДвП. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта, е необходимо адресатът на акта, искащ спиране, да докаже, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда - чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК. Вредата може да бъде както имуществена – загуба или пропусната полза, така и неимуществена. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той трудно да може да я поправи. Настъпването ѝ следва да е достатъчно вероятно. За вероятността от настъпването на вредата и за възможния ѝ размер трябва да бъдат представени доказателства, а не само да има твърдения в тази насока. Законодателят е оценил прилагането на процесната ПАМ като породено от деяние с висока степен на обществена значимост. В тази насока допуснатото по закон предварително изпълнение на тази ПАМ е за защита на особено значими ценности и права. Фактите, които жалбоподателят излага като противопоставими, следва да са със същата степен на значимост. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Между страните по делото не са спорни твърденията на Д., че е трайно безработен, но активно търсещ реализация на пазара на труда. Сами по себе си твърденията не обосновават автоматично наличието на значителна или трудно поправима вреда от предварителното изпълнение на заповедта. Неточно в частната жалба се отбелязва, че лишаването от СУМПС „съществено възпрепятства“ придвижването му до потенциални работодатели. Очевидно се твърди съществено затруднение, а не невъзможност за придвижване или обосновано в тази насока съдът е подчертал наличието други средства за придвижване освен лично МПС. В случая на жалбоподателя би се причинила евентуална вреда от невъзможността му да сключи трудов договор и да осъществява задълженията си по него, респективно – да получава заплащане за това, но тази вреда не може да бъде квалифицирана значителна или трудно поправима по смисъла, вложен от законодателя. Като значителна или трудно поправима вреда следва да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не е установена и то именно от допуснатото предварително изпълнение на заповедта. Дори да се приеме, че личният интерес на жалбоподателя е накърнен, поради невъзможността му да използва моторно превозно средство при изпълнение на служебните му задължения, по делото не се установява това накърняване да е в резултат на нови обстоятелства, каквото е изричното изискване на чл. 166, ал. 2, изр. последно АПК, за да се спре изпълнението на акта. Предварителното изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт въздейства пряко и непосредствено върху правата и законните интереси на адресата на акта, тъй като придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила индивидуален административен акт. Безспорно това изпълнение, доколкото актът не е влязъл в сила и не е станал окончателен, винаги съдържа в себе си и потенциалната възможност да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен. В този смисъл оплакванията на Д. за евентуална незаконосъобразност на Заповед № 26-0813-000103/22.04.2026 г. предстои да бъдат разгледани по същество от състава на АС – Ямбол с крайния му съдебен акт. Сочените обстоятелства не обуславят изначално незаконосъобразност на административния акт и не представляват нови обстоятелства съгласно изискването на чл. 166, ал. 2 АПК, като предпоставка за спиране на изпълнението. Обжалваното определение не страда от релевираните с частната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение,