Определение № 60200 от 12.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 1956/2020 г.

Производството е образувано по молба с вх. № 66016/28. 07.2021 г. на адв. Д. А., в качеството му на процесуален представител на „Екоел 6“ООД, с искане за допълване на определение № 60444 от 09.07.2021 г. по т.д. № 1956/2020 г. на ВКС, I т.о., като съдът посочи в диспозитива на съдебният акт, че касационно обжалване се допуска само в частта, с която е осъдена Столична община да заплати разликата над 336 000лв. до пълният предявен размер от 504 509.93лв., като в останалата част жалбата бъде върната като просрочена. В уточнителна молба от 17.08.21г. страната е заявила, че само в този размер, счита, че деспозитива бил съответен на „допустимото сезиране“. Направено е и искане за частична отмяна на обезпечението наложено по реда на чл.282,ал.2 ГПК. Ответникът по молбата - Столична община изразява разбиране за недопустимост на искането, подкрепено с развити доводи за неговата неоснователност. Върховният касационен съд, първо търговско отделение констатира, че искането е депозирано от легитимирана страна и следва да се разгледа по същество. Върховният касационен съд е бил сезиран с касационна жалба на Столична Община против решение №1969 от 30.07.2019г. по т.д. 868/19г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която след отмяна на решение № 1384/03.08.2016г. по т.д.№3254/10г. на СГС по същество е осъдена Столична община да заплати на основание чл.79,ал.1, вр. чл.82 ЗЗД на „Екоел -6 ЕООД, сумата 504 509.93лв. – пропусната полза за периода 01.01.08-30.06.08г. по договор № РД 58-744/16.06.2006г., ведно със законната лихва от 08.10.10г., както и в частта за разноските. Този предмет на спора изрично е очертан в жалбата, като третира част от постановения съдебен акт от Софийски апелативен срок. Жалбата, също така, е подадена в срока по чл.283 ГПК С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, касаторът, чрез пълномощника си – адв.Б. В. е поддържал единствено основание по чл.280, ал.2 предл.2-ро ГПК, като е развил довод за недопустимост на решението в цялата обжалвана част. При тези фактически данни, искането за допълване на определението по чл.288 ГПК е неоснователно. Този извод се налага с оглед вече изложеното относно предметът на касационно обжалване, който се определя от касаторът с касационната жалба и тя лимитира съда в преценката за допускане както на касационно обжалване на въззивното решение, така и при произнасянето по съществото на спора. В този смисъл, когато предметът на сезиране напълно съвпада с диспозитива на постановеното определение, с което се допуска проверка за допустимост по реда на чл.288 ГПК на въззивното решение в обжалваната часг по редовно подадена, в срок, касационна жалба, то съдът е изпълнил задължението си да се произнесе в рамките на определените от закона предели. Преценката за евентуална недопустимост на решението в обжалваната част следва да бъде извършена с постановяване на решение по спора, а не както предлага молителят по реда на допълване, респ.“ изменение“ на определението, с което е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.2 предл. 2-ро. ГПК. Искането за отмяна на определението по чл.282, ал.2 ГПК е лишено от валидно въведено основание, тъй като производството пред ВКС е висящо. Следователно, подадената молба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение