Определение № 1590 от 12.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1035/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано e по частна жалба от Я. М. Р. от гр. Хасково срещу определение № 132/13.01.2026 г. по адм. дело № 1794/2025 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е оставена без разглеждане като нередовна жалбата й против мълчалив отказ на ТП на НОИ - Хасково за издаване на удостоверения съгласно Инструкция №5, чл. 37, ал. 1 и ал. 2 по подадено от нея на 15.10.2025г. заявление и е прекратено производството по делото. Поддържат се доводи за неправилност на определението, като се изтъква, че мълчаливият отказ е на директора на ТП на НОИ Хасково. Направено е искане за отмяна на определението и връщане на делото за разглеждане на спора по същество. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, шесто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения: За да остави без разглеждане жалбата на Я. М. Р. и да прекрати производството по делото, съдът е приел, че оспорващата не е отстранила изцяло нередовностите й, за което са й дадени указания с Разпореждане № 8281/25.11.2025г. Според решаващия състав бланкетното посочване в молбата-уточнение, че нито един от посочените документи в писмото на ТП на НОИ нямал нищо общо с това, което жалбоподателката заявила, че иска да получи, не изпълнява разпореждането на съда за отстраняване на указаните нередовности. Отделно е отбелязано, че в самото уточнение се съдържат вътрешно противоречиви твърдения относно връчването на документи от трудовото досие на жалбоподателката от ТП на НОИ Хасково. Прието е, че волята на страната, срещу кой акт търси съдебна защита, налице ли е такъв и кой е неговият издател е неясна, а съдът не може на база предположения да се "самосезира". Определението е неправилно. От данните по делото се установява, че на 15.10.2025г. Я. М. Р. е подала до директора на ТП на НОИ Хасково молба вх. № 1030-26-898 с искане за издаване на конкретно посочени като вид заверени копия на документи или удостоверения, за които счита, че са предадени за съхранение в ТП на НОИ Хасково. На 17.11.2025г е подала жалба в Административен съд Хасково срещу „мълчалив отказ на ТП на НОИ Хасково за издаване на удостоверения съгласно Инструкция № 5, чл.37, ал.1 и ал.2“. С разпореждане № 8181/ 18.11.2025г съдът е разпоредил връчване на препис от жалбата на директора на ТП на НОИ Хасково и е изискал от него да представи заверено копие от административната преписка по заявеното оспорване на мълчалив отказ. С Разпореждане № 8281/25.11.2025г. жалбата е оставена без движение и на подателката са дадени указания в 7-дневен срок от съобщението да конкретизира с допълнителна молба кой е органът от системата на ТП на НОИ – Хасково, който е постановил твърдения от нея мълчалив отказ, както и счита ли, че е формиран такъв с оглед изпратеното й писмо с изх. №1030-26-898-3/23.10.2025г. В изпълнение на указанията от жалбоподателката е депозирано уточнение на 27.11.2025г, в което сочи кои документи от заявените за получаване са получени и кои не са получени на гише в Център за административно обслужване в ТП на НОИ Хасково на 13.11.2025г, но поради нечетливост на части текста не може да се прецени попадат ли в обхвата на заявлението. Действително не е изрично посочено кой е издателят на оспорвания мълчалив отказ, но в изложението имплицитно се съдържа указание за това предвид изразеното намерение да се търси отговорност от директора на ТП на НОИ Хасково. Съдът е длъжен, преди да приеме, че е сезиран с нередовна жалба, тъй като указанието му за посочване на оспорения акт не е изпълнено, да задължи административния орган, чието волеизявление се оспорва, да представи административната преписка във връзка с волеизявлението, чиито правни последици правният субект твърди, че го засягат. Едва след получаване на административната преписка и предоставянето ѝ на жалбоподателя за запознаване, и с оглед на установеното въз основа на нея, съдът може да упражни правомощието си по чл. 158, ал. 3 АПК. В случая първоинстанционният съд е изискал преписката от директора на ТП на НОИ Хасково. В становището на началник отдел ОАА при ТП на НОИ Хасково не се коментира извършено ли е произнасяне или предприети ли са действия по молбата на жалбоподателката вх. № 1030-26-898 от 15.10.2025г. Видно от писмо с изх. №1030-26-898-3/23.10.2025г. на директора на ТП на НОИ, този административен орган изразява становище, че на поставените въпроси по молбата от 15.10.2025г на Я. Р. са дадени отговори с предходни писма. При тези данни, ако за решаващия състав са останали съмнения за действителната воля на оспорващата, е следвало повторно да остави жалбата без движение, включително с указание изрично да заяви дали оспорва мълчалив отказ на директора на ТП на НОИ Хасково. Това е необходимо, за да се гарантира правото й на достъп до съд и произтича от задължението на съда по чл. 9, ал. 4 от АПК за осигуряване съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса, предмет на производството.. Видно от изложеното, съдът неправилно е приел неизпълнение на дадените указания, в резултат на което е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на същия съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия по проверка за редовността на жалбата, съобразно дадените указания. След изясняване на това обстоятелство е дължима преценка за допустимост на оспорването по реда на чл.159 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение