Определение № 87 от 18.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 875/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, т. 1 ГПК. Обжалвано е определение № 34/ 05.02.2021 г. по ч.гр.д. № 3304/ 2020 г., с което Върховен касационен съд, Гражданско колегия, Трето отделение е върнал частната жалба на Д. С. К. срещу определение № 437/ 10.11.2020 г. по същото дело. Определението се обжалва от Д. С. К. с доводи за незаконосъобразност. Настоящият състав намира частната жалба с допустим предмет (арг. от чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК), при надлежна процесуална легитимация (жалбоподател е лицето, чието право на частна жалба обжалваният акт отрича), в компетентност на настоящия, друг по смисъла на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК състав на Върховен касационен съд, спазен е срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК и всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост, но неоснователна. Съображенията са следните: Предмет на частната жалба, върната с определение № 34/ 05.02.2021 г. по ч.гр.д. № 3304/ 2020 г. от предходния състав на Върховен касационен съд, е било определение № 437/ 10.11.2020 г., постановено по същото дело. С това определение предходният състав на Върховния касационен съд е потвърдил определение № 1705/ 30.07.2020 г. по ч.гр.д. № 2443/ 2020 г. на Софийски апелативен съд, което е било обжалвано пред него по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Правилен е изводът на предходния състав на Върховния касационен съд, че неговото определение е окончателен съдебен акт, доколкото законът не предвижда да се обжалва, а частната жалба срещу необжалваемия съдебен акт следва да се върне, без да се разглежда по същество. При тези мотиви, съдът