Определение № 7064 от 24.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5691/2026 г.
ВАСПето отделение24.06.2026 г.докладчик Анна Димитрова
Диспозитив
ОТМЕНЯ частите от определение № 612/12.05.2026 г. по адм. дело № 311/2026 г. на Административен съд - София - област, с които е оставена без разглеждане жалбата на В. И. Г. срещу мълчалив отказ на "Агенция за събиране на вземания " ЕООД, прекратено е производството по делото и е осъдена В. И. Г. да заплати разноски на "Агенция за събиране на вземания " ЕООД. ВРЪЩА делото на Административен съд - София - област за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ АННА ДИМИТРОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ИЛИАНА СЛАВОВСКА /п/ ТИНКА КОСЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от В. И. Г., с адрес в гр. Златица, чрез процесуален представител, срещу частта от определение № 612/12.05.2026 г. по адм. дело № 311/2026 г. на Административен съд - София - област /АССО/,с което е оставена без разглеждане нейна жалба срещу мълчалив отказ на "Агенция за събиране на вземания " ЕООД да предостави информация за обработваните лични данни ведно с копие на носителите на тези лични данни и е прекратено производството по делото. Частната жалбоподателка поддържа, че определението е неправилно - материалноправно незаконосъобразно и постановено при съществени процесуални нарушения, иска отмяната му и присъждане на разноски. По делото е постъпила и молба от В. И. Г. за изменение на определението в частта за разноските, като иска отмяна на присъдените разноски. Ответникът по частна жалба и по молбата за изменение на определението в частта за разноските - "Агенция за събиране на вземания " ЕАД, гр. София, във възражение срещу частната жалба и в писмен отговор на искането за изменение на определението в частта за разноските, иска оставяне на определението в сила, присъждане на адвокатско възнаграждение, оставяне без уважение на молбата за изменение на определението в частта за разноските. Върховният административен съд, пето отделение, в настоящия тричленен състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба и в срока по чл. 230 АПК. За да се произнесе по съществото й, съдът взе предвид следното: За да постанови обжалваното определение, АССО е изложил мотиви, че заявлението на Г. до администратора на лични данни - "Агенция за събиране на вземания " ЕАД няма характер на искане на субекта на данни по чл.15 ОРЗД, поради което липсва и формиран отказ на администратор на лични данни по него, поради което жалбата е недопустима. Изложил е и мотиви, че липсва годен за обжалване административен акт, понеже правоотношението е между два равнопоставени субекта по облигационно правоотношение. Определението е неправилно. Както и АССО е установил, Г. е поискала от администратора на лични данни "Агенция за събиране на вземания " ЕООД със заявление от 04.01.2026 г. в това му качество да й бъдат предоставени изрично изброени от нея копия от документи, съдържащи личните й данни, които се обработват от дружеството. Така формулираното искане пряко кореспондира с цитираната от съда разпоредба на чл.15, пар.3 ОРЗД, според която администраторът е длъжен да представи копия от личните данни, които са в процес на обработване в срока по чл.12, ал.3 ОРЗД. Настоящият съдебен състав не споделя изложените от АССО мотиви за разлика между копието от личните данни и копието от документа с лични данни. Тълкуване на чл. 15, § 3, изр. първо от Регламента е дадено с Решение на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С-487/2021 г., като е прието, че цитираната норма трябва да се тълкува в смисъл, че правото да се получи от администратора копие от личните данни, които са в процес на обработване, изисква на субекта на данните да се предостави точна и разбираема реплика на всички тези данни. Това право предполага правото на получаване на копие от извлечения от документи и дори от цели документи или от извлечения от бази данни, които в частност съдържат посочените данни, ако предоставянето на такова копие е задължително, за да може субектът на данните ефективно да упражни предоставените му с този регламент права, като се подчертава, че в това отношение трябва да се вземат предвид правата и свободите на други лица. Доколкото се обжалва отказ на администратор на лични данни по искане на субект на лични данни по чл.15 ОРЗД, то тези правоотношения по дефиниция са между равнопоставени субекти и отказът не е индивидуален административен акт поради липса на властническо волеизявление. Обжалването обаче е по реда на АПК, тъй като ОРЗД предоставя на националния законодател да уреди процедурите за защита на субекта на данните, а в чл.39, ал.1 ЗЗЛД е изрично посочен редът за обжалване по АПК. В случая на проверка подлежи дали има формиран отказ на администратор на лични данни за предоставяне на копия от документите с лични данни на субекта, които са в процес на обработка, а не дали има годен за обжалване индивидуален административен акт. Предвид изложеното не е налице посоченото от съда основанието за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството по чл.159, т.1 АПК, поради което определението следва да се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. С оглед разпоредбата на чл.176а, ал.4 АПК вр. чл.236 АПК настоящата инстанция следва да се произнесе и по искането за изменение на определението в частта за разноските, която също следва да бъде отменена поради връщането на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Следва да се посочи, че наименованието на ответника по делото е "Агенция за събиране на вземания " ЕАД, а не както е приел АССО - "Агенция за събиране на вземания " ЕООД. С оглед изложеното и на основание чл.235, ал.1 АПК Върховният административен съд, пето отделение
Цитирани разпоредби
11- чл. 15
- чл. 159, т. 1 АПК
- чл. 176, ал. 4 АПК
- чл. 230 АПК
- чл. 235, ал. 1 АПК
- чл. 236 АПК
- чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД
- чл. 12, ал. 3 ОРЗД
- чл. 15 ОРЗД
- чл. 229
- чл. 3