Определение № 399 от 14.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 1756/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.2 пр.1 във вр. с aл.1, т.1 ГПК. Образувано е по частните жалби на „ВАТ Къмпани Русе“ ЕООД и на Община Силистра срещу определение №351 от 29.06.2020г., постановено по в.т.д.№694/2019г. на Варненски апелативен съд, ТО, в частта му, с която на осн. чл.229, ал.1, т.4 ГПК е спряно въззивното производство до окончателното приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по в.т.д.№728/2019г. на Варненски апелативен съд. В частната жалба на „ВАТ Къмпани Русе“ ЕООД – въззивник по в.т.д. №694/2019г. на Варненски АС, се поддържа, че обжалваното определение е неправилно като постановено в нарушение на процесуалния закон и в противоречие със съдебна практика по прилагането на чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Излагат се доводи, че двете висящи искови производства между „ВАТ Къмпани Русе“ ЕООД и Община Силистра (съответно по в.т.д. №694/2019г. и по в.т.д№728/2019г. на Варненски АС) имат различни фактически основания, което изключва преюдициалност на единия спор по отношение на другия. Според частния касатор в противоречие със задължителната практиката на ВКС, въззивният състав е спрял производството по делото при липсата на преюдициален спор, по който със сила на пресъдено нещо да бъдат признати или отречени права на страните. Претендира се отмяна на определението по чл.229, ал.1, т.4 ГПК и връщане на делото на въззивния състав за продължаване на съдопроизводствените действия. Аналогични съображения за неправилност на обжалваното определение са изложени и в частната жалба на Община Силистра – въззиваема страна по в.т.д. №694/2019г. на Варненски АС. В частната жалба на общината се акцентира върху липсата на предпоставките за спиране на производството на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК с оглед липсата на преюдициалност на спора по в.т.д.№728/2019г. спрямо спора по в.т.д. №694/2019г. на Варненски АС. При условията на евентуалност се сочи, че е нарушена поредността за спиране доколкото е спряно първото по време образувано дело. Претендира се отмяна на определението и връщане на делото на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия. В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на частните жалби от третото лице - помагач „Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда“ ТПП – [населено място]. Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото, намира следното: Частните жалби са процесуално допустими - подадени са в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.. С обжалваното определение въззивният състав от Варненски АС, след отмяна на протоколното определение от 02.06.2020г., с което е даден ход по същество на в.т.д.№694/2019г. на Варненски АС, е спрял въззивното производство до окончателното приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по в.т.д.№728/2019г. на Варненски АС. Съдът е посочил, че от представеното за сведение от Община Силистра невлязло в сила решение №103/05.05.2020г. по в.т.д.№728/2019г. на Варненски АС е видно, че това производство е образувано по подадена въззивна жалба от „ВАТ Къмпани Русе“ ЕООД срещу решение №62/10.07.2019г. по т.д.№19/2018г. на Силистренски ОС, с което е отхвърлен иска на „ВАТ Къмпани Русе“ ЕООД против Община Силистра за заплащане на сумата 467 159.15лв. с ДДС - част от цялата сума от 502 595.56лв. с ДДС, в резултат на неоснователното обогатяване на общината за извършени, но неплатени допълнителни СМР, извън договора между страните с предмет „Изграждане на инсталация за предварително третиране на ТБО /сепариране/ в това число компостиране на зелени отпадъци Силистра“. Въззивният състав е посочил, че двете искови молби (тази, по която е образувано т.д.№17/2018г. на Силистренски ОС за сумата 104 300.15лв., решението, по което е предмет на обжалване по в.т.д. №694/2019г. на Варненски АС и тази, по която е образувано т.д.№19/2018г. на Силистренски ОС, във връзка с която е постановено въззивно решение по в.т.д.№728/2019г. на Варненски АС за сумата 467 159.15лв. с ДДС - част от 502 595.56лв. с ДДС) са образувани в един и същи ден като разделянето на двата иска е формално и лишено от основание предвид кондикционните искове и сочените идентични правопораждащи факти за неоснователното обогатяване на ответната община. Позовавайки се на разясненията, дадени в т.2 от ТР №3/22.04.2019г. по тълк.д.№3/2016г. на ВКС, ОСГТК, съдът е приел, че при уважаване на частичния иск по т.д.№19/2018г. на СОС, общите правопораждащи юридически факт се ползват със сила на пресъдено нещо по отношение на претенцията за останалата част от вземането, което обуславя спиране на производството по претенцията за останалата част от вземането на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на производството по частичния иск. Настоящият състав намира, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено. Производствата по т.д.№17/2018г. на Силистренски ОС и по т.д.№19/2018г. на Силистренски ОС, са с различен предмет, обособен от различните фактически основания. С исковата молба, въз основа на която е образувано т.д.№17/2018г. на Силистренски ОС, ищецът „ВАТ Къмпани Русе“ ЕООД претендира на осн. чл.55, ал.1 ЗЗД 104 300.46лв. с ДДС като сума, с която Абщина Силистра се е обогатила без правно основание за извършени от ищеца допълнително, но незаплатени СМР, над уговорените дейности по договор от 28.10.2011г. – „Изграждане инсталация за предварително третиране на ТБО /сепариране/ в това число компостиране на зелени отпадъци Силистра – втора обособена позиция „компостиране“. С исковата молба, въз основа на която е образувано т.д.№19/2018г. на Силистренски ОС, „ВАТ Къмпани Русе“ ЕООД е претендирало от общината сумата 467 159.15лв. с ДДС - част от 502 595.56лв. с ДДС за извършени допълнително, но незаплатени СМР над уговорените дейности по договор от 27.09.2011г. - „Изграждане инсталация за предварително третиране на ТБО /сепариране/ в това число компостиране на зелени отпадъци Силистра – първа обособена позиция „сепариране“. Обстоятелството, че ищецът се легитимира като носител на вземанията с един и същи договор за цесия от 30.10.2017г., сключен с неучастващо в делата трето лице - “Даракчиеви“ ООД, както и фактът, че работите по двата отделни договора са били приети с един и същи констативен протокол от 08.01.20113г., не обуславя идентичност на правопораждащите юридически факти за твърдяното неоснователно обогатяване по двата иска, както неправилно е приел въззивния съд. Основанието на исковете по чл.55, ал.1 ЗЗД са незаплатените от общината допълнителни работи по двата отделни договора (две отделни позиции), а не договорът за цесия, който е от значение за активната легитимация на ищеца за всяко едно от двете евентуални вземания. Наличието на връзка между двете дела (едни и същи страни, едно и също правно основание, един и същ договор за цесия, един и същ констативен протокол), е могло да послужи като основание за съединяване на двете дела пред първата инстанция при условията на чл.213 ГПК. За спиране на производството по чл.229, ал.1 т.4 ГПК обаче не е достатъчно наличието на връзка между делата. Спирането на делото е отклонение (изключение) от нормалното развитие на производството и разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК не може да се тълкува разширително. В случая не е налице преюдициалност на единия от двата паралелни спорове по отношение на другия, което обуславя липсата на предпоставката за спиране на производството по чл.229, ал.1, т.4 ГПК, а именно: – от решението по едно от двете дела да зависи изхода на спора по другото. Въззивният съд неправилно се е позовал на разясненията, дадени в т.2 от ТР №3/22.04.2019г. по тълк.д.№3/2016г. на ВКС, ОСГТК. Претенцията за сумата 104 300.46лв. с ДДС не е част от цялото вземане от 502 595.56лв. с ДДС, което се претендира частично до размер на сумата 467 159.15лв. с ДДС по в.т.д.№728/2019г. на Варненски АС. Ето защо в случая не е налице хипотезата по т.2 от цитираното по-горе тълкувателно решение, при която решението по уважен частичен иск се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно право при предявен в друг процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане. Както бе посочено по-горе, в случая се касае за две отделни паралелни искови производства с наличие на разлики относно правопораждащите факти, които не са в съотношение на частичен иск и иск за претендиране на разликата до пълния размер на вземането. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение