Определение № 2021 от 16.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 1508/2024 г.

Производството е по чл.282, ал.2 ГПК. Образувано е по искане на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, [населено място], представлявано от юрк. М. М., за спиране изпълнението на въззивно решение № 184 от 22.06.2024г. по в.т.д. № 459/2023г. на Апелативен съд Варна в частта, с която след частични отмяна и потвърждаване на решение № 20 от 11.04.2023г. по т.д. № 30/2022г. по описа на Окръжен съд Шумен, „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати на Г. И. И. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от телесни увреждания от настъпило на 25.10.2021г. ПТП за разликата над 60 000 лева до 90 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 21.01.2022г. до окончателното плащане. Против въззивното решение в посочената част в преклузивния срок по чл.283 ГПК е подадена касационна жалба от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, [населено място] с изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, както и са представени доказателства за внасяне по сметката на ВКС за държавни такси в БНБ на дължимата за производството по чл.288 ГПК държавна такса по чл.18, ал.2, т.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 30 лв.. От счетоводна справка, изготвена от служител в Счетоводния отдел на ВКС, се установява, че по специалната набирателна сметка в БНБ молителят е депозирал обезпечение в размер на 45 955,14 лева, включващо присъденото с обжалваната част от въззивното решение обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева. Предвид гореизложеното съдът констатира, че са налице условията по чл.282, ал.2, т.1 ГПК за спиране изпълнението на въззивно решение № 184 от 22.06.2024г. по в.т.д. № 459/2023г. на Апелативен съд Варна в частта, с която след частични отмяна и потвърждаване на решение № 20 от 11.04.2023г. по т.д. № 30/2022г. по описа на Окръжен съд Шумен, „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъден да заплати на Г. И. И. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от телесни увреждания от настъпило на 25.10.2021г. ПТП за разликата над 60 000 лева до 90 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 21.01.2022г. до окончателното плащане. Искането за спиране на въззивното решение в частта за разноските е неоснователно. Съдебният акт в тази си част има характер на определение, което не е влязло в сила, с оглед подадената касационна жалба, а не на решение, което на основание чл.404, ал.1, пр.2 ГПК подлежи на принудително изпълнение и изпълнението на което съгласно чл.282, ал.2 ГПК би подлежало на спиране. Тъй като невлязлото в сила въззивно определение за разноските не подлежи на принудително изпълнение до окончателното приключване на спора и въз основа на него при висящност на касационното производство не може да се издаде изпълнителен лист, искането по чл. 282, ал. 2 ГПК следва да бъде оставено без уважение. Така мотивиран, ВКС, Търговска колегия, Второ отделение