Определение № 15 от 04.02.2021 г. на ВКС по н. д. № 109/2021 г.

Производството е по реда на чл. 351, ал.6 от НПК и е образувано по жалба на адв. Е. Б., защитник на подсъдимия С. Г. С., против разпореждане от 04.01.2021 г. по ВНОХД № 290/2020 г. на Апелативен специализиран наказателен съд (АпСпНС), с което е върната касационната жалба против определението от 18.12.2021 г., постановено по чл. 270 от НПК. В жалбата са изложени доводи, че става въпрос за засягане правата на подсъдимия по незаконосъобразен начин и Върховният касационен съд има основание да отстрани тази несправедливост. В тази връзка се цитира конкретно определение на касационната инстанция. Последващите изложения съдържат доводи за незаконосъобразност на определението на съда, с което на основание чл. 270 от НПК е изменена мярката за неотклонение на подсъдимия в по-тежка. В заключение се отправя искане да се допусне до разглеждане касационната жалба и да се отмени определението от 18.12.2020 г. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е допустима и основателна, защото подсъдимият е лишен от ефективно средство на защита и няма пречка ВКС да се произнесе по реда на чл. 345, ал.1 и ал. 2 от НПК. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди материалите по делото, намира за установено следното: С определение в открито съдебно заседание на 18.12.2020 г., постановено по ВНОХД № 290/2020 г., АпСпНС изменил изпълняваната по отношение на подсъдимия С. мярка за неотклонение „гаранция в пари в размер на 1000 лева“ в „задържане под стража“. Този съдебен акт, постановен по реда на чл. 270 от НПК, бил обжалван от защитника на подсъдимия пред ВКС. С разпореждане от 04.01.2021 г. съдията – докладчик констатирал, че атакуваното определение не подлежи на касационен контрол, поради което е върнал жалбата. Посочил е че разпореждането за връщане на жалбата подлежи на обжалване в 7-дневен срок пред ВКС. На 15.01.2021 г. е постъпила жалба от защитника на подсъдимия срещу разпореждането от 04.01.2021 г., като делото е било администрирано до ВКС за произнасяне по чл. 351, ал. 6 от НПК. С разпореждане № 8/19.01.2021 г. на председателя на І н.о. е било отказано образуване на частно производство по реда на чл. 351, ал. 6 от НПК. След постановяване на това разпореждане, във ВКС е постъпила друга жалба (вх. № 531/21.01.2021 г.), с която отново се атакува разпореждането от 04.01.2021 г. и се настоява касационната инстанция да се произнесе, излагайки съображения в подкрепа на претенцията за проверка на определението от 18.12.2020 г. на АпСпНС по отношение на изменената мярка за неотклонение на подсъдимия С.. С разпореждане от 01.02.2021 г. зам. председателят на ВКС и председател на наказателната колегия е образувал производство по чл. 351, ал. 6 от НПК по подадената жалба на адв. Б. с вх. №531/21.01.2021г. Жалба срещу разпореждането на съдията-докладчик от 04.01.2021 г. е неоснователна. Предмет на производството е разпореждането на съдията от въззивния съд, с което е върната касационната жалба срещу определението, постановено на основание чл. 270 от НПК. В производството по чл. 351, ал. 6 от НПК касационната инстанция не проверява законосъобразността на акта, срещу който е била подадена върнатата касационна жалба, а контролира само това дали са били налице предпоставките по чл. 351, ал. 5 от НПК. За да възникне правомощието на касационния съд да провери правилността на обжалвания пред него съдебен акт, е необходимо този съд да е сезиран с допустими жалба или протест, които да са подадени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Определенията на въззивния съд, с които се произнася по искане за изменение на мярката за неотклонение по реда на чл. 270, ал. 2 във вр. с ал.1 от НПК с оглед на своя вид и предмет, не попадат сред подлежащите на касационна проверка актове, предвидени изрично и изчерпателно изброени в нормата на чл. 346 от НПК. Искането на защитника да пренесе пред касационната инстанция въпроса за променената в по- тежка мярка за неотклонение не намира законова уредба. Цитираното в жалбата определение № 70 от 18.07.2018 г., постановено по ЧНД № 731/18г. по описа на ВКС, ІІІ н. о., разглежда друга хипотеза, изрично уредена в чл. 340, ал. 3 от НПК, в която не попада разглежданият случай. Настоящият състав не споделя изразеното становище от ВКП за приложимост на чл. чл. 345, ал.1 и 2 от НПК. Глава двадесет и втора от НПК регламентира производство пред въззивната инстанция за проверка на определенията и разпорежданията. На проверка по този ред (чл. 270, ал. 4 от НПК) подлежат определенията по чл. 270, ал.2 от НПК, постановени от съответния първоинстанционен съд, а не тези, с които се е произнесъл въззивният съд. Предложеният процесуален ред по чл. 345, ал. 1 и ал. 2 от НПК за проверка на определенията на въззивния съд за изменение на мярката за неотклонение, би включило в предмета на касационно обжалване и съдебни актове, които не са посочени в чл. 346 от НПК. Освен това, въпросът за изменение на мярката за неотклонение може да се поставя по всяко време на съдебното производство, поради което не може успешно да се поддържа, че подсъдимият е лишен от ефективно средство на защита. Така мотивиран и на основание чл. 351, ал. 6 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение