Определение № 184 от 09.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2016 г.

Производството по делото е приключило с постановяването на Определение № 439 от 05.05.2016 г., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 25.02.2016г. по гр.д.№13938/2015г. на ГС София по касационна жалба на М. И. Б.. По делото е постъпила молба за допълване на определението от 11.05.2016г. на М. Б., чрез процесуалния му представител. Подателят е изложила своето несъгласие с мотивите на постановеното определение по чл.288 ГПК от 05.05.2016г., касаещи преценката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по неговата касационна жалба и е заявил петитум съдът да допълни същото, като вземе отношение по поставените от него, но недокладвани въпроси относно допустимостта на производството. Постъпила е молба от 11.05.2016г. от процесуалния представител на [фирма] за допълване на определение от 05.05.2016г. в частта му досежно разноските, като бъдат присъдени тави на дружеството в размер на 1000 лева. Постъпило е и становище от 01.06.2016г., с което дружеството, чрез процесуалния си представител поддържа, че молбата на М. Б. е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Подадената от М. Б. молба 11.05.2016г. по чл.250 ГПК е неоснователна. С определението си, постановено на основание чл. 288 ГПК, съдът се е произнесъл по поставените от жалбоподателя въпроси, относими според жалбоподателя към допустимостта на касационното производство: за правната квалификация на иск, касаещ отговорността на частния съдебен изпълнител, по въпросите за характера на отговорността и нейния обхват, по въпроса за задължението на съда да преценява процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител, без да е обвързан с това дали същите са обжалвани и какво е решението на съда по жалбата. В молбата за допълване се повтарят същите въпроси, както и съображения, обективиращи разбирането на жалбоподателя, че съдът не им е отговорил в определението си. Настоящият състав приема, че е налице произнасяне по сочените от жалбоподателя правни проблеми, от значение за спора, за които е преценено, че не обосновават извод за наличие на основание за допускане на касационното обжалване, за да се провери допустимостта на въззивното решение. Предвид изложеното съдът намира, че не са налице предпоставки за допълване на постановеното определение, тъй като съставът на ВКС се е произнесъл по всички направени доводи и искания на жалбоподателя относими към преценката за допустимост на касационното обжалване. Що се касае до искането, съдържащо се в молба от 11.05.2016г. на процесуалния представител на [фирма], за допълване на определение от 05.05.2016г. в частта му досежно разноските, то същото е основателно. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски по делото, ако е направил своевременно искане за присъждането им и е представил надлежни доказателства за действително направени разходи. В случая ответникът по жалба е ангажирала адвокат по делото, за чиято процесуална защита реално е заплатена сумата 1000 лева / която сума изрично е договорена в договор за правна защита и съдействие и е отразено нейното заплащане/, като своевременно е поискано и присъждане на разноски. Ето защо жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалба сумата 1000 лева разноски пред ВКС. Предвид изложените съображения, състав на ВКС, ІV г.о на гражданската колегия