Определение от 12.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4173/2017 г.

Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Застрахователна компания "Надежда" със седалище и адрес на управление гр. София срещу решение № 410-ОЗ-ЖЗ от 10.03.2017 г. на Комисията за финансов надзор, с което на ЗК "Надежда" е приложена принудителна административна мярка по реда на Кодекса за застраховането. Жалбоподателят е поискал допускане и изслушване на съдебна експертиза с конкретно поставени в писмена молба с уточнения задачи. Ответникът Комисията за финансов надзор е изразила становище, че така поставените въпроси по експертизата са изследвани по други сходни дела между страните и е отговорено на тях с приети заключения на вещи лица по допуснати и приети съдебни експертизи. Поискала е, алтернативно, при изготвянето на заключението вещото лице да съобрази качеството на дружеството като застраховател по Платежоспособност ІІ, за която се прилагат задължителните насоки на EIOPA, защото изискванията на Solvency ІІ на Платежоспособност ІІ са точно определени и от международния орган за надзор. Допълнително ответникът е поискал вещото лице да съобрази посочените насоки и методология при изготвяне на заключението си. С определение от 16.10.2024 г. съдът, по искане на жалбоподателя, е допуснал съдебна експертиза с четири поставени задачи и е назначил за вещо лице Р. Р. С. от гр. София. По делото на 31.10.2024 г. е постъпило възражение от пълномощника на КФН, с което страната иска от съда да отмени определението за назначаване като вещо лице на Р. С., както и да не бъдат назначавани по делото експертите Б. Б. и П. К.. Мотивите на КФН са, че тези експерти са назначавани и изготвяли експертизи по сходни казуси между страните и са давали поводи да бъдат отлагани дела поради несвоевременно представяне на заключенията. Също така, при положение, че са формирали експертни становища по други сходни дела, неоправдано би било реализирането и възлагането на съдебни разходи за назначаване на експертиза по конкретното дело. Ответникът смята, че заключението на експерта Р. С. няма да допринесе за изясняване на обективната истина по спора. Посочил е също, че съществуват основателни съмнения за безпристрастността на вещото лице. С молба от 06.11.2024 г. ЗК "Надежда" оспорва твърденията на ответника и изразява становище за неоснователност на процесуалното искане на насрещната страна, тъй като съдът вече е допуснал поисканата експертиза; продължителността на срока за изготвянето й е ирелевантно обстоятелство, а твърденията за избран от страната "похват" за отлагане на делото чрез искането за допускане на експертиза е несъстоятелно. Съдебният състав приема, че искането за отмяна на определението за назначаване на вещото лице Р. С. по допуснатата съдебна експертиза е неоснователно. Никъде в изложението си ответникът не се мотивира с някое от основанията за отвод на вещо лице по смисъла на чл. 22, ал. 1 ГПК, вр. чл. 196 ГПК, вр. с чл. 144 АПК. Отправеното твърдение, че има основателни съмнения относно безпристрастността на вещото лице С., не е конкретизирано. Обстоятелството, че експертът е участвал като вещо лице и по други сходни дела между страните не е обстоятелство, разколебаващо неговата безпристрастност по сложения за решаване правен спор. Експертът следва да изготви заключението си по конкретно поставени по спора въпроси и предвид доказателствата по настоящия спор, при съобразяване с отговорността по чл. 291 НК. Искането на ответника не съдържа фактически констатации, които да сочат на законови предпоставки за отстраняване на вещото лице. Не представлява основание за отстраняване на експерта и срокът за изготвяне на експертиза по други дела, сочен от КФН като неоправдано продължителен. Съгласно чл. 197, ал. 2 ГПК, вр. с чл. 144 АПК вещото лице уведомява съда, когато не може да изготви заключението в определения срок, и посочва какъв срок му е необходим. Останалите наведени от ответника аргументи преповтарят твърденията за отсъствие на необходимост от назначаване на експертиза, като по този въпрос съдът е постановил своето определение, още повече, че съдът е в правомощието си и сам да прецени необходимостта от назначаване на вещо лице. Що се отнася до искането да не бъдат назначавани като експерти по делото на Б. Б. и П. К., същото е неотносимо, доколкото съдът с определението си е допуснал единична съдебна експертиза. Воден от горното, Върховният административен съд