Определение № 9418 от 08.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9755/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 217, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по частна жалба на М. С. Ц. от [населено място], общ. Перник, чрез процесуалния му представител адв. Желязков, против определение № 1413 от 03.09.2025г. по адм. д. № 413/2025г. по описа на Административен съд – гр. Перник, с което е отхвърлено искането му за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнението на Заповед № РД – 250 от 19.08.2025г. на кмета на община Ковачевци, с която на основание чл. 57а ал. 1 във връзка с чл. 57а ал. 3 и ал. 6 ЗУТ е наредено премахването на преместваем обект "жилищен контейнер", поставен без разрешение за поставяне/монтаж в ПИ идентификатор № 35434.47.110 по КК на с. Калище, общ. Ковачевци, обл. Перник, м. Кюлумова, представляващ земеделска територия с НТП – ливада. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното определение, като постановено в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 във връзка с чл. 236 АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил всички наведени възражения, като едностранчиво е обсъдил наличието само на материални вреди. Посочва, че в случая от предварителното изпълнение за него ще настъпят не само материални вреди, а и стопански и биологични такива, тъй като в периода на зазимяване на пчелните семейства няма да може да обслужи същите със съответния инвентар, който се съхранява с наредения за премахване обект. Иска определението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което се спира допуснатото по закон предварително изпълнение. Ответникът кметът на община Ковачевци, чрез процесуалния си представител адв. Николов, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от страна, адресат на оспореното определение, и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното определение, АС – гр. Перник е приел, че съгласно чл. 217, ал. 1, т. 11 от ЗУТ жалбите не спират изпълнението на заповедите по чл. 57а ал. 3 от ЗУТ, от която категория е оспорената, като правомощието на съда по чл. 217, ал. 2 от ЗУТ да спре предварителното изпълнение може да бъде упражнено само при условие, че то би могло да причини на оспорващия значителна или труднопоправима вреда по аргумент от чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 от АПК. Приел е, че доказването на възможността заповедта да породи вреди, както и тяхното индивидуализиране, е в тежест на жалбоподателя, тъй като в хипотезата на допуснато по силата на закона предварително изпълнение, предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК се предполагат. Приел е, че в настоящия случай жалбоподателят не е доказал, че от предварителното изпълнение ще настъпят значителни или труднопоправими вреди, тъй като е приел, че твърдяните разходи за демонтаж и последващ монтаж на контейнера не могат да бъдат приети за такива от една страна, а от друга се касае за преместваем обект, който може да бъде монтиран и демонтиран след това ,като евентуалните вреди от това подлежат на възстановяване по друг ред при евентуална отмяна на акта. Приел е и че по отношение на наведените аргументи за възпрепятстване на земеделската дейност, не е обоснована връзката между тази дейност и жилищния контейнер и разположените в имота пчелни кошери. По тези съображения е отхвърлил искането. Определението е неправилно, но във връзка с наведени пред настоящата инстанция нови твърдения и ангажиране на нови доказателства. Съответен на закона и доказателствата е изводът на първоинстанционния съд, че процесната заповед е издадена на основание чл. 57а ал. 1 във връзка с чл. 57а ал. 3 и ал. 6 ЗУТ, предвид което предварителното й изпълнение е допуснато по силата на закона с оглед разпоредбата на чл. 217, ал. 1, т. 11 ЗУТ. Законът за устройство на територията не регламентира основанията, при които съдът може да спре изпълнението административния акт, поради което по силата на препращащата норма на чл. 213, ал. 1 ЗУТ е приложима нормата на чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 от АПК, както правилно е приел съдът. Посочените разпоредби допускат спиране на предварителното изпълнение при обоснована от адресата възможност за настъпване на значителна или труднопоправима вреда в резултат на предварителното изпълнение. В тежест на оспорващия е да докаже възможността от настъпването на значителна или трудно поправима вреда от предварителното изпълнение на заповедта. В конкретния случай правилно съдът е приел, че не е обосновавана с твърденията и доказателствата, представени пред него, вероятност от настъпване на труднопоправима или значителна вреда, включително за вредата, която би претърпял жалбоподателя от възпрепятстване на земеделската дейност. Такива обаче са обосновани пред настоящата инстанция, а именно свързани с особената закрила с отделни нормативни актове на пчеларството и в частност на упражняването на дейност като регистриран земеделски производител и регистриран животновъден обект – пчелин. В случая съобразно легалното понятието § 1 т. 7 от Закона за пчеларството „Пчелин" е място, върху което са настанени пчелни семейства заедно с наличното оборудване, т.е. законодателят разглежда обекта в неговата цялост като единство на настанени пчелни семейства, поземлен имот и налично в него оборудване. В закона за пчеларството също така са предвидени изключения за обетите, които представляват постоянни пчелини, с оглед изграждането на части от пчелина. В чл. 37п ал. 14 ЗСПЗЗ /ДВ бр. 102 от 2023г./ е предвидено, че „Лицата, които са сключили договори за право на ползване за устройване на постоянни пчелини с над 10 пчелни семейства, след изразено писмено съгласие на министъра на земеделието и храните, съответно на кмета на общината, могат да изграждат в имота временни спомагателни постройки и съоръжения, свързани с дейността им, които не представляват строежи по смисъла на Закона за устройство на територията“. Т.е. при изграждането на пчелин дали в собствен поземлен имот или в държавен или общински при отстъпено право на ползване държавата е предвидила облекчен ред и е изключила приложението на някои общи правила. Предвид допуснатата в закона особена закрила на пчелините, постоянни и временни, може да бъде обоснован извод за възможност от настъпване на вреди, които са от категорията на труднопоправимите с оглед на полагане на неоходимата грижа за пчелните семейства, поради липсата на съхранения в наредения за премахване обект инвентар и оборудване, което е част от защитения от закона постоянен пчелин. Предвид наведените пред настоящата инстанция и обосновани твърдения за възможност от настъпването на труднопоправима вреда от предварителното изпълнение на заповедта, то настоящият състав намира, че са налице предпоставките за спиране на предварителното изпълнение до постановяването на окончателен акт по спора. По изложените съображения оспореното определение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се спира допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,