Решение № 7820 от 3.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15682/2010 г.

Решение № 7820 от 3.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15682/2010 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Техникс" ЕООД - гр. Кубрат срещу решение № 1970/8.10.2010 г., постановено по адм. дело № 536/2010 г. по описа на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 900292/09.12.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Разград, потвърден с решение № 850-А/02.02.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП в частта за определените данъчни задължения по ЗКПО за 2004 г. и 2005 г. в общ размер от 24 571,15 лв. и лихви 14 369,81 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В голямата си част в касационната жалба се съдържат доводи относно характера на частните свидетелстващи и частните диспозитивни документи и тяхната доказателствена сила. Изложени са оплаквания срещу незачитането от страна на приходните органи и съдът на представените ордери, с които са получени заемните суми. Твърди, че без значение за данъчното облагане на дружеството е произходът на средствата при заемодателите, тъй като няма пречка тези средства да бъдат и с неизвестен произход. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, в която се иска отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт, както и присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Роман Иванов. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като правилно съдът е установил, че не са налице доказателства, установяващи разполагаемост от страна на заемодателите на процесните суми, както и документиране на тяхното реално предоставяне на "Техникс" ЕООД. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За ревизираната 2004 г. първоинстанционният съд е приел, че не е установено получаване на заемни суми от лицата Хамза Вели Чакър в размер на 50 000 лв. и от Бистра Игнатова Милева в размер на 25 000 лв., нито че заемодателите са притежавали тези суми, за да ги дадат на "Техникс" ЕОД в заем. Неподписаните приходно-касови ордери (ПКО) е обусловило съдът да не приеме, че посочените суми реално са предадени и това заедно с обстоятелството за неустановеният им произход е довело решаващият съд до извод, че правилно приходните органи са провели ревизията по особения ред по чл. 122, ал. 1, т. 3 и 7 ДОПК. За ревизираната 2005 г. първоинстанционният съд отново е обсъдил твърдението на дружеството за получени заемни средства от Ангел Александров Друмев, в размер на 20 000 лв., Пламен Георгиев Грозданов - 21 000 лв. и от Десимир Крумов Друмев - 20 000 лв. Отново мотивите на съда са в потвърждение констатациите на приходните органи за неустановения произход на средствата от заемодателите, както и недоказването на реалното им предаване на "Техникс" ЕООД. Обжалваното решение е правилно постановено. За 2004 г. Няма спор между страните по делото, че за 2004 г. "Техникс" ЕООД е подало ГДД по чл. 51, ал. 1 ЗКПО и е декларирало положителен финансов резултат преди данъчното преобразуване в размер на 1 022,76 лв. В счетоводството си дружеството е отчело получени заемни средства в общ размер от 75 000 лв. - 50 000 лв. от Хамза Чакър и 25 000 лв. от Бистра Милева. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че не е доказано реалното предаване на тези суми на "Техникс" ЕООД, както и че заемодателите са разполагали с такива суми, за да ги дадат в заем. При извършената насрещна проверка Хамза Чакър е дал обяснение, че сумата от 50 000 лв. не я е дал като физическо лице (както е записано в договора за заем от 29.10.2004 г.), а като ЕТ "Асотекс-Хамза Чакър" От ГДД по чл. 41 ЗОДФЛ (отм.) и приходните органи и съдът са направили верния извод, че заемодателят не е разполагал със сума от 50 000 лв., която да даде в заем. Обстоятелството, че такава сума не е осчетоводена в счетоводството на търговеца като дадена в заем, потвърждава този извод. Договорът за заем, чиято правна уредба е в чл. 240 ЗЗД по съществото си е реален договор, което означава, че правното действие и последиците възникват от момента на предаване на парите. В този смисъл е важно да се установи, че заемодателите са притежавали тези средства, за да могат да докажат и реалното им предаване. Правилно съдът е установил, че представения от Хамза Чакър ПКО от 29.04.2004 г. като частен документ не удостоверява реалното предаване на сумата от 50 000 лв., тъй като не е подписан, както и че и договорите не носят достоверни дати. Наистина писмената форма на договора за заем, както и нотариалната заверяване на подписите, действително не е условие за неговата валидност, но с оглед на характера на договора като реален, е необходимо да са налице доказателства за реалното предаване на паричните суми, каквито доказателства не са представени по делото. За заемодателката Бистра Милева съдът е направил законосъобразни изводи, че също не е доказано реалното предаване на сумата от 25 000 лв. по договора за заем от 29.05.2004 г. и за него важат изложените по-горе мотиви. Не е установено, че заемодателката е имала тези пари, за да ги даде в заем на "Техникс" ЕООД. В обясненията й, дадени по повод извършената от приходните органи насрещна проверка, Милева е заявила, че сумата от 25 000 лв. лично е предоставена от нея на дружеството и е представила банкови извлечения от личната й сметка и вносна бележка, удостоверяваща прехвърляне на сума от покупко-продажба на недвижим имот от баща й на нея. Правилно и органите по приходите и съдът не са приели за достоверни тези обяснения, тъй като те не се подкрепят от доказателствата по делото. Наличието на разминаване на датите на договора за заем - 29.05.2004 г. и на нотариалния акт, с който бащата на Милева е продал недвижим имот - 08.06.2004 г. правилно е обусловило съдът да приеме, че към 29.05.2004 г. Милева не е разполагала с 25 000 лв., които да даде в заем на ревизирания субект. За 2005 г. И за тази ревизирана година "Техникс" ЕООД е подало ГДД по чл. 51, ал. 1 ЗКПО с положителен финансов резултат в размер на 1 170,09 лв. За 2005 г. дружеството е посочило, че е получило в заем от Ангел Друмев, Пламен Грозданов и Десимир Друмев общо 61 000 лв. Относно правния характер на договорите за заем, следва да се имат предвид изложените по-горе мотиви. В обясненията на Пламен Грозданов по повод насрещната проверка, извършена в хода на ревизията се посочва, че дадената в заем сума от 21 000 лв. притежава от спестявания по повод трудовата му дейност и дейността му като ЕТ "Пламен Грозданов-2000" не доказват, че е имал свободни 21 000 лв., което да даде в заем. Същото се отнася и до Ангел Друмев и Десимир Друмев, които също не доказва, че са притежавали сумите по договорите за заем, за да ги предоставят реално на "Техникс" ЕООД. Относно представените в административната преписка нотариални актове, законосъобразни са изводите на съда, че от тях не се доказва, че получените суми от продажби на имоти са предоставени на Десимир Друмев от неговия баща Крум Друмев. Относно получени дарения в парични суми от сватбата на Десимир Друмев, законосъобразни са изводите, че тези твърдения не се подкрепят от данните по делото. Неоснователни са оплакванията на касатора, че не е следвало да се изследва произхода на заемните суми, тъй като е важно в случая, че те са получени от "Техникс" ЕООД и са осчетоводени. Както се изтъкна по-горе договорът за заем като реален поражда правни последици от факта на предаването на парите. Осчетоводяването на сумите, не се отъждествява с реалното им предаване и след като не е установено това обстоятелство, то в счетоводството на ревизирания субект са осчетоводени суми, без да е налице документална обоснованост за тях. Предвид изложеното по-горе, задължение на "Техникс" ЕООД на основание чл. 124, ал. 2 ДОПК е било да опровергае констатациите на ревизионния акт, тъй като те се ползват с презумпция за вярност, а това не е направено. Съдебно-счетоводната експертиза, на която се позова касаторът, не води до други изводи, тъй като тя е установила осчетоводяването на заемните средства, но от нея не се установява реалното им предаване на дружеството. В съдебно зеседание на 17.09.2010 г. вещото лице Елеонора Трифонова е заявила, че не е проверявала първичните счетоводни регистри, което не може да обоснове извод за редовно водено счетоводство, каквито са констатациите на експерта. С оглед изложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно постановено и при извършения касационен съдебен контрол не се установи да са направени нарушения от първоинстанционния съд, сочени от касатора и които да доведат до отмяната на решението. Същото като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,