Определение № 7664 от 20.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5562/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба на А. Х. Х. и Т. А. Х., чрез процесуалния им представител адв. Господинов, против определение № 635 от 14.02.2024г., постановено по адм. д. № 571/2023г. по описа на Административен съд - гр. Пазарджик, с което на основание чл. 159 т. 4 АПК е оставен без разглеждане предявения от тях иск по реда на чл. 292 АПК за недължимост на изпълнението на задължението по заповед № РД – 16 – 1251 от 28.12.2016г. на Кмета на район „Централен“ - Община Пловдив, с която е наредено премахването на незаконен строеж „четириетажна жилищна сграда“, находяща се в ПИ идентификатор № 56784.520.696 по КК на гр. Пловдив, с адрес ул. •••, извършена без строителни книжа, поради изтекла давност по чл. 285 АПК. С оспореното определение е прекратено производството по делото. В частната жалба се твърди неправилност на оспореното определение като постановено в противоречие с материалния закон – отменително основание по чл. 209 т. 3 във връзка с чл. 236 АПК. Навежда съображения, че задължението предмет на изпълнението не е изцяло премахнато от една страна, от друга посочва, че изпълнението на заповедта за премахване на незаконния строеж е извършено в противоречие с определение на ВАС, с което е допуснато обезпечение на иска с правно основание чл. 292 АПК, като спира изпълнението на заповед № РД-16-1251/28.12.2016 г. на кмета на район „Централен“ - Община Пловдив, до влизане в сила на решението по предявения иск по чл. 292 АПК. Иска оспореното определение да бъде отменено. Ответникът кметът на район „Централен“ на община Пловдив не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежни страни, адресати на оспореното определение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното определение АС – гр. Пазарджик е приел, че предмет на иска по чл. 292 АПК е установяване, че макар да е възникнало, то изпълнителното основание е престанало да съществува или е станало неизискуемо поради настъпването на нови факти след издаване на изпълнителното основание. Направил е извод, че във всички случаи задължението следва да е осъществимо към момента на подаване на иска. Изложил е съображения, че в случая видно от събраните по делото доказателства, включително и приетата СТЕ, задължението по заповедта за премахване на незаконен строеж е било изпълнено, макар и не изцяло, но до степен да се приеме, че липсва сграда, тъй като е била в много голяма степен премахната при изпълнение на заповедта. Поради това е приел, че задължението е погасено, поради изпълнението му по аргумент от чл. 282 ал. 1 т. 5 АПК. Посочил е, че съгласно чл. 283 АПК изпълнителното производство приключва с изпълнението на задължението и в този смисъл е приел, че към момента на подаване на исковата молба ищците не са вече длъжници по смисъла на чл. 293 ал. 1 АПК и съответно за тях не е налице правени интерес от предявяването на иска по чл. 292 АПК. Поради това и на основание чл. 159 т. 4 АПК е оставил без разглеждане иска и е прекратил производството по делото. Определението е неправилно. Съгласно трайната съдебна практика и предвид разпоредбата на чл. 292 АПК отрицателният установителен иск по посочената разпоредба може да бъде предявен без ограничение във времето, преди, по време или след осъществяване на изпълнението /В този смисъл определение № 4353 от 21.04.2015г. по адм.д. № 4346/2015г. на ВАС, определение № 8308 от 11.06.2012г. по адм.д. № 7293/2012г. на ВАС/. Предмет на иска по чл. 292 АПК е установяване, че макар и възникнало, изпълняемото задължение е престанало да съществува или пък е станало неизискуемо поради настъпването на нови факти след издаване на изпълнителното основание. За да е допустим иска задължението следва да е осъществимо към момента на предявяване на иска, а в конкретния случай това е било така, тъй като към момента на предявяване на иска задължението е съществувало, тъй като са предприети действия по премахването на строежа преди наличието на влязъл в сила съдебен акт по отправено искане за спиране, включително в противоречие с определение на ВАС от 08.02.2023г., с което е допуснато обезпечение чрез спиране на изпълнението. Поради това и след като към момента на предявяване на иска задължението е съществувало и във връзка с разпоредбата на чл. 299 АПК, е неправилен извода на съда за липса на правен интерес за ищците от водене на иска. С оглед на изложеното обжалваното определение е неправилно, поради което същото следва да се отмени, а делото следва да бъде върнато на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,