Определение № 75 от 11.04.2012 г. на ВКС по н. д. № 682/2012 г.

съдия….. Топузова…… частно наказателно дело № 682 по описа за 2012г. Производството е по реда на чл. 43, т. 3 НПК. Образувано е въз основа на определение от 28.03.2012 г. на председателя на РС гр.Казанлък, с което е прекратено съдебното производство по нахд № 240/12 г. и делото е изпратено по компетентност на ВКС, на основание чл. 43, т. 3 НПК. Прокурорът от ВКП е изразил становище, че делото следва да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд. Върховният касационен съд, І НО, намери следното: В районен съд гр.Казанлък е образувано нахд № 240/2012г. по описа на същия съд по подадена жалба от В. И. С. срещу наказателно постановление на Директора на АДФИ [населено място]. Всички съдии от районния съд са се отвели от разглеждането на делото предвид добрите си колегиални взаимоотношения с жалбоподателката, която е адвокат, практикуващ в същия град. Невъзможността да се образува състав в първоинстанционния съд е обусловила необходимост от прекратяване на производството по цитираното дело и изпращането му в настоящата инстанция, с оглед упражняване на правомощията на ВКС, по реда на чл. 43, т. 3 НПК. ВКС намери, че са налице основанията на чл. 43, т. 3 НПК, за изпращане на делото в друг еднакъв по степен районен съд, тъй като съдът, на който делото е подсъдно като първа инстанция, не може да образува състав. При това положение, делото следва да бъде разгледано от друг, еднакъв по степен съд, а именно – районен съд гр.Стара Загора. С оглед на изложеното и на основание чл. 43, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, І НО,