Определение № 60848 от 21.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 2112/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба (неправилно наименована „частна касационна жалба“) на Агенция по вписванията – [населено място] срещу определение № 218 от 21.07.2021 г. по в. т. д. № 279/2021 г. на Варненски апелативен съд, с което е прекратено производството поради недопустимост на подадената от същото лице частна жалба срещу решение № 1 от 31.03.2021 г. по т.дело № 34/2021 г. На Шуменски окръжен съд. С първоинстанционния акт е отменен отказ рег. № 20210302164148 от 05.03.2021 г. на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията - Търговски регистър за вписване на обстоятелства относно прехвърляне и поемане на търговско предприятие по партидата на „Н. Рос 2012“ ЕООД на ЕТ „МТГ-М. Г.“, ЕИК[ЕИК], съгласно заявление вх. № 20210302164148/02.03.2021 г. и е указано на длъжностното лице, преди да се произнесе по заявлението, да даде на указания на заявителя да представи допълнително заявление за вписване на обстоятелства относно едноличния търговец обр. А1 с искане за заличаването му, както и да определи срок за изпълнение на тези указания, като ги съобщи на заявителя по правилата, предвидени в общата част на ГПК, от който момент да започне да тече предоставеният срок за тяхното изпълнение. Частният жалбоподател поддържа, че атакуваното определение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Излага доводи, че с измененията на ЗТРРЮЛНЦ на Агенцията по вписванията е призната процесуалната легитимация да обжалва съдебните актове, постановени в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ. В подкрепа на тезата си, че Агенция по вписванията има качеството на страна в това производство, жалбоподателят се позовава на мотивите на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и акцентира върху промените в цитираната разпоредба, с които е предвидена възможност за агенцията да подаде отговор (възражение) по жалбата и да представи доказателства /ал.2/, уредено е правилото, че препис от съдебното решение се връчва на агенцията, която има право да го обжалва /ал.4/. Счита, че новосъздадената разпоредба на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ изрично посочва страните в производството, като им признава право /в т. ч. и на агенцията/ на разноски по чл. 78 ГПК. Поддържа, че охранителният хатрактер на регистърното производство не може да има отношение при определяне на процесуалната легитимация на страните при обжалване на съдебния акт, постановен в производството по чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ. Обосновава наличието на правен интерес за Агенцията по вписванията да обжалва решението с това, че я обвързва и е неблагоприятно за нея, тъй като поражда задължение да впише заявените обстоятелства. Ответницата по частната жалба – М. И. Г. от [населено място] – не заявява становище по същата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна. За да прекрати производството по подадената от Агенцията по вписванията частна жалба, Варненският апелативен съд е приел, че същата е процесуално недопустима. Изложил е съображения, че регистърното производство по вписване в търговския регистър е охранително, насочено е към издаването на охранителен акт, предназначен да породи изгодни за молителя правни последици, без да засяга правната сфера на трети лица, поради което те не могат да се легитимират в него като насрещна страна. Приел е, че охранителното производство е едностранно и безспорно, тъй като молбата да се издаде акт, незасягащ чужда правна сфера, не може да предизвика правен спор. Позовал се е на общите правила на охранителните производства в ГПК – чл. 538 и в ЗТР – чл. 25, които изрично регламентират, че само отказът да се издаде исканият акт подлежи на обжалване. Застъпил е становището, че решението на съда, или актът на длъжностното лице по регистрацията, с което се уважава молбата не подлежи на обжалване, поради това, че при удовлетворяване на молбата молителят няма правен интерес да обжалва и няма противна страна, която да е засегната от акта. Въззивният състав е приел, че чл. 25, ал. 4 ЗТТРЮЛНЦ следва да се тълкува с оглед основните белези на охранителното производство и че Агенцията по вписванията не е насрещна страна в производството пред окръжния съд, доколкото законовите промени с ДВ бр. 105/2020 г. не ѝ предоставят изрично качеството на страна в него, а единствено предвиждат възможност за агенцията да подаде отговор, задължение на съда да ѝ връчи препис от решението, както и присъждане на разноски на страните по реда на ГПК. Въззивният съд е посочил, че правният интерес от обжалването, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на въззивната жалба, е налице, когато първоинстанционното решение засяга претендираното от обжалващия материалноправно положение, но Агенцията по вписванията не е страна в материалното правоотношение, поради което тя няма интерес от обжалване на отменения отказ. Настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно. Регистърното производство с предмет вписване, заличаване и обявяване на подлежащи на вписване/обявяване обстоятелства/актове е уредено в Глава втора, чл. 13 и сл. на ЗТРРЮЛНЦ /предишно заглавие ЗТР/. Производството е от компетентността на Агенция по вписванията към министъра на правосъдието - чл. 3 ЗТРРЮЛНЦ, и неговата цел е да съдейства на лицата, които имат интерес от вписване/заличаване на обстоятелства или от обявяване на актове, да постигнат последиците по чл. 7 - чл. 9 ЗТРРЮЛНЦ. Началото на регистърното производство се поставя със заявление на заинтересовано от вписването, заличаването или обявяването лице /чл. 13 вр. чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ/, като заявлението се разглежда от длъжностно лице по регистрацията от състава на Агенция по вписванията. Длъжностното лице по регистрацията проверява редовността на заявлението и спазването на изискванията по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, след което в зависимост от резултатите от проверката извършва вписване или заличаване на вписването, съответно обявяване на представения със заявлението акт /чл. 22 ЗТРРЮЛНЦ/, или постановява мотивиран отказ за вписване, заличаване или обявяване, когато не е изпълнено някое от изискванията по чл. 21 /чл. 24 ЗТРРЮЛНЦ/. Съгласно чл. 25, ал. 1 и ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, отказът подлежи на обжалване пред окръжния съд по седалището на търговеца, който се произнася с решение, подлежащо на обжалване пред съответния апелативен съд, чието решение е окончателно. Разпоредбата на чл. 25, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ предвижда, че при отмяна на отказа съдът с решението си дава задължителни указания на агенцията да извърши исканото вписване, заличаване или обявяване. Правната уредба на регистърното производство по ЗТРРЮЛНЦ не води до извод, че по своята същност и правни белези това производство се различава от охранителното производство за вписване на юридически лица и търговци, уредено в Глава Петдесет и втора на отменения ГПК от 1952 г. Извеждането след 01.01.2008 г. на дейността по регистрация на юридически лица и търговци от съда и възлагането ѝ на Агенция по вписванията със ЗТР /обн. ДВ бр. 34/2006 г., в сила от 01.01.2008 г./ не е съпътствано от законодателни промени, засягащи целта на самото регистърно производство, принципните правила за неговото иницииране, обхвата на проверката, която се извършва по повод на заявлението за вписване, редът за защита срещу порочно вписване и последиците от неговото установяване, режима за обжалване на постановените в производството актове. Аналогично на разпоредбата на чл. 500 ГПК /отм./, с чл. 25, ал. 1 ЗТР /сега ЗТРРЮЛНЦ/ е уредена възможност за обжалване само на отказа на длъжностното лице по регистрация да извърши поисканото със заявлението вписване, заличаване или обявяване, не и на позитивния акт, с който искането се удовлетворява, доколкото обжалването на този акт е лишено от правен интерес. Поради отсъствието на съществени отлики между правната уредба на производството за вписване на юридически лица и търговци, действала до влизането в сила на ЗТР, и правната уредба, създадена със ЗТР, няма причина да се възприеме друго разрешение на въпроса за характера на регистърното производство по Глава втора, чл. 13 и сл. ЗТРРЮЛНЦ, различно от константно установеното в съдебната практика разрешение, че по същността си това производство е охранително по смисъла на чл. 530 ГПК. Допълнителни аргументи в подкрепа на това разрешение могат да се изведат от разпоредбата на чл. 19, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, която предвижда спиране на регистърното производство при наличие на основание по чл. 536 ГПК, т. е. на предпоставки, предвидени в процесуалния закон като основание за спиране на охранителното производство, и от разпоредбата на чл. 26 ЗТРРЮЛНЦ, според която при отказ за извършване на исканото вписване, заличаване или обявяване заявителят може да подаде ново заявление за вписване, съответно заличаване, на същото обстоятелство или за обявяване на същия акт. Правилото на чл. 26 ЗТРРЮЛНЦ не позволява регистърното производство да се определи като спорно производство, а разкрива неговата същност на охранително производство, чийто краен акт не се ползва със сила на пресъдено нещо. Регистърното производство се развива като едностранно и тази негова характеристика се запазва в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, в което се обжалва отказа на длъжностното лице по регистрация да извърши поисканото със заявлението по чл. 13 ЗТРРЮЛНЦ вписване, заличаване или обявяване. Единствената страна в производството пред окръжния съд остава заявителят, чиито права и законни интереси са засегнати от отказа, поради което той е заинтересован да сезира съда с жалба срещу отказа с цел проверка на неговата законосъобразност. Едностранният характер на производството не се променя в зависимост от резултата от обжалването и конкретно – в зависимост от това, дали с решението си съдът отменя отказа или отхвърля жалбата. Резултатът от обжалването е от значение единствено за по-нататъшното развитие на производството, което в първия случай приключва с окончателно и неподлежащо на обжалване съдебно решение, което съдът изпраща на Агенция по вписванията със задължителни указания да извърши исканото вписване, заличаване или обявяване, а във втория случай – с решение, което подлежи на обжалване от заявителя пред съответния апелативен съд /чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ/. В ЗТРРЮЛНЦ не съществува изрична разпоредба, уреждаща предпоставки и ред за конституиране на Агенция по вписванията като страна производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, поради което участието на агенцията като страна в производството е лишено от законово основание. След като агенцията няма качеството на страна, тя няма право на жалба срещу решението на съда, с което се отменя отказа на длъжностното лице по регистрация, а е задължена да изпълни дадените с решението указания по повод на незаконосъобразно отказаното вписване, заличаване или обявяване. Възприетото разрешение е в синхрон с правната уредба на вписването на юридически лица, съдържаща се в Глава петдесет и пета на действащия ГПК, в която възможност за обжалване е предвидена единствено по отношение на отказа за вписване – чл. 606 ГПК, право на жалба срещу който има само лицето, поискало вписването. С огледд изложжените съображения, настоящият състав на ВКС намира за правилни изводите в обжалваното определение, че Агенция по вписванията не е страна в съдебното производство по обжалване на отказа на длъжностното лице по регистрация да впише заявените от М. И. Г. обстоятелства и няма право на жалба срещу решението на съда, с което обжалваният отказ е отменен. Неоснователни са доводите в частната жалба, че със измененията в ЗТРРЮЛНЦ /в частност - ал. 2 ал. 4 и ал. 6 на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ/, обн. в ДВ бр. 105/2020 г., на Агенция по вписванията е признато качеството на страна в производството по чл. 25 ЗТРЮЛНЦ с право на жалба срещу решението на окръжния съд, с което се отменя отказ на длъжностното лице по регистрация да извърши поискано вписване, заличаване или обявяване. Предвидената с изменението на ал. 2 възможност агенцията да подаде отговор по жалбата с представяне на писмени доказателства, без обвързване на съда със задължение да конституира агенцията като страна в производството по обжалване, е резултат от несъвършена законодателна уредба, която не подлежи на разширително тълкуване в посока признаване на качеството „страна“ в полза на агенцията. Новата редакция на ал. 4, според която решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя и на агенцията пред съответния апелативен съд, чието решение е окончателно, не съдържа аргументи в подкрепа на тезата, че при отмяна на отказа агенцията придобива качеството на страна и е легитимирана да обжалва решението на окръжния съд. Доводът, че качеството на страна произтича от правния интерес на агенцията да обжалва съдебно решение, с което се засягали нейни права и законни интереси, е правно неиздържан, доколкото производството по обжалване на отказ за вписване, заличаване или обявяване е уредено като производство за защита на правото на заявителя да постигне целения със заявлението резултат и неговият изход, включително при отмяна на отказа, по никакъв начин не засяга правната сфера на агенцията като субект на правото. При липса на законодателна промяна по отношение на едностранния характер и режима на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, изискването на ал. 4 за съобщаване на решението на агенцията следва да се тълкува единствено като изискване за информиране на агенцията относно резултата от обжалването за целите, посочени в чл. 25, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ. Новата ал. 6 на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, която постановява, че „В производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс“, не е съобразена с едностранния характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и също както обсъдената по-горе ал. 2, е резултат от несъвършенството на обнародваните в ДВ бр.105/2020 г. законодателни промени в ЗТРРЮЛНЦ. Отговорността за разноски по правило е присъща само на спорните съдебни производства, в които право на разноски има страната, в чиято полза е разрешен правният спор. Производството по чл. 25 ЗТРЮЛНЦ не е спорно и в него агенцията не участва като страна, за да има право на разноски или да дължи разноски, а всички процесуални възможности, предвидени по отношение на нея /подаване на отговор по жалбата, представяне на доказателства, информиране за решението на съда/, са обусловени от възложената й със ЗТРРЮЛНЦ компетентност в рамките на регистърното производство. Съдът прилага закона според неговия разум и тъй като едностранният характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ е несъвместим с отговорността за разноски, разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ не следва да се прилага буквално, а корективно във връзка с общото за всички охранителни производства правило на чл. 541 ГПК, че разноските са за сметка на единствената страна в производството – молителят. С оглед изложените съображения, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение