Определение № 12907 от 20.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11942/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба на Г. Димитров, чрез адв. Върбовска, срещу определение № 9630/7.11.2023 година на Административен съд - София-град по адм.д. № 9290/2023 година, с което е ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата му срещу отказ на Началника на сектор „Пътна полиция“ при СДВР да заличи като погасено по давност, на основание чл.82 ал.1 б.“б“ ЗАНН вр. чл.82 ал.2 от ЗАНН наложено му наказание "лишаване от права да управлява МПС за срок от 12 месеца" с влязло в сила НП № 21-4332-006421 от 01.04.2021г. Релевира възражения за неправилност.

Ответникът по частната жалба не взема становище.

При извършена служебна проверка, съставът на Върховния административен съд приема, че частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл.230 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт с правна квалификация чл. 229, ал.1, т.1 от същия нормативен акт.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна, при следните изводи от правна страна:

Производството пред АССГ е образувано по жалба на Г. Димитров, чрез адв. Върбовска, срещу отказ на Началника на отдел „Пътна полиция“ при СДВР да заличи като погасено по давност, на основание чл.82 ал.1 б.“б“ вр. чл.82 ал.2 от ЗАНН наложено му наказание с влязло в сила НП № 21-4332-006421 от 01.04.2021г. наказание "лишаване от права да управлява МПС за срок от 12 месеца".

За да прекрати производството по делото, първоинстанционният съд е приел, че липсва годен предмет на съдебен контрол. Проследил е, че с молба от 25.08.2023г. до Началника на ОПП при СДВР, жалбоподателят е поискал да бъде заличено наложено му с НП № 21-4332-006421 от 01.04.2021г. наказание „лишаване от право да управлява МПС за срок от 12месеца, тъй като НП е влязло в сила на 24.11.2022г. и предвид нормата на чл.82 ал.3 вр. ал.1 б.“б“ от ЗАНН е изтекла абсолютната давност за изпълнение на наказанието. Анализирал е характера на института на погасителната давност в насока, че изтеклата давност не поражда право на нарушителя да иска заличаване на наложеното наказание, но му дава правото да се противопостави срещу едно изпълнение на наказание, след изтичане на предвиденият срок за това. Заключил е, че фактът на изтекла давност ще намери приложение и би бил противопоставим, при наличие на предприети действия от страна на администрацията по реализиране наложеното наказание. Предвид липсата на данни по изпълнение и като се позовава на същността на института "давност" съобразно чл.82 ЗАНН, АССГ приема, че подадената от жалбоподателя молба от 25.08.2023г. не поражда задължение за надлежно произнасяне на ответника.

Касационният състав на ВАС приема изводът на АССГ за липса на предмет на съдебен контрол за неправилен, при следните изводи от правна страна:

1. В конкретната хипотеза не се прави възражение за изтекла абсолютна давност в рамките на производство по изпълнение, поради което изводите на АССГ в тази насока, макар и теоретично верни, са ирелеватни за решаване на спора.

2. С молбата си от 25.08.2023г. до Началника на ОПП при СДВР, жалбоподателят е поискал да бъде заличено наложено му с НП № 21-4332-006421 от 01.04.2021г. наказание „лишаване от право да управлява МПС за срок от 12месеца", тъй като НП е влязло в сила на 24.11.2022г. и предвид нормата на чл.82 ал.3 вр. ал.1 б.“б“ от ЗАНН е изтекла абсолютната давност за изпълнение на наказанието. Искането е за заличаване на наказание и е адресирано до Началника на ОПП при СДВР, съответно издаване на удостоверение с отразено обстоятелство по заличаване.

3.Съгласно чл. 27, ал.1 от НАРЕДБА № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, за всеки водач, получил свидетелство за управление на МПС, се водят на отчет: 1. всички данни от свидетелството за управление; 2. данни за постоянния и настоящия му адрес; 3. данни за контролния талон; 4. номерът и датата на протокола за всяка придобита категория; 5. данни за наложените наказания и приложените принудителни административни мерки; 6. данни за броя на отнетите, възстановените и оставащи контролни точки; 7. данни за номера и датата на издадено международно свидетелство за управление на МПС; 8. данни за подмяна на българско национално свидетелство в друга държава. Видно от текста на ал.2, данните по отчета за всеки водач се водят в централизирана автоматизирана информационна система (АИС).

Чл.30, ал.1 от посочената Наредба задължава съхраняване в АИС АНД информацията за съставените актове за установяване на административни нарушения, фишове, наказателни постановления, издадени заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, решения, присъди, както и вида и размера на наложените наказания и броя на отнетите контролни точки. Наказателните постановления, решенията, присъдите и заповедите се подреждат по реда на завеждането им в отделни папки и се съхраняват до изпълнението на наложеното наказание или приложената мярка не по-малко от 5 години. Наказателните постановления, в които наред с наложеното наказание е постановено и отнемане на контролни точки, се съхраняват до възстановяването на отнетите контролни точки, но не по-малко от 5 години.

Срещу заплащане на такса в размер, определен от Министерския съвет, се предоставя информация от звеното "Пътна полиция" при СДВР или ОДМВР по постоянен адрес на водача: 1. по заявление на водачите на МПС за собствените им данни - приложение № 4; 2. по искане на страни по граждански дела, снабдени със съдебно удостоверение. Данните за водачите на МПС се предоставят в писмен вид. Заявления за издаване на удостоверение за водач могат да бъдат подавани по електронен път чрез автоматизираната информационна система за електронни услуги на МВР с притежавания от лицето квалифициран електронен подпис. При подадено заявление по този ред органите по отчета на водачите изпращат потвърждение или отказ до лицето по електронен път. При изпратено потвърждение по ал. 6 лицето се уведомява, че документът ще бъде издаден след заплащане на съответната такса.

4. Анализът на разпоредбите на посочената наредба във връзка с разпоредбите на ИНСТРУКЦИЯ № 8121з-1280 от 7.10.2021 г. за реда за обработване на лични данни в Министерството на вътрешните работи (чл.8 и сл. в частта коригиране и актуализиране) налага извода, че вписванията и заличаванията в рамките на хипотеза като настоящата касаят именно АИС АНД в частта досежно информацията за съставените актове за установяване на административни нарушения, фишове, наказателни постановления, издадени заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, решения, присъди, както и вида и размера на наложените наказания и броя на отнетите контролни точки.

5.В конкретната хипотеза е поискано „заличаване на наложено наказание с влязло в сила НП“ поради изтекла давност и издаване на удостоверение за отразяване на това обстоятелство, адресирано до началника на Отдел „Пътна полиция“ СДВР. Отказът на последния има характеристиките на административен акт подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност по реда на АПК.

6.Дали изтеклата давност е основание за посоченото заличаване е въпрос на спора по същество, и не се явява обстоятелство, което да препятства правото на заявителя на достъп до съд.

Предвид гореизложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на АССГ за продължаване на съдопроизводствените действия.

Предвид гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 236 от същия нормативен акт, съставът на ВАС