Определение № 3597 от 31.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2964/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 254 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Д. П. М. срещу Разпореждане №293 от 10.03.2026 г. на Административен съд София - област (АССО) по адм. дело №284/2026 г. С разпореждането е отхвърлено искането на Д. П. М., за преустановяване на неоснователни действия извършвани от длъжностни лица от администрацията на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) - София, изразяващи се в незаконосъобразно задържане на свидетелството му за управление на моторно превозно средство (СУМПС). Частният жалбоподател - Д. П. М. излага, че АССО се е задоволил с това да посочи, че разпоредбата на чл. 172, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) предвижда, че СУМПС се изземва със съставянето на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) при извършването на изчерпателно изброени нарушения, което само по себе си като твърдение не е грешно, но в закона не е предвидена хипотеза, в която изземването на СУМПС може да съществува самостоятелно. Продължителното задържане на СУМПС при липса на връчена заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) представлява противоправно фактическо действие, което не се основава на административен акт по смисъла на чл. 250, ал. 1 АПК. Съдът в своето разпореждане е игнорирал разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, според която принудителните административни мерки по чл. 171 ЗДвП (в т. ч. временно отнемане на СУМПС) се прилагат с мотивирана заповед на компетентните органи/оправомощени длъжностни лица, докато изземването с АУАН по реда на чл. 172, ал. 4 ЗДвП е само технически способ за незабавно изпълнение, което не представлява самостоятелна замяна на изискуемия административен акт (заповедта). ЗНПАМ е индивидуален административен акт (ИАА), който поражда правни последици за адресата си едва след надлежното му съобщаване (връчване), съгласно общия ред на чл. 61, ал. 1 АПК. Докато заповедта не е връчена, тя не е влязла в сила и не може да служи като годно правно основание за засягане на права, в случая - правото на управление на моторно превозно средство (МПС). Фактическите действия на администрацията на ОДМВР - София, изразяващи се в незаконосъобразно отнемане на 20.02.2026 г. и задържане на СУМПС, са извършени без правно основание. Към момента на изземването на СУМПС, към датата на сезирането на АССО и към датата на сезирането на Върховния административен съд (ВАС) ЗППАМ не е връчена на М.. Съдът е счел, че самото съществуване на издадена, но невръчена заповед, е достатъчно основание. Това е в разрез с основни принципи на административния процес. Невръченият акт е правно ирелевантен за адресата си и не може да легитимира принудителни действия срещу него. Отнемането и задържането на СУМПС се явяват, неосноваващи се на административен акт или на закона и следва да бъдат незабавно и безусловно прекратени. Предвид изложеното прави искане разпореждането да бъде отменено и да бъде задължен началникът на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – София да прекрати задържането на СУМПС [номер], притежавано от М. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – началникът на сектор “Пътна полиция” при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - София, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима, подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 254 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното разпореждане АССО е отхвърлил искането на Д. П. М., за преустановяване на неоснователни действия извършвани от длъжностни лица от администрацията на ОДМВР - София, изразяващи се в незаконосъобразно задържане на СУМПС. За да постанови този резултат съдът, след изпълнение на задължението си по чл. 252, ал. 2 АПК, е приел, че по отношение на М. е бил съставен АУАН бл. № 954085 от 20.02.2026 г., за това че на 30.11.2025 г. управлява л.а. марка „Мицубиши“, модел „Спейс стар“ с рег. № [рег. номер], собственост на П. М., като се движи в лентата за принудително спиране. Съдът е посочил, че освен съставения АУАН, от ответника е представена ЗППАМ № 25-1204-00199, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, „бб“ ЗДвП на Д. П. М. е отнето и СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца. Изложил е, че няма данни заповедта да е връчена на жалбоподателя При така установената фактическа обстановка съдът, позовавайки се на Тълкувателно решение № 6 от 17.12.2025 г. на ОССК на ВАС по тълкувателно дело 3/2024 г. е посочил кои са елементите от фактическия състав на предмета на производството по чл. 250 и сл. от АПК: 1) установяване на извършено фактическо действие; 2) това действие да е извършено или от административен орган и/или от длъжностни лица в администрацията; 3) с действието да се засягат права и законни интереси на искателя и 4) фактическото действие да не е в изпълнение нито на административен акт, нито на закона. Приел е, че описаното в искането действие по изземване и задържане на СУМПС е извършено в изпълнение на ЗДвП, въз основа на съставен акт по ЗДвП и издадена ЗППАМ, поради което не съставлява неоснователно фактическо действие. Посочил е, че отнемането на СУМПС е в правомощията на контролните органи от МВР в хипотезите на чл. 172, ал. 2, ал. 3, ал. 4 ЗДвП, като в случая е основано на разпоредбата на чл. 172, ал. 4 ЗДвП. Изложил е, че съгласно чл. 165, ал. 2 ЗДвП при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби имат право да изземват и задържат всички документи, свързани с управляваното превозно средство. Разпореждането е правилно. С разпоредбата на чл. 250 от раздел I, глава ХV от АПК е нормативно регламентирана защита срещу фактически действия на административни органи и техните длъжностни лица, които не са административни актове и не се извършват в изпълнение на административни актове или закона. Производството по този ред е допустимо в хипотезите, когато са налице фактически действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице (и в двата случая те са носители на властнически правомощия, овластени по силата на закона), които не произтичат от сочените основания. В конкретния случай в АУАН бл. №954085 от 20.02.2026 г. изрично е посъчено, че е иззето СУМПС [номер]. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, правомощието на контролните органи от МВР да изземват СУМПС е регламентирано в закона - чл. 165, ал. 2, т. 2 и чл. 172, ал. 2, ал. 3, ал. 4 ЗДвП. Действията, изразяващи се във временното отнемане и задържане на СУМПС на Д. П. М. се основават и на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1204-00199 от 20.02.2026 г. издадена от началник група към ОДМВР – София, сектор „Пътна полиция“. С последната, на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, „бб“ ЗДвП, е разпоредено временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца. Не са представени доказателства въпросът за отговорността на М. да е бил разрешен, нито е изтекъл посоченият в заповедта максимален срок от 3 месеца. Ето защо правилен е изводът на първоинстанционния съд, че действията по задържането на СУМПС на М. не подлежат на преустановяване по реда на чл. 250, ал. 1 АПК. За да се предизвика разпоредената от цитираната правна норма последица - прекратяване на неоснователни действия, то следва да е налице отрицателна предпоставка - липса на административен акт, респективно липса на закон, които да обосновават извършването им, каквато в случая не е налице. Неоснователно е възражението, че ЗППАМ не може да бъде основание за отнемането и задържането на СУМПС на частния жалбоподател, предвид обстоятелството, че същата не му е връчена. ЗППАМ представлява изискуемият, съгласно разпоредбата на чл. 250, ал. 1 АПК, административен акт, на който се основават действията, а обстоятелствата относно връчването й касят единствено срока за нейното обжалване. Наред с това заповедта подлежи на предварително изпълнение по силата на закона – чл. 172, ал. 6 ЗДвП. Предвид изложеното оспореното разпореждане е правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение