Определение № 260 от 01.08.2018 г. на ВКС по гр. д. № 950/2017 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. С молба с вх. № 598 от 19.01.2018, подадена от Л. С. А. и Д. Н. А. чрез адв. С. Т., е поискано допълване на решение № 170 от 18.12.2017 г., постановено по настоящото дело, в частта за разноските. Иска се присъждане на сторените разноски пред касационната инстанция. Постъпил е писмен отговор от Е. С. М., подаден чрез адв. Ю. О., в който са изложени доводи за недопустимост на молбата поради просрочие. В евентуалност е заявено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Върховният касационен съд, състав на ІII г.о., за да се произнесе взе предвид следното: Производството по настоящото гражданско дело е образувано е по обща касационна жалба на Л. С. А. и Д. Н. А., подадена и за двамата чрез процесуален адв. С. Т., срещу решение № 301 от 17.11.2016 г. по в. гр. д. № 464/2016 г. на Добричкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 778 от 8. 07. 2016 г. по гр. д. № 4109/2015 г. на Добричкия районен съд, с което са уважени предявените от Е. С. М. срещу Л. С. А. и Д. Н. А. искове с правно основание чл. 40 ЗЗД – за прогласяване недействителността на договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 3.12.2010 г., сключен с н.а. № 121, т. Х, рег. № 16101, дело № 160 на нотариус Ю. Д., рег. № 160 в регистъра на НК, с който И. В. С., чрез пълномощника си Л. С. А., продава на Л. С. А., по време на брака й с Д. Н. А., нива с площ от 19,999 дка, съставляваща имот № 015064 и нива с площ от 7 дка, съставляваща имот № 015073, в землището на [населено място], общ. Добричка, и с правно основание чл. 108 ЗС – за признаване на Е. С. М. за собственик на 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху описаните имоти и осъждане на Л. С. А. и Д. Н. А. да предадат на Е. С. М. владението върху 1/2 ид.ч. от същите. С определение № 950 от 30.06.2017 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 301 от 17. 11. 2016 г. по в. гр. д. № 464/2016 г. на Добричкия окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 778 от 8. 07. 2016 г. по гр. д. № 4109/2015 г. на Добричкия районен съд в частта, с която е признато за установено по предявения от Е. С. М. срещу Л. С. А. и Д. Н. А. иск с правно основание чл. 40 ЗЗД, че договорът за покупко-продажба на недвижими имоти от 3. 12. 2010 г., сключен с н.а. № 121, т. Х, рег. № 16101, дело № 160 на нотариус Ю. Д., рег. № 160 в регистъра на НК, е недействителен по отношение на Л. С. А. в частта за прехвърлената от И. В. А., чрез пълномощника Л. С. А., на Л. С. А., над 1/2 ид. ч. от правото на собственост върху нива с площ от 19,999 дка, съставляваща имот № 015064 и нива с площ от 7 дка, съставляваща имот № 015073 в землището на [населено място], общ. Добричка. Постановено е решение № 170 от 18.12.2017 г., с което е обезсилено решение № 301 от 17. 11. 2016 г. по в. гр. д. № 464/2016 г. на Добричкия окръжен съд в допусната до касационно обжалване част и производството по делото в тази част е прекратено. В подадената касационна жалба Л. С. А. и Д. Н. А. са поискали присъждане на сторените разноски за адвокатска защита. Приложен е договор за правна защита и съдействие, сключен с адв. С. Т.. Предмет на договора е представителство и подготовка на книжа за касационно обжалване на решение № 301 от 17. 11. 2016 г. по в. гр. д. № 464/2016 г. на Добричкия окръжен съд, уговорено е възнаграждение в размер на 2 000 лв. Посочено е, че адвокатският хонорар е изцяло заплатен в брой. Молбата е депозирана в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, доколкото съгласно чл. 61, ал. 2 ГПК /нова – ДВ, бр. 86 от 2017 г./ сроковете спират да текат за страните през дните, обявени за официални празници по чл. 154, ал. 1 КТ, каквито са 24 декември - Бъдни вечер, 25 и 26 декември - Рождество Христово. Процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК е изпълнена. По същество искането е частично основателно и следва да бъде уважено. Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца, респективно жалбоподателя, такси и разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат съразмерно с уважената част на иска /жалбата/. В случая касационната жалба на Л. С. А. и Д. Н. А. е допусната до касационно разглеждане и съответно уважена по отношение на въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение по иска с правно основание чл. 40 ЗЗД над ½ ид.ч. За жалбоподателите е възникнало правото да им бъдат присъдени разноски съответни на уважената част от жалбата. По делото не е приложен списък на разноските по чл. 80 ГПК. Съдът намира, че следва да бъдат присъдени сторените разноски за адвокатско възнаграждение и заплатени държавни такси, съразмерно на уважената част от жалбата, а именно до ½ от размера им. Видно от приложения договор за правна помощ заплатеният хонорар е в размер на 2000 лв., а размерът на заплатените такси е 110 лв., следователно на жалбоподателите се дължи половината от сбора на двете суми, равняваща се на общо 1055 лв. Възражението на ответната страна за прекомерност на уговорения адвокатски хонорар, наведено едва в писмения отговор по чл. 248, ал. 2 ГПК, е преклудирано и не следва да бъде разглеждано. Трайна е практиката на касационната инстанция, че когато по делото е имало открити съдебни заседания и страната, правеща възражение за прекомерност, е била редовно призована за тях, какъвто е настоящият случай, тя следва да заяви искането си по чл. 78, ал. 5 ГПК до приключване на устните състезания, още повече, че процесуалния представител на ответната страна по жалбата се е явил в съдебно заседание. В този смисъл – определение № 207/25.04.2016 г. по ч.гр.д № 1360/2016 г., ВКС, IV г.о., определение № 399/08.06.2012 г. по ч.гр.д. № 357/2012 г., ВКС, III г.о., определение № 167/05.03.2012 г. по ч.т.д. № 119/2012 г., ВКС, I т.о., определение № 29/15.05.2018 г. по ч.гр.д. № 4231/2017 г., ВКС, II г.о. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение