Определение № 313 от 22.06.2016 г. на ВКС по т. д. № 909/2016 г.

Производството е по чл. 23, ал. 3 ГПК. По повод постъпила в Апелативен съд П. въззивна жалба от ответника Р. П. Р. от [населено място] против решение № 145 от 13.11.2015г. по т. дело № 202/2014г. на Окръжен съд Пазарджик, търговски състав, с което е признато за установено по отношение на Р. П. Р., че в полза на ищеца В. И. Д. от [населено място] съществува вземане в размер 13 700 евро, заедно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 20.03.2014г. до окончателното плащане на сумата, по запис на заповед, издаден на 26.11.2012г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 3096/01.04.2014г. на Районен съд Пловдив и изпълнителен лист от 02.04.2014г., и ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 3 025,30 лв. – разноски за заповедното и първоинстанционното исково производство, в Апелативен съд П. е образувано в. т. дело № 162/2016г. Поради отвод на всички съдии от Апелативен съд П. от разглеждане на посоченото дело и обективна невъзможност за сформиране на съдебен състав за разглеждането на спора са налице предпоставките за определяне на друг равен по степен съд за произнасяне по въззивната жалба на Р. П. Р. срещу решение № 145 от 13.11.2015г. по т. дело № 202/2014г. на Окръжен съд Пазарджик. С оглед изложеното и на основание чл. 23, ал. 3 ГПК настоящият съдебен състав на ВКС счита, че образуваното дело по въззивната жалба на Р. П. Р. срещу решение № 145 от 13.11.2015г. по т. дело № 202/2014г. на Окръжен съд Пазарджик следва да бъде разгледано от Апелативен съд Б., поради което