Определение № 6754 от 20.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6382/2025 г.

Производството е по реда на чл. 236, във вр. с чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на председателя на Комисия за защита на потребителите, чрез представител по пълномощие – юрисконсулт М. Петкова против Разпореждане № 939/15.05.2025 год., постановено по административно дело № 158/2025 год. по описа на Административен съд – София-област. В частната жалба е заявено, че независимо от обстоятелството, че молбата за приемане на документа за платената държавна такса за касационното производство пред Върховния административен съд е депозирана на 14.05.2025 год., указаната от съда такса за касационното оспорване е била заплатена в срок, което е видно от приложеното към молбата платежно нареждане. В този смисъл се твърди, че юридическият факт за заплащане на дължимата и указана от съда държавна такса се е осъществил в указания от съда срок. В съответствие с така заявените доводи е формулирано искане за отмяна на оспореното разпореждане и връщане на делото на първоинстанционния административен съд за администриране на подадената касационна жалба. Ответникът по частната жалба – „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ“ КД с ЕИК 131071587 със седалище в [населено място] поле, общ. Елин Пелин, обл. София не е изразил становище по оспорването в срока по чл. 232 от АПК. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, счита частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. От фактическа страна е установено, че производството пред Административен съд – София-област е образувано по жалба на „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ“ КД срещу Заповед № 5438/20.11.2024 год. на председателя на Комисията за защита на потребителите. С оспореният административен акт, на основание чл. 68л, ал. 1, във вр. с чл. 68в, във вр. с чл. 68г, ал. 4, във вр. с чл. 68д, ал. 1, предл. 1 (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща) е забранено на „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ“ КД при упражняване на своята дейност да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, като предоставя невярна и подвеждаща информация за състава на предлагана стока – продукт с артикулен № 451856 (стъклен съд за напитки с канела и с практичен капак. Вносител Kapimex B.V. Netherland, търговец „Лидл България ЕООД енд Ко“ КД), като е посочил, че е изработен от стъкло, докато реално е изработен от пластмаса, прилагането на която има за резултат или е възможно да има за резултат взимане на търговско решение, което средния потребител не би взел без използването на търговската практика. С Решение № 458/09.04.2025 год., постановено по административно дело № 158/2025 год., състав на Административен съд – София-област е отменил Заповед № 5438/20.11.2024 год. на председателя на Комисията за защита на потребителите и в тежест на административния орган е присъдил разноски в размер на 50,00 лева. Против така постановения съдебен акт е постъпила касационна жалба от председателя на Комисията за защита на потребителите, чрез представител по пълномощие. С Разпореждане № 849/30.04.2025 год., постановено по адм. дело № 158/2025 год., съдията-докладчик е оставил без разглеждане касационната жалба, като е указал на жалбоподателя в 7-дневен срок от съобщението да представи в деловодството на Административен съд – София-област доказателство за платена държавна такса в размер на 70 лева по сметка на Върховен административен съд и документ за юридическа правоспособност на упълномощения служител, както и препис от жалбата за връчване на другата страна. Изрично е указано, че при неотстраняване на нередовностите в срок, касационната жалба ще бъде върната. Съдебното разпореждане е изпратено на касационния жалбоподател по електронен път на 30.04.2025 год., като от доказателствата се установява, че същото е изтеглено на същата дата – 30.04.2025 год. В указания от съда 7-дневен срок (до 07.05.2025 год., сряда – присъствен ден) констатираните нередовности не са били отстранени. С молба от 14.05.2025 год. от процесуалния представител на касатора са представени указаните от съда платежно нареждане и пълномощно за процесуално представителство. С Разпореждане № 939/15.05.2025 год., постановено по административно дело № 158/2025 год., на основание чл. 213а, ал. 1 от АПК, съдът е върнал касационната жалба на председателя на Комисия за защита на потребителите против Решение № 458/09.04.2025 год. по адм. дело № 158/2025 год. по описа на съда. При постановяване на този правен резултат, съдът е обосновал мотиви, съгласно които, непредставянето в срок на документа за платена държавна такса е основание за връщане на касационната жалба, поради неотстраняване на нередовностите в срок. При така установените фактически обстоятелства, настоящият касационен състав намира оспореното разпореждане за валидно, допустимо и правилно. От приложените по делото доказателства, безспорно се установява, че в Разпореждане № 849/30.04.2025 год. по адм. дело № 158/2025 год., съдът е указал на касационния жалбоподател задължението му в 7-дневен срок от получаване на съобщението да представи в деловодството на съда доказателства за внесената държавна такса, като при неизпълнение на това задължение, касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено. Също така, безспорно е установено, че съобщение за така постановеното разпореждане е връчено редовно на 30.04.2025 год. по електронен път по реда на чл. 137, ал. 3 от АПК, като в указания 7-дневен срок (до 07.05.2025 год.) това разпореждане не е изпълнено. В иницииралата настоящото производство частна жалба, така описаните фактически установявания не се отричат, като само се твърди, че независимо, че с молбата от 14.05.2025 год. (след срока) е представен документ за внесената държавна такса, то последната е заплатена в срок – на 02.05.2025 год., преди изтичане на преклузивния срок. Съдът намира така заявеното възражение за неоснователно. В разпоредбата на чл. 213, т. 3 от АПК е указано, че към жалбата или протеста, се прилага документ за платена държавна такса, ако такава се дължи. В изпълнение на задължението си по чл. 213а, ал. 1 от АПК, съдът е констатирал наличната нередовност, като е указал на касационния жалбоподател да я отстрани в законоустановения 7-дневен срок. В съобщението, касаторът изрично е бил уведомен, че при неотстраняване на нередовността в указания срок, жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено. Така даденото указание не е било изпълнено, т.е. не е отстранена нередовността на жалбата. Заверено копие на документ за платена държавна такса с дата 02.05.2025 год. е депозирано едва с молба от 14.05.2025 год., т.е. след изтичане на преклузивния срок по чл. 213а, ал. 1 от АПК. В този смисъл, следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 213, т. 3 от АПК, към жалбата следва да бъде приложен документ за платена такса, а не само таксата да е платена, като в този смисъл са и указанията на съда. Съгласно цитираната правна норма, изискването за внасяне на държавна такса и представянето на документа за това по делото е кумулативно. В случая е налице и изрично уведомление до касатора, че в указания 7-дневен срок следва да се представи по делото документ, удостоверяващ обстоятелството, че таксата е внесена в срок, което не е изпълнено. В този смисъл и след като не са изпълнени в цялост указанията, то правилно съдът е приел, че не е отстранена нередовността на касационната жалба и законосъобразно е приложил разпоредбата на по чл. 213а, ал. 1, изр. 2-ро от АПК. По така изложените съображения настоящият съдебен състав намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното разпореждане за правилно. Мотивиран от горното и на основание чл. 213а, ал. 7 от АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение,