Определение № 751 от 24.10.2014 г. на ВКС по т. д. № 2998/2014 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на ищеца Й. Д. А. против Определение № 137 от 12.06.2014г. по в.ч.т.д.№ 158/2014г. на Апелативен съд Велико Търново, с което е потвърдено определението, постановено в съдебно заседание на 05.02.2014г. за прекратяване на производството по гр.д.№ 1309/2012г. на Русенския ОС. Въззивната инстанция е съобразила, че в хода на производството по предявения от ищеца по реда на чл.422 ГПК установителен иск е била обезсилена, на основание чл.415,ал.2 ГПК, заповедта за изпълнение и изпълнителният лист, което е дало основание на първоинстанционния съд да прекрати производството по иска за съществуването на вземането, но това определение е било отменено от въззивния съд и делото е било върнато за извършване на по-нататъшни процесуални действия, за да се даде възможност на ищеца да направи изменение на иска от установителен в осъдителен, в какъвто смисъл е било изразеното от него становище в подадената срещу прекратителното определение частна въззивна жалба. Изложени са подробни съображения, че при връщане на делото ищецът не е предприел надлежни процесуални действия по изменението на иска, независимо че му е била дадена достатъчна възможност, както и че е недопустимо съдът да му дава указания в този смисъл. Потвърден е изводът, че след като ищецът не се е възползвал от възможността да промени вида на търсената защита и че задължителна процесуална предпоставка за предявяването на установителния иск е валидна заповед за изпълнение, която в случая липсва поради обезсилването й, производството по иска по чл.422 ГПК не може да продължи развитието си и е недопустимо. С частната касационна жалба се иска отмяна на определенията за прекратяване на производството по делото. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК като правен е посочен въпросът: Следва ли въззивната инстанция при проверка на правилността на определение за прекратяване на производството по делото като водещ мотив да приема констатации в мотивите на предходно определение също на въззивна инстанция, постановено при предходно прекратяване на делото. Неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване произтича от неяснотата на въпроса, поставянето на който е свързано с твърдението, че първоинстанционният съд при връщане на делото в изпълнение на задълженията си по чл.7, ал.1 ГПК, е следвало да даде указания на ищеца във връзка с изменението на иска. При излагането на твърденията /които не могат да бъдат обща предпоставка за допускане на обжалването/, касаторът не отчита и разликата между задължението на съда да следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните и задължението служебно да извърши процесуалните действия по движение на делото. Не следва касационното обжалване да бъде допуснато и по втория поставен въпрос-следва ли първоинстанционният съд след като веднъж е изготвил проект за доклад по спор по чл.422 ГПК, но заповедта за изпълнение е обезсилена и вече липсва правен интерес от установителния иск, да направи нов доклад и да укаже доказателствената тежест. Процесуалните действия на съда по чл.146 ГПК са последващи тези по чл.130 ГПК- проверката за допустимостта на иска. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.