Определение № 868 от 29.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 597/2010 г.

Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, ГПК по повод подадена частна касационна жалба от „Т. Л. гр.Варна, неправилно отправена до Варненския окръжен съд, чрез адвокат М. В., с вх.№3767 от 10.11.2009 год. на Варненския окръжен съд, срещу Разпореждането за незабавно изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение на основание чл.417 ГПК за сумата 4 900 000 лв., въз основа на запис на заповед издаден на 27.02.2006 год., в полза на „В. строителство-Добрич” АД/н/ срещу „Т. Л.” АД гр.Варна, постановено с определение №1593 от 16.07.2009 год. по ч.т.д.№736/2009 год. на Варненския окръжен съд, ТО. С това определение е отменено Разпореждане №13017/22.05.2009 год. по ч.гр.д.№5088/2009 год. на Варненския районен съд, ХІ състав, с което първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението на „В. строителство-Добрич”АД/н/, гр.Добрич за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.9 ГПК, тъй като е приел, че заявлението е нередовно/липсва доказателства за универсално правоприемство между ремитента на записа на заповед и джирантите/. За да уважи подаденото заявление, Варненският окръжен съд е приел, че записът на заповед е редовен от външна страна, джиросан е с пълно джиро на заявителя, което го легитимира да предяви менителничния документ за плащане. Частният жалбоподател „Т. Л. гр.Варна твърди, че обжалваното разпореждане за незабавно изпълнение е неправилно, постановено в нарушение на закона, защото записът на заповед, представен от заявителя „В. строителство-Добрич”АД/н/, гр.Добрич, представляващ основание за издаване на заповедта за незабавно изпълнение, е нередовен от външна страна. Сочи, че този документът е неистински, не може да се установи кое лице се е задължило да плати сумата по записа на заповед, както и че джирото е нищожно. Подържа всичките основания за достъп до касация –чл.270, ал.1, т.1-3 ГПК. Ответникът „В. строителство-Добрич”АД/н/, гр.Добрич оспорва допустимостта на частната жалба, евентуално нейната основателност, претендира разноски като законна последица от изхода по нея. Частната касационна жалба е процесуално недопустима. Определението на въззивния съд, с което той се е произнесъл по законосъобразността на разпореждането на Варненския районен съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ- чл.417, т.9 ГПК, не подлежи на касационно обжалване. То не попада в нито една от хипотезите на чл.274, ал.3 ГПК, регламентиращи касационното обжалване на въззивните определения. Определението, постановено в производството по чл.419, ал.1 ГПК, нито е преграждащо/чл.274, ал.3, т.1 ГПК/, нито с него се дава разрешение по същество на друго производство/чл.274, ал.3 т.2 ГПК/. То е относимо към изпълнението на присъденото в заповедното производство вземане, а не към развитието на самото заповедно производство. С оглед изхода по делото в полза на ответника по частната жалба не следва да се присъждат разноски, тъй като не е доказано да са направени такива в настоящето производство. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд