Определение № 2619 от 19.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1963/2026 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. Я. Т. срещу разпореждане № 309/ 26.03.2026г. по в.гр. д № 188/2025г. по описа на АС Варна, с което е върната частна жалба на Т. с вх.№ 653/28.01.2026г. против разпореждане № 1103/24.11.2025г. по в.ч.гр.д.№ 188/25г. на АС Варна Частно гр.д.№ 188/25г. по описа на АС Варна е образувано по частна жалба на Т. срещу определение № 2047/23.05.2024г. на ОС Варна по в.гр.д № 715/24г., с което въззивното производство е прекратено поради недопустимост на подадената от Т. въззивна жалба - като насочена срещу част от първоинстанционното решение, която тя няма правен интерес да обжалва. АС Варна е потвърдил прекратителното определение на ОС Варна с определение № 271/29.04.2025г. Частната жалба срещу това определение е върната с разпореждане №1103/24.11.2025г. на съдията докладчик, като е прието, че определение № 271/29.04.2005г. не подлежи на касационно обжалване. Срещу разпореждане № 1103 е постъпила частна жалба вх.№ 653/28.01.2026г, която е оставена без движение с указания от 29.01.2026г. за заплащане на държавна такса. Поради неизпълнението им в срок, частната жалба е върната с разпореждане № 309 /26.03.2026г., което се обжалва понастоящем. Оплакванията на жалбоподателя са, че не дължи заплащане на държавна такса, защото националният съд няма право да иска държавна такса от дете, което защитава право на издръжка, признато със съдебни решения. Същите са произволни, защото нямат отношение към предмета на спора. С прекратителното определение на ОС Варна, по жалба срещу което е образувано в. гр.д.№ 188/25г. по описа на АС Варна, е върната въззивната жалба на Т. срещу решението на първоинстанционния РС Варна по гр.д.№ 16072/21г. в частта, с която е отхвърлен предявения срещу Т. от Я. С. Т. иск по чл. 439 ГПК. Явно е, че жалбоподателката не е ищца по този иск, а той няма за предмет издръжката й. Или липсва обусловено от възрастта на ищеца или от предмета на делото основание за недължимост на държавна такса при обжалване на това прекратително определение. Отделно, жалбоподателката е заплатила дължимата държавна такса за обжалване на прекратителното определение на ОС Варна, съответно за образуване на ч.гр.д.№ 188/25г. АС Варна – вж. стр.16-20 от делото. Искане по чл. 83, ал.2 ГПК при обжалване на актовете на апелативния съд не е правено. Предвид изложеното, дадените с разпореждане от 29.01.2026г. указания за заплащане на държавна такса от 7, 67 евро са законосъобразни, а санкционирането на неизпълнението им с връщане на частна жалба вх.№ 653/28.01.2026г. – правилно. Воден от изложеното, настоящият състав