Определение № 4775 от 23.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3770/2025 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на И. Ц. М., подадена чрез адв. Г., за отмяна на влязлото в сила решение № 3699/20.06.2024г. по в.гр.д. № 1543/2024г. на СГС, с което е потвърдено решение № 13241/ 27.07.2023г. на СРС за признаване за установено по иск с правно основание чл. 439 ГПК, че М. Г. М. не дължи на молителя И. М. следните суми, представляващи задължения по изпълнителен лист от 10.02.2004г. по ч.гр.д.№ 9901/2003г. на СРС, 65 състав: 2 900 лева-главница, ведно със законната лихва от 10.12.2003г. до окончателното плащане, както и 133 лева-разноски. Молителят счита, че по отношение на соченото решение са налице основанията по чл. 303 ГПК, ал.1, т.4 ГПК. Твърди, че по описа на ЧСИ Р. М. са образувани три изпълнителни дела - изп.дело № 407/ 2006г., присъединено към изп.дело № 159/2007г. и изп.дело № 410/2006г., по които взискател е молителят, а длъжници са М. М. и М. Т. К.. Сочи, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е образувано гр.д. № 614/2022г. на СГС, 21 състав, приключило с решение № 1772/06.04.2023г., с което искът на М. М. и М. Т. К. с правно основание чл. 439 ГПК, предявен против И. М., е уважен. Това решение на СГС е отменено от състав на САС с решение № 311/19.03.2024г. по в.гр.д.№ 2765/2023г. и установителният иск по чл. 439 ГПК на М. и К. против И. М. за недължимост на сумата 13 003 щ.д., ведно със законната лихва, считано от 20.10.2006г. и на сумата 410 лева - разноски по делото, за които суми на 12.01.2007г. е издаден изп. лист по гр.д. № 21597/2006г. на СРС и е образувано изп.дело № 159/2007г. на ЧСИ М., е отхвърлен. Решението на САС не е допуснато до касационно обжалване с определение № 855/14.3.2025г. по т.д.№ 1489/2024г. на ІІ ТО на ВКС. Според молителя двете решения – това, чиято отмяна се претендира и това на САС си противоречат, а решението на СГС, потвърждаващо решението на СРС за уважаване на иска по чл. 439 ГПК противоречи и на тълкувателно решение по тълк.дело № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС, поради което иска решението на СГС да бъде отменено. Ответникът по молбата-М. Г. М., чрез адв. И., оспорва същата като недопустима-подадена извън преклузивния срок. Счита молбата за неоснователна, тъй като сочените от молителя дела са между различни страни и за различни вземания. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, при преценката по чл. 307, ал.1 ГПК, взе предвид следното: Молбата за отмяна е подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от отмяна на влязлото в сила решение на СГС и е насочена срещу подлежащ на отмяна окончателен съдебен акт. Молбата е подадена на 22.05.2025г. - в рамките на преклузивния тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 4 от ГПК, считано от 14.03.2025г. - датата на постановеното от ВКС определение № 855/14.02.2025г. по т.д.№1489/2024г., на която дата е влязло в сила решението на САС от 19.03.2024г. за отхвърляне на иска по чл. 439 ГПК. В молбата се съдържа изложение на обстоятелства във връзка с твърдяното основание за отмяна, тя е допустима и следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание. Преценката дали е налице пълен обективен и субективен идентитет между двете дела, ще се направи в производството по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК, като за целта трябва да се изиска гр.дело № 614/2022г. на СГС, ГО, 21 състав, ведно с приложените към него въззивно и касационно производство. По изложените съображения съдът