Определение № 4073 от 17.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3127/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. Н. Й.- К. против определение № 443/23.12.2019 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение по гр.д. № 4781/2019 г., с което е оставена без разглеждане молба за отмяна на влязло в сила определение № 1634 от 18.11.2018 г., постановено по гр.д. № 1131/2018 г. на Районен съд Търговище, на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Жалбоподателят обжалва определението с доводи за неправилност, като излага съображения, че влязлото в сила определение, с което е оставена без уважение молба за привличане на трето лице помагач по делото, подлежи на отмяна по чл.307 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение прегражда по-нататъшното развитие на делото и е постановено от състав на Върховния касационен съд, намира че то подлежи на обжалване съгласно чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК с оглед подадената от частния жалбоподател молба за правна помощ, която е прекъснала срока за обжалване до постановяване на определение № 257/29.06.2022 г. по ч.гр.д. № 1918/2022 г. на ВКС, с което е потвърден отказът от предоставяне на правно помощ, постановен с определение № 34/06.02.2020 г. по гр.д. № 4780/2019 г. на ВКС. За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС е приел, че молбата за отмяна е недопустима съгласно т.6 от ТР №7/31.07.2017 г. по т.д. № 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК. Постановеното от състав на Четвърто гражданско отделение на ВКС определение е съобразено със задължителните постановки на т.6 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които производството по чл.303-309 ГПК е извънинстанционно производство за контрол по отношение на неправилни съдебни решения. Извънредният характер на производството произтича от относимостта му единствено към влезлите в сила решения, както и от необходимостта за защита срещу тяхната неправилност в ограничен брой случаи, изчерпателно изброени и лимитивно въведени. Този характер на производството обуславя неговата приложимост само по отношение на определена категория съдебни актове – решения, ползващите със сила на пресъдено нещо и определения, имащи техните правни последици, каквито представляват определенията за прекратяване на делото поради отказ от иска. Като извънредно процесуално средство за съдебен контрол на неправилни решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, отмяната не може да се приложи по отношение на други съдебни актове, за които след изчерпване на редовния процесуален ред не съществува друг път за защита, именно поради ограничения обхват на съдебните актове, подлежащи на извънинстанционен съдебен контрол. Процесното определение, с което е отхвърлена молба за привличане на трето лице помагач и чиято отмяна е търси по реда на чл.303 и сл. ГПК с настоящата молба, не притежава горепосочените характеристики на съдебни актове, ползващи се със сила на пресъдено нещо по предмета на спора, поради което и не представлява акт, подлежащ на отмяна по реда на чл.303 ГПК. С оглед изложеното, обжалваното определение на състав на ВКС следва да бъде потвърдено. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение