Решение № 4107 от 29.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16253/2009 г.

Решение № 4107 от 29.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16253/2009 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 46, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Образувано е по касационна жалба на Мехди Джамалодини Дащипур (Mehdi Jamalodini Dashtipour), гражданин на Иран, против решение № 65 от 12.11.2009 г., постановено по адм. д. 395/2009 г. на Административен съд - Русе, с което е отхвърлена жалбата срещу заповед № 1877/28.09.2009 г. на зам.-директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" - Русе, за налагане на принудителна административна мярка "Забрана за влизане в Република България" за срок от 5 години, на основание чл. 42з, ал. 2 и ал. 3, във вр. с чл. 11, т. 5 и чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ. Оплакванията са за неправилност на решението поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл 1-во и 3-то АПК. Претендира се отмяна на оспореното решение и отмяна на заповедта. Ответникът - зам. директор на Регионална дирекция "Гранична полиция" (РДГП) - Русе, не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери правилността на обжалваното решение и съобрази изложените от страните доводи, намира касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна - участник в съдебното производство пред АССГ и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество - жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред решаващият съд е заповед № 1877/28.09.2009 г., издадена от зам. директора на РДГП - Русе, с която на Мехди Джамалодини Дащипур, гражданин на Иран е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "Забрана за влизане в Република България" за срок от 5 години. Заповедта е издадена на основание чл. 42з, ал. 2 и ал. 3, във вр. с чл. 11, т. 5 и чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ, като издателят на акта е съобразил изложеното в предложение № 20419/28.09.2009 г. на началник ГПУ Русе, където е посочено, че на 14.09.2009 г. на ГКПП - "Дунав мост" в зоната на отговорност на ГКПП - Русе, на излизане от страната, Даштипур е представил за обработка българска лична карта на чуждо име, с подменен снимка на приносителя. Преценявайки законосъобразността на оспорената заповед в контекста на изискването на чл. 168, ал. 1, вр. чл. 146 АПК, съдът обосновано е приел, че административният акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган, в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел, като при това не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно разпоредбата на чл. 42з, ал. 2 ЗЧРБ забрана за влизане в Република България може да се наложи, когато са налице основанията по чл. 11 от с. з. За разлика от императивната разпоредба на чл. 42з, ал. 1 ЗЧРБ, предвиждаща задължително прилагане на ПАМ при наличие на някоя от изброените в чл. 10 от с. з. хипотези, нормата на чл. 42з, ал. 2 е диспозитивна по своя характер. Чрез нея законодателят е регламентирал една правна възможност, която е предоставил на административния орган - да извърши преценка за всеки конкретен случай дали да наложи временно ограничение за влизане в страната или не. Тази негова преценка е израз на свободна воля и вътрешно убеждение в рамките на предоставената му оперативна самостоятелност и като такава по целесъобразност не подлежи на съдебен контрол. В случая предпоставките, при които може да бъде наложена такава мярка по чл. 11, т. 5 от ЗЧРБ са налице, а именно: касаторът не е гражданин на Република България, бил е задържан на излизане от страната с подправена българска лична карта, издадена на друго лице, което е послужило като основание да му се наложи ПАМ с аргумент, че чужденецът използва Република България като транзитен пункт за миграция към трета държава. При тези данни зам. директорът на РДГП - Русе обосновано е приел за осъществен нормативният състав, създаващ необходимост от прилагането на мярката, като по този начин се изпълняват целите на закона. В контекста на релевираният довод по чл. 209, т. 3, предл. 1-во АПК, неоснователно е оплакването, че заповедта не е мотивирана в достатъчна степен. Правнорелевантните факти при проверка законосъобразността на административния акт са тези, посочени от органа като основание за издаването му, а наличието на такива е било несъмнено установено в хода на проведеното съдебно-административно производство. С оглед нормативното предписание на чл. 42з, ал. 2 ЗЧРБ, изложените като мотиви за издаването на заповедта фактически обстоятелства съответстват на предвидените по закон предпоставки за налагане на ограничението за влизане в страната. Съображенията на административния орган се съдържат в предложението на началника на ГПУ Русе, както и в изложените в обстоятелствената част на акта данни. А след като административният акт е издаден при наличието на подготвителни документи, изложените в тях съображения се приемат за мотиви на самия акт - ТР 16/75 г. При наличието на надлежни писмени доказателства за съществуването на юридическия факт, визиран в хипотезата на приложимата правна норма, условията за прилагане на ПАМ по отношение на касатора са доказани, поради което приемайки, че заповедта се основава на действителни факти и вярно приложение на материалния закон, Административен съд - Русе е постановил правилно решение Неоснователно е оплакването за незаконосъобразност на приложената ПАМ поради това, че касаторът е подал молба до ДАБ за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут. Така поддържаното оплакване е анализирано в мотивите на оспореното решение и в този аспект преценката на първостепенния съд за неоснователността му, в т. ч. извършеното позоваване на разпоредбата на чл. 67 с. з., изцяло се споделя от настоящия състав. Видно от представената регистрационна карта на чужденец (л. 27), същата важи до 5.02.2010 г., като липсват доказателства за достигнатия етап от процедурата по предоставяне на претендираната особена закрила по ЗУБ. Дори и установен, този факт няма правоизключващо действие досежно възможността за прилагане на ПАМ на основание чл. 42з, ал. 2 ЗЧБР, поради което от неговото наличие на могат да бъдат черпени аргументи за незаконосъобразност на оспорената пред първостепенния съд заповед. Производствата по ЗУБ и ЗЧРБ са самостоятелни, подчинени на различен правен режим, а основанията за прилагането им не конкурират помежду си и не се изключват взаимно. Останалите оплаквания в касационната жалба касаят прилагане на ПАМ "Експулсиране" и произтичащите от това правни последици, поради което са неотносими към настоящия правен спор. При липса на инвокираните касационни основания, атакуваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение