Определение № 294 от 23.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2409/2014 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частни жалби на В. Х. Т. от [населено място] срещу определение № 1245 от 09.12.2013год. по в.ч. гр.д.№ 696/2013год. на Пернишки окръжен съд, с което са оставени без разглеждане подадените от В. Х. Т. възражение по чл. 423 ГПК и възражението по чл. 414 ГПК и двете срещу заповед за изпълнение на парично задължение № 348/30.05.2012 г., по ч.гр.д. № 153/2012 г. по описа на Трънския районен съд, както и молба за спиране на действията на ЧСИ С. Х., с рег. № 863 и район на действие СГС по чл. 438 ГПК и е прекратено производството по делото, както и срещу определение № 113 от 03.02.2014год. по в.ч. гр.д.№ 696/2013год. на Пернишки окръжен съд, с което е допълнено по реда на чл.248 ГПК определението № 1245 от 09.12.2013год. в частта за разноските, като В. Х. Т. е осъден да заплати на [фирма] сторените разноски в размер на сумата 100лв. В жалбите са изложени оплаквания за незаконосъобразност на обжалваните определения и се иска отмяната им. Ответната страна [фирма], взема становище за неоснователност на жалбите. Върховният касационен съд, състав на IIІ г. о. намира, че изходът на делото е в зависимост от разрешението на поставения с т.8 от предложението за издаване на тълкувателно решение на Общото събрание на гражданската и търговската колегия на ВКС /тълк. дело № 4/2013г./ въпрос: “ Кои актове на въззивния съд, постановени в заповедното производство, подлежат на касационно обжалване”. На основание чл. 292 ГПК, производството следва да бъде спряно, до постановяване на тълкувателно решение. Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о.