Определение № 12103 от 11.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10368/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частни жалби на И. Г. Х. и В. Г. Х. против определение № 2423 от 22.07.2024 г., постановено по адм. д. № 35/2022 г. по описа на Административен съд гр. Благоевград. Жалбоподателите излагат съображения за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Молят обжалваното определение да бъде отменено. Ответникът – главният архитект на община Банско, в писмено становище, оспорва частната жалба на И. Г. Х. и моли обжалваното определение да бъде оставено в сила. Ответникът К. Н. П., в писмени становища, оспорва частните жалби. Моли обжалваното определение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Върховният административен съд, второ отделение, намира частните жалби за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 230 АПК и от надлежни страни, а разгледани по същество за основателни, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд гр. Благоевград оставя без разглеждане жалбата на И. Г. Х. против разрешение за строеж № 93/24.11.2021 г. на главния архитект на община Банско, прекратява производството по делото и осъжда И. Г. Х. да заплати на К. Н. П. сумата 1400 лв., представляваща направени по делото разноски. За да постанови този резултат съдът приема, че И. Х. не е заинтересовано лице по смисъла на чл.149, ал. 2, т.1-4 от ЗУТ, тъй като е собственик на съседен имот по отношение на този, за който е издадено процесното разрешение за строеж. Позовава се на приетото по делото заключение на първата съдебно-техническа експертиза и констатира, че имотът на оспорващия с идентификатор 350.437.1, разстоянието е 10.70 м от обектите, предмет на строителното разрешение, поради което прави извод, че И. Х. не е непосредствен съсед на тези обекти и не е сред лицата по чл. 38, ал. 4 от ЗУТ. Позовава се на нормата на чл. 39, ал. 2 ЗУТ и прави извод, че същата изисква в случай, че преустройството е свързано с масов достъп на външни лица и наднормено за зоната шумово и друго замърсяване, освен спазване на изискванията по чл. 38 е необходимо и изрично писмено нотариално заверено съгласие на всички собственици и носители на ограничени вещни права в съседни поземлени имоти. Констатира, че в случая може да се направи обоснован извод за евентуален масов достъп на външни лица до обекта, предмет на разрешението за строеж, но по делото не е установено наличието на втората предпоставка, а именно наднормено за зоната шумово или друго замърсяване. Позовава се на приетото по делото становище от ръководител на акредитиран орган за контрол от вид С „ЕВРО ЛАБ“ към ЕТ „А. В.-СВТ“ – гр. Гоце Делчев и приема, че за обекта - кафе/пицария, не е налице наднормено за зоната шумово замърсяване и прави извод, че жалбоподателят не е сред лицата по чл. 39, ал. 2 ЗУТ. По тези съображения съдът стига до заключението, че И. Г. Х. не е заинтересувано лице, поради което за същият не е налице правен интерес от обжалването. Обжалваното определение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е разрешение за строеж № 93/24.11.2021 г. на главния архитект на община Банско за „Промяна на предназначението на партерен етаж и гараж в пицария“ в сграда с идентификатор 21498.350.439.1 по КК на гр. Добринище в ПИ с идентификатор 21498.350.439, УПИ VІ-206,207, кв. 27 по плана на гр. Добринище. С определение, постановено по адм. д. № 3707/2023 г. по описа на Върховния административен съд е отменено предходно определение № 208 от 10.02.2023г. по адм .д. № 35/2022г. на Административен съд – гр. Благоевград, с което жалбата на И. Г. Х. против разрешение за строеж № 93/24.11.2021 г. на главния архитект на община Банско е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Делото е върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В мотивите на определението Върховният административен съд констатира, че в случая относима към правния интерес на жалбоподателя за оспорване на разрешението за строеж е нормата на чл. 149, ал. 2, т. 2 вр. чл. 39, ал. 2 ЗУТ и дава указания за събиране на доказателства, установяващи налице ли са предпоставките на цитираните норми за наличие на правен интерес от оспорването. В нарушение на процесуалните правила съдът не обсъжда събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност. Позовава се единствено на приетото по делото заключение на първоначалната съдебно-техническа експертиза, не обсъжда заключението на приетата по делото втора съдебно-техническа експертиза, като не излага съображения обосноваващи причината да стори това и се позовава на становище (л. 414), което възпроизвежда нормативната база относно граничните стойности на показателите за шум в околната и жизнената среда, без да се обсъждат конкретните параметри съобразно одобрените проекти. С приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, депозирано на 19.01.2024 г. се установява, че с проекта, въз основа на което е издадено разрешението за строеж, не е определен капацитета на заведението за хранене, не е определен броят на обслужващия персонал, липсват части на инвестиционния проект, а именно част топлоснабдяване, отопление, вентилация и климатизация, липсва и част технологична. Посочено е, че за процесния строеж еквивалентното ниво на шума е 55 Db за всички части на денонощието, съобразно Приложение 1 от Наредба № 6 от 26.06.2006 г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, в помещенията на жилищни и обществени сгради, в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението, което е и посоченото в становището от ръководител на акредитиран орган за контрол от вид С „ЕВРО ЛАБ“ към ЕТ „А. В.-СВТ“ – гр. Гоце Делчев, на което се позовава съда. В заключението на съдебно-техническата експертиза е посочено, че не може да се даде категоричен отговор за наличие на наднормено шумово замърсяване поради липсата на показатели в проекта като капацитет на заведението, брой на персонала, какво оборудване се предвижда в кухненския блок, липсата или наличие на вентилация, отопление и или /охлаждане, тъй като в проекта липсват части топлоснабдяване, отопление, вентилация и климатизация, липсва и част технологична. Действително заключението на съдебно-техническата експертиза е оспорено от процесуалния представител на К. Н. П., но констатациите на вещото лице за липса на части от проекта се подкрепят от всички събрани по делото доказателства, в т.ч. и от приложения впоследствие инвестиционен проект за промяна на инвестиционните намерения по време на строителството на основание чл. 154 ЗУТ, постъпило в община Банско на 12.04.2024 г. т.е. след приемане на заключението на съдебно-техническата експертиза в съдебно заседание на 13.02.2024 г. В представените проекти, за които няма данни да са одобрени, са изготвени такива за липсващите части на първоначалния проект, а именно част ТОВК и изграждане на ОВК инсталация. Следователно заключението на втората съдебно-техническа експертиза е обективно и е в съответствие с всички събрани по делото доказателства, поради което същото следва да бъде ценено. След като в одобрените проекти, въз основа на които е издадено оспореното разрешение за строеж, липсват описаните по-горе части, въз основа на което може да се направи извод за липсата или наличието на наднормен шум, както и предвид факта, че къщата на жалбоподателя И. Х. е съседна (на калкан) на къщата, част от която ще се променя предназначението й от жилищно в заведение за обществено хранене, поземлените имоти са съседни, характерът на преустройството е свързан с масов достъп на външни лица, то жалбоподателят И. Х. е заинтересувано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 2 вр. чл. 39, ал. 2 ЗУТ. Фактът, че липсват одобрени части от проекта въз основа на който е издадено разрешението за строеж и предвид това не може да се направи извод за наличие или липса на наднормено за зоната шумово и друго замърсяване не може да се тълкува във вреда на жалбоподателя, тъй като същият няма отношение към липсата на одобрени проекти в частите, определящи нивото на шумово замърсяване. Следователно обжалваното определение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което същото следва да се отмени, а делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 236 АПК Върховният административен съд, второ отделение,