Определение № 556 от 31.10.2016 г. на ВКС по т. д. № 2133/2016 г.

Производството е образувано по молба с правно основание чл.282 ал.2 ГПК, подадена от Д. – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД [населено място], с искане за спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно осъдително решение № 1919/14.10.2016 г. по в.гр.д. № 1601/2016 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 1 с-в, В ЧАСТТА, с която съдът, след отмяна на първоинстанционното решение на СГС, І-18 с-в по гр.д.№ 13066/2013 г., допълнително е присъдил в полза на ищеца сумите: 20 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и 698.96 лв. – обезщетение за имуществени вреди, търпени в резултат на ПТП на 25.03.2011 г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на увреждането – 25.03.2011 год. до окончателното им изплащане, на основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ и чл.86 ЗЗД. За да се произнесе по искането, съставът на ВКС, ТК, ІІ ТО прецени следното: Молителят е подал допустима и редовна касационна жалба с вх.№ 15476 от 28.10.2016 г., както и е представил доказателства за внесено обезпечение в размер на спорната сума от 20 698.96 лв., чието постъпване по съответната сметка на ВКС е надлежно удостоверено от гл. специалист - счетоводител при съда на 31.10.2016 г. С оглед горното следва да се приеме, че са налице изискванията на закона за спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение, съобразно обжалваната му пред ВКС част. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение