Определение № 180 от 16.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1093/2011 г.

Производството е по чл.248 от ГПК. Образувано е по молба вх.№2734 от 14.03.2012г. на А. М. Г. и В. В. Г. за допълване на определението на ВКС по настоящото дело в частта за разноските. Ответникът в производството Г. К. М. оспорва молбата. Счита, че разноските на молителите са били направени за процесуално представителство в открито съдебно заседание пред ВКС, до което не се е достигнало поради недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, затова разноски не им се дължат. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира молбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в едномесечния срок по чл.248, ал.1 от ГПК. Разгледана по същество, молбата е основателна. Касационното производство по настоящото дело е образувано по жалба на Г. К. М. срещу решението по гр.д.№287/2011г. на Благоевградския окръжен съд. Тази жалба не е допусната до разглеждане по същество от ВКС. Съдебният състав не се е произнесъл по искането на ответниците за присъждане на разноски, ето защо тези разноски следва да бъдат присъдени в настоящото производство. С отговора на касационната жалба А. М. Г. и В. В. Г. са поискали присъждане на разноски и са представили договор за правна защита и съдействие, съгласно който са внесли сумата от 700лв. за „представителство и защита пред ВКС в производство по допустимост на касационното обжалване”. От този текст е видно, че сумата е заплатена именно за фазата по допустимост на касационното обжалване и с оглед изхода на делото в тази фаза, сумата се дължи от жалбоподателя / ответник в настоящото производство / Г. М.. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,