Определение № 8802 от 24.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9154/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Дигитален Брим 2020“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Илинден“, [жк], [адрес], представлявано от С. Стоянов, подадена чрез адв. Р. Рачев, срещу определение №903 от 04.07.2025г., постановено по адм. дело №183/2025г. на Административен съд – Габрово, с което на основание чл. 253 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 159, т.1 от АПК е отменено протоколно определение от проведеното на 27.06.2025г. открито съдебно заседание, с което е даден ход по същество на адм. дело №183 от 2025г. по описа на съда, с втори диспозитив е оставена без разглеждане жалбата на дружеството, против заповед №867 от 15.05.2025г. на кмета на община Габрово като процесуално недопустима и е прекратено производството по адм. дело №183 от 2025г. по описа на съда. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебния акт като постановен в противоречие с материалния закон. Претендира се отмяната му и връщане делото на решаващия съд за продължаване на съдопроизводствените действия и постановяване на акт по съществото на спора. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство. Ответникът – кмета на Община Габрово чрез процесуалния си представител адв. Е.Немска, в представено писмено възражение оспорва частната жалба като неоснователна. Подробно излага съображения за законосъобразност на обжалваното определение и моли съда да постанови съдебен акт, с който съдебният акт да бъде потвърден. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на производството, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение № 903 от 04.07.2025 г., постановено по адм. дело № 183/2025 г. на Административен съд – Габрово, е отменено протоколно определение от проведено на 27.06.2025г. открито съдебно заседание, с което е даден ход по същество на адм. дело №183 от 2025г. по описа на съда. С втори диспозитив е оставена без разглеждане като процесуално недопустима жалбата на „Дигитален Брим 2020“ЕООД, против заповед №867 от 15.05.2025г. на кмета на община Габрово, с която е наредено да се открие процедура за провеждане на публичен търг с явно наддаване за отдаване под наем на имот - публична общинска собственост с административен адрес: гр. Габрово, ул. „Опълченска“ №9 и с трети диспозитив е прекратено производството по адм. дело №183 от 2025г. по описа на Административен съд – Габрово. За да постанови този резултат административния съд е установил, че след извършена проверка по реда на чл. 158 и чл. 159 от АПК жалбата отговаря на изискванията на АПК за редовност и допустимост. Съдът е упражнил правомощията си по чл. 154 и чл. 157 от АПК и с определение от 02.06.2025г. е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание и е конституирал страните в производството. Делото е разгледано в две открити съдебни заседание, като в последното от 27.06.2025г. е даден ход по същество. В процес на изготвяне на крайния съдебен акт съдът е извършил проверка за редовност и допустимост на производството и е приел, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като липсва годен за обжалване административен акт, позовавайки се на чл.21, ал. 5 от АПК. Административния съд е приел, че административния акт, с който се поставя началото на тръжната процедура, е волеизявление на компетентен административен орган, с което се създават права и задължения за лицата, които са потенциални участници в тръжната процедура, но съобразно императивната норма на чл. 21, ал. 5 от АПК, е прието, че заповедта не подлежи на самостоятелно обжалване. Налице е възможност да бъде извършена преценка за нейната законосъобразно при съдебен контрол на крайния административен акт. Съдът е приел, че заповедта предмет на съдебен контрол не попада и в изключението по чл. 21, ал. 5, изр. Второ от АПК, доколкото нито в ЗМСМА, нито в ЗОС, се съдържа изрична норма, която да дава възможност да бъде оспорена заповедта, с която се открива процедура по отдаване под наем на недвижим имот, публична – общинска собственост. Обжалваното определение е правилно. Оспорената пред административния съд Заповед № 867 от 15.05.2025г. на кмета на община Габрово е издадена на основание чл. 44, ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, чл. 14, ал. 7 и ал. 8 от Закона за общинската собственост и чл. 13, ал.1, и чл. 73 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество /НРПУРОИ/ и Решение №65 от 27.03.2025г. на Общински съвет- Габрово. Със същата е открита процедура за провеждане на публичен търг с явно наддаване за отдаване под наем на имот – публична общинска собственост съответстващ на самостоятелен обект с идентификатор 14218.510.411.1.2 по КККР на гр. Габрово, с административен адрес ул. „Опълченска“ №9, гр. Габрово. От съдържанието на оспорената заповед е видно, че с нея се обявяват условията за участие в състезателно административно производство - публичен търг с явно наддаване, което състезателно административно производство ще приключи с издаването на индивидуален административен акт, с който се определя спечелилия търга участник. Така обжалваната заповед е изрично изключена от съдебен контрол с разпоредбата на чл. 21, ал. 5 от АПК. Това законодателно решение е обусловено от това, че такъв вид актове са част от производствата по издаване на индивидуални административни актове и защитата срещу тях следва да се осъществи в производството по обжалване на крайния индивидуален административен акт, с който ще приключи административното производство. При тази законова регламентация оспорваната заповед не подлежи на самостоятелно обжалване, както правилно е приел първоинстанционният съд. Към настоящия момент липсва отделна изрична правна уредба, различна от заложеното в АПК правило, поради което на оспорване подлежи окончателния административен акт - заповедта на кмета за определяне на участник, спечелил публичния търг с явно наддаване за отдаване под наем на имот публична общинска собственост, противно на изложените от частният жалбоподател доводи. С оглед наведените в жалбата твърдения за наличието на сериозна и необоснована пречка за участие на по – широк кръг заинтересовани лица и поради липсата на възможността да оспори акта, свързани с откриването на тръжната процедура по реда на ЗОС, то за дружеството е била налице правна възможност да оспорят окончателния акт за определяне на спечелилия процедурата, в което производство съдът да изследва наведените с жалбата въпроси, свързани с обявяване на процедурата. Настоящият съдебен състав намира, че в случая не намира приложение разпоредбата на чл. 166, ал. 1 от АПК, противно на твърденията изложени в жалбата. В чл. 166, ал.1 от АПК е предвидено, че оспорването спира изпълнението на административния акт. Спирането на изпълнението на административен акт представлява вид обезпечение срещу него. То може да настъпи по силата на закона (чл. 166, ал. 1 от АПК) или въз основа на акт на по-горестоящия орган (чл. 90, ал. 3 от АПК), или на съда (чл. 166, ал. 2 от АПК). За да бъде допустимо такова искане за спиране, обаче следва да има годен за обжалване административен акт. Видно от изложеното по – горе въпросната заповед не попада в тази хипотеза, тъй като този вид административни актове са изключени от съдебен контрол. Наличието на годен за атакуване административен акт е процесуална предпоставка за образуване на административно производство от категорията на абсолютните, а липсата му води до недопустимост на съдебноадминистративното производство съгласно чл. 159, т. 1 от АПК. Като е приел, че оспорената заповед не носи белезите на индивидуален административен акт и оспорването й пред административния съд е процесуално недопустимо, Административен съд - Габрово е постановил правилно определение. С оглед на изложеното обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК е основателно искането на касационния ответник Столичен общински съвет за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Същите следва да бъдат в размер на 100 лв., определен според чл. 25а от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във вр. с чл. 236 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,