Определение № 1501 от 28.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 517/2026 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба вх.№ 7833/15.04.2026г. на К. П. П., чрез пълномощника му адв.Т., за допълване на определение № 1068/07.04.2026г. по настоящото дело, с присъждане на разноски в полза на ответната страна, в размер на 1 600 евро - заплатено адвокатско възнаграждение. Ответната страна - „ЕОС Матрикс“ЕАД - уведомена за молбата на 07.05.2026 г. – не е депозирала становище, в указания едноседмичен срок. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че молбата е постъпила в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и изхожда от легитимирана за подаванет й страна. За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното: С определение № 1068/07.04.2026г. по т.д.№ 517/2026г. на І т.о. на ВКС / настоящото / касационната жалба на „ЕОС Матрикс„ ЕАД против решение № 1237/10.1.2025г. по гр.д.№ 1951/2025г. на Окръжен съд – Пловдив, е оставена без разглеждане, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. първо ГПК. Определението е съобщено на касатора на 14.04.2026г. и влязло в сила на 21.04.2026г., поради необжалването му. С отговора на касационната жалба К. П. своевременно е отправил искане за възмездяване на разноски, с оглед правния резултат. Представени са пълномощно и договор за правна помощ, за процесуално представителство на страната от адв. Т. Т., при договорено възнаграждение от 1600 евро, като договорът служи и като разписка за изплащането на сумата на пълномощника, в брой. При така установеното надлежно предявяване на искането за възмездяване на разноски и доказаното им понасяне от страната в настоящото производство, следва да се разгледа възражението на касатора за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение. Същото е основателно, предвид следното: Защитеният материален интерес на К. П. в настоящото производство, приключило с влязло в сила определение за оставяне без разглеждане касационната жалба на „ЕОС Матрикс“ ЕАД, е в размер на 6 356 лева. Осъществената процесуална защита от адв. Т. се състои в подаването на отговор на касационната жалба и дори в случай на допускане на касационното обжалване би се свела до представителство в едно открито съдебно заседание, при заявяване единствено на правни доводи, предвид характера на касационното производство, в което не се допускат и проверяват доказателства и не се изяснява фактическата страна на спора. Правните доводи на касатора не съставляват процесуална изненада за ответната страна, доколкото са поддържани в хода на производството. Поради това не може да се приеме, че настоящото производство, дори да би се развило във фазата по чл. 290 ГПК, предпоставя особена правна сложност за защитата на ответната страна. Настоящият състав отчита и обстоятелството, че тази защита е концентрирана до приложението на института на погасителната давност, за който и в конкретната хипотеза – изтичаща след снабдяване на кредитора с изпълнителен титул / чл. 439 ГПК / - е формирана задължителна съдебна практика, на която се е позовала и страната, в отговора си на касационната жалба на противната. С оглед тези обстоятелства и използвайки като ориентир базовата ставка по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, вкл. с аргумент от чл. 9, ал. 3 от Наредбата, настоящият състав намира, че възнаграждение в размер на 300 евро е обосновано, разумно и справедливо. За разликата до договорените и заплатени 1 600 евро същото се явява прекомерно. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение