Определение № 8273 от 22.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5962/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на Р. Л. П. против Определение № 402/17.03.2026г. по адм.д. № 79/2026г. по по описа на Административен съд – Ловеч ( АС – Ловеч). Иска отмяна на определението. Развива доводи, че обжалваната резолюция представлява акт по чл.21 ал.1 от АПК. Ответната страна - министърът на вътрешните работи не представя становище по частната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира частната жалба за допустима, а разгледана по същество – за основателна. С обжалваното определение на АС-Ловеч е оставена без разглеждане жалбата на Р. Л. П., срещу резолюция на министъра на вътрешните работи от 16.01.2026г. върху докладна записка с рег. № 264р-433/09.01.2026г., като недопустима. Със същото определение е оставено без разглеждане и искането на Р. Л. П. по чл.166, ал.2 от АПК за спиране изпълнението на резолюция на министъра на вътрешните работи от 16.01.2026г. върху докладна записка с рег. № 264р-433/09.01.2026г. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е установил, че с Решение № 11655/18.11.2025 г. на Върховния административен съд на РБ по адм.д. №8046/2025г. е оставено в сила Решение № 300 от 18.02.2025 г. по адм. дело № 148 / 2023 г. на Административен съд-Ловеч, с което е отменена Заповед № 8121К-3682/12.04.2023 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1 и 2, чл. 203, ал. 1, т. 5 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР на Р. Л. П. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното ѝ правоотношение в МВР. Със заявление от 27.11.2025г. до министъра на вътрешните работи Р. П. е заявила, че желае да заеме длъжността, от която била незаконно уволнена – началник РУ Троян при ОД-МВР Ловеч и на основание чл.232 от ЗМВР се явила същия ден в ОД-МВР Ловеч. С докладна записка на ВПД директора на Областна дирекция на МВР Габрово, относно: Преназначаване на държавен служител от МВР на длъжност в рамките на съответният вид по чл.143, ал.1 от ЗМВР от 09.01.2026г. до министъра на вътрешните работи, на основание чл.158, т.4 от ЗМВР и чл.7, ал.5 от Наредба №8121з-310/17.07.2014г. за преназначаване на държавните служители в МВР, същият е предложил Р. Л. П. да бъде преназначена на ръководна длъжност на Районно управление Габрово при ОД МВР Габрово, със специфично наименование „главен инспектор“ и посочено основно възнаграждение, считано от датата на встъпване в длъжност, с ограничен достъп до квалифицирана информация, до издаването на разрешение по реда на чл.54 от Закона за защита на класифицираната информация. Докладната записка е изготвена във връзка с постъпил на 29.12.2025г. протокол рег. № 295р-209238/19.12.2025г. на ОД на МВР Ловеч, относно предлагане на вакантна ръководна длъжност на държавен служител в МВР на основание чл.7, ал.1,т.5 /отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, когато предишната заемана длъжност не е вакантна или съкратена/ от Наредба №8121з-310 от 17.07.2014г. за преназначаване на държавните служители в МВР. Върху тази докладна записка министъра на вътрешните работи поставил резолюция от 16.01.2026г. с текст „Не съм съгласен! Да се спази разпоредбата на чл.232 от ЗМВР“. При тези фактически установявания АС Ловеч приел от правна страна, че в конкретния случай процедурата по чл. 232 ЗМВР по възстановяването на държавния служител от МВР на друга, равностойна длъжност, след отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, по смисъла на чл. 7, ал. 1, т.5 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи не е приключила с краен акт и се явява висяща. Поради това оспорваната резолюция не подлежи на самостоятелно обжалване, като е изрично изключена от съдебен контрол с разпоредбата на чл. 21, ал. 5 от АПК, защото представлява акт, част от производствата по издаване на индивидуални административни актове. На основание чл.159, т.1 от АПК съдът оставил жалбата без разглеждане като недопустима и прекратил производството по делото. При недопустимостта на жалбата против резолюция с рег. № 264р-433/09.01.2026г. на министъра на вътрешните работи приел за недопустимо и искането за спиране на предварителното й изпълнение по чл. 166, ал. 2 АПК. Обжалваното определение е неправилно. Частният жалбоподател се е явил на работа на 27.11.2025 г. като е подал същият ден и уведомление вх.№ 295000-12879 от 27.11.2025 г. до министъра на вътрешните работи, чрез директора на ОДМВР-Ловеч, за възстановяване на длъжност началник РУ-Троян при ОДМВР-Ловеч. Заявлението е направено в двуседмичния срок по чл.232 изр.1 от ЗМВР. На 19.12.2025г., тъй като в ОД на МВР - Ловеч липсвали вакантни длъжности, директора на ОД на МВР Ловеч предложил на Р. П. вакантни ръководни длъжности в други структури, от които тя заявила съгласие да заеме длъжността началник на Районно управление Габрово при ОД на МВР Габрово. С докладна записка рег.№ 264р-433 от 09.01.2026г. до министъра на вътрешните работи, на основание чл.158 т.4 от ЗМВР и чл.7 ал.5 от Наредба № 8121з-310/17.07.2014г. за преназначаване на държавните служители в МВР, директора на ОД на МВР Габрово предложил Р. П. да бъде преназначена на ръководна длъжност началник на Районно управление Габрово при ОДМВР Габрово, със специфично наименование „главен инспектор“ и посочено основно възнаграждение, считано от датата на встъпване в длъжност, с ограничен достъп до квалифицирана информация, до издаването на разрешение по реда на чл.54 от Закона за защита на класифицираната информация. Това предложение безспорно е част от процедурата по чл.232 изр.2 от ЗМВР във вр. с чл.7 ал.2 във вр. с ал.1 т.5 от Наредба № 8121з-310/17.07.2014г. за преназначаване на държавните служители в МВР. Процедурата е приключила с акта на министъра на вътрешните работи, поставен като резолюция от 16.01.2026г. върху докладна записка рег.№ 264р-433 от 09.01.2026г., която по същество представлява отказ за издаване на заповед за преназначаване на Р. П. на ръководна длъжност началник на Районно управление Габрово при ОДМВР Габрово, със специфично наименование „главен инспектор“. Този отказ не е част от процедурата по издаване на административен акт по чл.21 ал.1 от АПК, а именно такъв акт, който подлежи на обжалване пред административния съд. Като е приел противното, АС –Ловеч е постановил незаконосъобразно определение, в нарушение на материалния закон, което следва да бъде отменено, а делото върнато на същи съд за продължаване на съдопроизводствените действия по сезиращата съда жалба на Р. П.. Доколкото в обжалваната резолюция липсва разпореждане за допускане на предварителното й изпълнение, подадената срещу нея жалба спира изпълнението на обжалвания акт, на основание чл.166 ал.1 от АПК. Поради това - искането на Р. П. с правно основание чл.166 ал.2 от АПК до АС Ловеч е недопустимо, но не по изложените от решаващият съд доводи, а защото изпълнението на обжалвания акт е спряно с оспорването му пред съда. В тази му част определението на АС-Ловеч е правилно като краен резултат, макар и по различни от приетите от първата инстанция съображения. Предвид изложеното и на основание чл. 235 ал.1 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК Върховен даминистративен съд, пето отделение