Определение № 6168 от 05.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2414/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Ф. М. С. срещу определение № 235 от 03.02.2026 г., постановено по адм. дело № 698/2025 г. по описа на Административен съд (АС) - Кърджали. С обжалваното определение АС - Кърджали е оставил без разглеждане жалбата, наименована „възражение“ на Ф. М. С. против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за Кампания 2019, с изх. № 02-090-6500/19791 от 09.12.2021 г., издадено от заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ – София и е прекратил производството по делото. Частният жалбоподател, чрез пълномощника си - адв. Попов, поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Излага доводи, че съдът неправилно е приел, че жалбоподателят не е изпълнил указанията на съда да отстрани констатираните нередовности на жалбата и че оспорването е просрочено. Във връзка със срочността на жалбата сочи, че в чл. 28 от Закона за подпомагане на земеделските производители е предвидено, че комуникацията с ДФ „Земеделие“ се извършва чрез съобщение в системата на електронни услуги (СЕУ) по чл. 30, ал. 2, т. 6 ЗПЗП в индивидуалния профил на съответния кандидат като към съобщението се прикачва съответния акт или в него се препраща към публикувания в системата акт. Поддържа, че такова съобщение няма в индивидуалния профил на жалбоподателя, нито пък е уведомен по друг начин за оспореното уведомително писмо. Намира, че съдът неправилно е прекратил производството по делото на основание § 12, ал. 2 ПЗР на ЗПЗП във връзка с чл. 28, ал. 3 ЗПЗП при положение, че не е уведомен за издаване на акта и неговото наличие в СЕУ съобразно правилото на чл. 18а АПК. Поддържа, че предвиденият в чл.28, ал. 3 ЗПЗП ред за връчване на уведомително писмо чрез директното му публикуване в СЕУ без нарочно съобщение до адресата противоречи на правилото на чл. 18а АПК, както и че разпоредбата на § 12, ал. 2 ПЗР на ЗПЗП няма предвидено обратно действие и не намира приложение по отношение на подадените по реда на Наредба № 9 от 27.02.2009 г. заявления и постановените по тях административни актове - уведомителни писма за оторизиране на заявеното финансиране. Възразява по изводите на съда, че не са отстранени нередовностите на жалбата, т. к. са представени допълнителни доказателства от жалбоподателя, а съдът е пренебрегнал служебното начало, по силата на което е длъжен да се произнесе по законосъобразността на обжалвания акт и не е съобразил поисканото удължаване на срока от жалбоподателя. При тези съображения, развити в частната жалба иска да се отмени обжалваното определение и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. С допълнителна молба прави искане за сезиране на Конституционния съд за установяване на противоконституционност на разпоредбата на § 12, ал. 2 ПЗР на ЗИД на ЗПЗП и спиране на производството по делото, на основание чл. 150, ал. 2 от Конституцията на Република България. Ответникът по частната жалба - заместник изпълнителният директор на ДФ „Земеделие", не изразява становище по нея. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страната, намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното: Ф. М. С., регистриран земеделски производител, е подал жалба с вх. № 4457/11.12.2025г. (наименувана възражение) срещу Уведомително писмо с изх. № 02-090-6500/19791 от 09.12.2021 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", до АС - Кърджали. С разпореждане № 2406 от 17.12.2025 г. по адм. дело № 698/2025 г. на АС - Кърджали административният съд е констатирал, че жалбата е депозирана директно в съда, не отговаря на изискванията на чл. 151, т. 3 АПК - не е внесена държавна такса, не е посочено в какво се състои незаконосъобразността на акта и какво точно е искането. Поради това е задължил е жалбоподателя в 7-дневен срок от съобщението да внесе държавна такса и да представи доказателства за това, на основание чл. 150, ал. 1, т. 6 и 7 АПК да посочи в какво се състои незаконосъобразността на акта и искането му към съда, на основание чл. 150, ал. 2 АПК да посочи доказателства, които иска да бъдат събрани и да предостави писмените доказателства, с които разполага, в противен случай жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено. Разпореждането на съда е съобщено на 18.12.2025 г. на низходящ от първа степен роднина, със задължение да го предаде. С молба вх. № 75 от 09.01.2026 г. жалбоподателят е представил доказателства за внесена държавна такса и е поискал да се удължи срокът с два месеца за отстраняване на нередовностите в жалбата поради необходимост от снабдяване с документи. С определение № 77 от 12.01.2026 г. съдът е продължил срока за представяне на документи с 14 дни, считано от датата на изтичане на първоначалния срок. С придружително писмо вх. № 93/12.01.2026 г. процесуалният представител на ДФ „Земеделие" е изпратил административната преписка и е посочил, че датата на изтегляне на обжалваното УП от СЕУ е 15.06.2022 г. В тази връзка е направил възражение за просрочие на жалбата. За да постанови обжалваното определение, съдът е посочил, че според представената извадка от административната преписка обжалваното уведомително писмо е публикувано в СЕУ на 13.12.2021 г., а датата на която е изтеглено е 15.06.2022 г., поради което 14-дневният срок за обжалване е изтекъл. Отделно от съображенията за недопустимост на оспорването, съдът е приел, че жалбата следва да се остави без разглеждане и поради неотстраняване на нередовностите й от оспорващия в определения от съда срок. Определението е правилно, при следните съображения: Правилно съдът е достигнал до извод, че жалбата е процесуално недопустима поради подаването й след изтичане на 14-дневният срок за оспорването й пред съда. Съгласно чл. 28, ал. 1 ЗПЗП, комуникацията между Държавен фонд "Земеделие" или Управляващия орган на Стратегическия план и съответните кандидати или бенефициенти и съобщаването на индивидуалните административни актове, издадени от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" или от оправомощените от него длъжностни лица или от ръководителя на Управляващия орган на Стратегическия план, се извършва чрез съобщение в системата за електронни услуги (СЕУ) по чл. 30, ал. 2, т. 6 в индивидуалния профил на съответния кандидат или бенефициент, като към съобщението се прикачва съответният акт или в него се препраща към публикувания в системата акт. Неоснователни са доводите в частната жалба за неправилно приложение на материалния закон и нарушения на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд. В разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания е предвидено, кандидатите да се уведомяват чрез уведомително писмо за извършените оторизации и плащания по схемите и мерките по чл. 1 по реда на АПК. Съгласно чл. 18а, ал. 4, т. 2 от АПК /в относимата за случая редакция/, заявителят или жалбоподателят, както и всички заинтересовани граждани, които са привлечени или встъпили като страни, за призоваване и получаване на документи и съобщения, свързани със започнало производство, могат да предоставят на административния орган или на съда, ако разполагат с такива, електронен адрес, който позволява получаване на съобщение, съдържащо информация за изтегляне на съставения документ от информационна система за връчване. Такава информационна система за връчване по смисъла на цитираната норма на АПК представлява Системата за електронни услуги към ДФ „Земеделие“, с оглед регламентацията на системата в чл. 30 и сл. от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол. Правилата за връчване на административните актове, предвидени в Закона за подпомагане на земеделските производители са специални спрямо общите правила, уредени в Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 30, ал. 2, т. 2 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол (Наредба № 105 от 22.08.2006 г.) системата за електронни услуги се използва за визуализиране на индивидуална информация, електронно генериране и подаване на данни и документи, касаещи схеми, мерки и интервенции за подпомагане, администрирани от Държавен фонд "Земеделие" и Управляващия орган на Стратегическия план. В чл. 37, ал. 8 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. е предвидено, че съгласието на кандидатите или бенефициентите за приемане на индивидуални административни актове, електронни документи, изявления и комуникация и за съобщаване се приема за дадено с подаването на заявление за подпомагане или на искане за плащане в СЕУ. Видно от данните по административната преписка и според приложеното известие за доставяне/връчване на уведомително писмо, Уведомително писмо с изх. № 02-090-6500/19791 от 09.12.2021 г., издадено от заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, е публикувано в СЕУ на 13.12.2021 г. и е изтеглено на 15.06.2022 г. След като в случая е бил налице съставен документ- Уведомително писмо с изх. № 02-090-6500/19791 от 09.12.2021 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, същия е изтеглен от частния жалбоподател, за което е получено съобщение, съдържащо информация за изтегляне на съставения документ, то заявителят следва да се смята уведомен по реда на чл. 10б, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. вр. чл. 18а, ал. 4, т. 2 АПК, като за дата на уведомяване се приема доказаната по делото дата на изтегляне 15.06.2022 г. С приемането на ЗИД на ЗПЗП, обн., ДВ, бр. 85/2024 г., в сила от 08.10.2024 г., законодателят е въвел шестмесечен срок, считано от публикуване на акта, в рамките на който земеделският производител има възможност да изтегли акта и считано от този момент да го оспори пред съда в срока по чл. 149, ал. 1 АПК. В разглеждания случай оспореното УП е публикувано на 13.12.2021 г. и е изтеглено на 15.06.2022 г., поради което § 12 ПЗР на ЗПЗП не е приложим. Неоснователни са оплакванията в частната жалба, че с определението за удължаване на срока е следвало повторно да бъде указано на жалбоподателя необходимостта от изпълнение на изискванията на чл. 150 АПК, съгласно задължението по чл. 168, ал. 1 АПК. Съдът правилно е приел, че не са отстранени нередовностите на подадената жалба от Ф. М. С. в удължения срок по чл. 63, ал. 2 ГПК, т. к не са изложени съображения за оспорването и не е формулирано в какво точно се състои искането към съда. Спазването на принципа на служебното начало по чл. 168, ал. 1 АПК от съда не освобождава жалбоподателя от изпълнение на задължението му по чл. 150, ал. 1, т. 6 и 7 АПК да изложи в жалбата си в какво се състои незаконосъобразността на акта и какво точно е искането му, което би позволило на съда да дефинира спорния предмет по делото. При удължаване на срока за изпълнение на указанията на основание чл. 63, ал. 2 ГПК, съдът няма задължение да уведомява оспорващия, т. к. в закона е определен моментът, от който започва да тече удължения срок. Поради това съдът обосновано е заключил, че указанията не са изпълнени в срок от жалбоподателя, което представлява самостоятелно основание за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството по делото. Предвид изложените фактически и правни съображения, настоящият касационен състав намира за неотносимо искането на частния жалбоподател за сезиране на Конституционния съд на РБ за установяване на противоконституционност на разпоредбата на § 12, ал. 2 ПЗР на ЗИД на ЗПЗП. Както вече се посочи, с приемането на ЗИД на ЗПЗП, обн., ДВ, бр. 85/2024 г., в сила от 08.10.2024 г., законодателят е въвел шестмесечен срок, считано от публикуване на акта, в рамките на който земеделският производител има възможност да изтегли акта и считано от този момент да го оспори пред съда в срока по чл. 149, ал. 1 АПК. В случая съдът не дължи обсъждане на доводите и възраженията на частния жалбоподател, тъй като този въпрос няма значение за решаване на настоящия правен спор. Предвид гореизложеното, обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила. По водене на делото пред касационната инстанция ответникът не претендира заплащане на разноски, поради което с оглед изхода на спора, такива не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение