Определение № 16 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3640/2021 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по повод постъпила молба от Сдружение „Спортно-Туристически клуб Мотен“, чрез адв. Т. М., с искане за допълване на определение № 60138/17.11.2021 г. по настоящото дело, в частта за разноските. Ответникът по молбата М. В. В., представя отговор в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, в който е направила искане за намаляване поради прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата е подадена в предвидения от закона срок от надлежно легитимирана страна, с оглед на което е процесуално допустима. При произнасяне по молбата съдът съобрази следното: С определение № 60138/17.11.2021 г. е потвърдено разпореждане от 02.06.2021 г. по гр. д. № 1642/2020 г. на Софийски апелативен съд, с което е върната подадената от М. В. В., действаща като непълнолетна със съгласието на майка си П. М., касационна жалба срещу въззивното решение от 17.11.2020 г. по гр. д. № 1642/2020 г. на Софийски апелативен съд. В отговора на частната жалба, ответникът по нея Сдружение „Спортно-Туристически клуб Мотен“, представляван от адв. Т. М., своевременно е поискал присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, по отношение на което искане липсва произнасяне в определението по чл. 274, ал. 2 ГПК. Към отговора е представен договор за правна защита и съдействие, съгласно който молителят е заплатил на процесуалния си представител в брой сумата от 360 лева за изготвяне на отговор на частната жалба. При тези обстоятелства следва да се приеме, че са налице предпоставките по чл. 248 ГПК за допълване на съдебния акт в частта за разноските с присъждане на разноски в полза на ответника по частна жалба. По делото е представено адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие, които в частта си, удостоверяваща получаването на сумата в брой, имат характер на разписка /т. 1 от тълкувателно решение № 6/2012 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. Разгледано по същество искането е основателно, тъй като претендираните разноски са реално извършени. Основателни са обаче наведените във възражението доводи за прекомерност на заплатеното от молителя възнаграждение за адвокат. Като се вземе предвид естеството на производството, в което се претендират разноски /производство по подадена по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК частна жалба срещу разпореждане за връщане на касационната жалба/, фактическата и правна сложност на същото, както и разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 11 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да се приеме, че в полза на молителя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 200 лв. С оглед на изложеното и на основание чл. 81 във вр. с чл. 78, ал. 4 ГПК, в полза на ответника по частната жалба следва да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, Второ отделение