Определение № 374 от 29.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 113/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх.№23384/19.10.2023год. /наименована жалба и с поставен номер на съпроводителното писмо към нея вх.№8471/24.10.2023 г./, подадена от Р. И. С., въззивник срещу разпореждане №1143 от 05.10.2023год. на Софийски окръжен съд/СОС/, постановено по в.гр.дело №69/2023год., с което е върната жалбата й с вх.№5892/12.07.2023год., адресирана до ВКС. В частната жалба се излагат съображения, че разпореждането на СОС е неправилно. Според жалбоподателката е изпълнила указанията на съда, но продължава неяснотата по делото какво следва да се изпълнява като режим на лични отношения между детето на страните и бащата, това което е постановено по привременните мерки от първоинстанционният съд или това, което е постановено след въззивното решение по делото и за което въззивният съд е издал изпълнителен лист. Моли да се отмени обжалваното разпореждане и да се разгледа изложеното в жалбата й от 12.07.2023 г. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе по частната жалба, съобрази следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2, вр. с чл.286 ГПК разпореждане, при спазване на едноседмичния преклузивен срок. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Съображенията за това са следните: С решение №61 от 30.05.2022 г. на Районен съд- Самоков, постановено по гр.дело №856/21 г. е предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете на страните Б. И. Б. на майката Р. И. С., при която детето да живее. Определен е режим на лични контакти на бащата И. Б. Б. с детето Б., както следва: бащата ще вижда и взема детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 9,30ч. в събота до 18.30ч. в неделя, с преспиване и всяка четвърта събота от месеца от 9.30ч. до 19ч. без преспиване, един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката. Определена е месечната издръжка, която бащата да заплаща в размер на 200лв., считано от датата на исковата молба. По гр.дело №856/2022 г. на Районен съд- Самоков, районният съд е постановил с протоколно определение от 04.02.2022 г. привременни мерки по делото, с които е определено бащата И. Б. да осъществява режим на лични контакти с детето Б. всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10ч. до 17ч. на съботния и неделния ден, без преспиване и всяка четвърта събота от месеца от 10ч. до 17ч. в съботния ден и един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката. След подадена въззивна жалба от Р. И. С. срещу решението на РС Самоков е постановено решение №319 от 19.05.2023 г. от Софийския окръжен съд, по в. гр.дело №69/2023 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение в частта на определения режим на лични контакти на детето с бащата. Отменено е решението в частта на присъдената издръжка, като е увеличен размерът й на 220лв. месечна издръжка, считано от 13.08.2021 г. По искане на въззиваемия И. Б. Б. и с разпореждане №597 от 25.05.2023 г. на Софийски окръжен съд е постановено издаването на изпълнителен лист относно режима на лични отношения на детето и бащата, съгласно диспозитива на въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение /който е с преспиване на детето при бащата/ и различен от постановения режим по привременните мерки. Срещу така постановеното въззивно решение е постъпила по пощата чрез СОС касационна жалба с вх.5149 от 21.06.2023 г./ стр.56/ от Р. И. С. срещу решението на въззивния съд, с изложение към нея, която е приета за подадена в срок, приподписана е от адвокат на касаторката и е в процес на администриране. С жалба/частна жалба/, изпратена по пощата с пощенско клеймо от 06.07.2023 г., с поставен вх.№16057 от 10.07.2023 г. Р. И. С. е обжалвала разпореждане №597 от 25.05.2023 г. на СОС за издаване на изпълнителен лист по в. гр.дело №69/2023 г. с основно оплакване, че не е имало основание да се издава изпълнителен лист след като е подала касационна жалба срещу въззивното решение за режима на лични контакти и то не е влязло в сила, и има постановени привременни мерки за режима, които не са отменяни и са в сила. Изразява несъгласие с определения режим на лични контакти по решението, който смята, че не е подходящ на детето и оплакване, че не се изпълнява режимът, съгласно привременните мерки. Иска се отмяна на разпореждането за издаване на изпълнителен лист. С жалба с вх.503165/04.07.2023 г. по пощата, но до ВКС и след подаване на касационната жалба от 21.06.2023 г., Р. И. С. е направила оплакване срещу ищеца по исковата молба и баща на детето й И. Б., че не изпълнява режима на контакти с детето, както е постановен, съгласно привременните мерки, нарушава същия, но и взема и връща детето съгласно режима на контакти по решението на въззивния съд, което не е влязло в сила и въз основа на което се е снабдил незаконосъобразно с изпълнителен лист и за издаването на който не е уведомена. Поради неяснота в режима на контакти между бащата и детето иска съдействие от съда за изпълнение на привременните мерки. Постановено е на 05.07.2023 г. разпореждане от ВКС до когото е адресирана жалбата да се изпрати същата на Софийски окръжен съд за прилагане по делото и за преценка характера на искането. След връщане на жалбата с вх.503165/04.07.2023 г. въззивният съд неправилно е приел, че същата представлява касационна жалба срещу въззивното решение и са давани казания в тази връзка да се уточни искането, акта който се обжалва, да се приложи изложение на основанията за касационно обжалване, да се приподпишат от адвокат на страната. С обжалваното разпореждане № 1143/05.10.2023 г. Софийският окръжен съд е върнал жалбата от 12.07.2023 г. на основание чл.286, ал.1,т.2 ГПК, като е приел, че не са изпълнени указанията му и не са отстранени нередовностите й. Независимо, че при подаване първоначално на жалбата от 12.07.2023 г. до ВКС с разпореждане за връщането й на СОС са дадени указания за преценка на характера й, въззивният съд не е изходил от съдържанието на същата като се запознае с изложеното в нея, както и с искането на жалбоподателката. Видно от съдържанието й същата няма характер на касационна жалба срещу въззивното решение и каквато страната вече е подала в срок по делото, но се излагат настъпили след постановяване на въззивното решение нови факти и обстоятелства, свързани с режима на лични контакти между бащата и детето и породения спор от това кой режим следва да се изпълнява този по привременните мерки или този, съгласно невлязлото в сила решението на въззивния съд, с който е потвърдено решението на първата инстанция за режима на лични контакти. В жалбата има изявление, че в тази връзка не са ясни параметрите на режима на лични контакти на бащата с детето и има оплаквания срещу издадения изпълнителен лист по невлязлото в сила въззивно решение относно режима на лични контакти, но за което има подадена частна жалба, която е администрирана и следва да се разгледа от Софийския апелативен съд. След като неправилно въззивният съд е приел, че подадената молба до ВКС от 12.07.2023 г./ наименована жалба/ има характер на касационна жалба и в тази връзка неправилно са дадени указания за отстраняване на нередовностите й, както и неправилно е постановено връщането й, обжалваното разпореждане следва да бъде отменено. Делото следва да се върне на Софийския апелативен съд, който следва да се произнесе по частна жалба, подадена по пощата на 06.07.2023 г., с вх.№16057/10.07.2023 г. /и с вх.№5934/13.07.2023 г., посочен в съпроводително писмо/ от Р. И. С., която е администрирана и в производството по която следва да се имат в предвид и изложените оплаквания в молба/жалба/ от 12.07.2023 г. По изложените съображения, Върховният касационен съд състав на Трето гражданско отделение