Определение № 283 от 12.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 219/2012 г.

Производството е по чл.274 ал.2 предл. второ вр. с ал.1 т.1 на ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] и Е. К. Г. против определение № 78 / 01.02.2012 год. на ВКС, ТК, второ търговско отделение по ч.т .д. № 873 / 2011 год., с което е оставена без разглеждане частната жалба на същите срещу определение № 1389 / 27.07.2011 год. по ч.гр.д. № 2299 / 2011 год. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, потвърдило определение на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ - 9 състав от 11.05.2011 г. по т.д. № 1413 / 2009 год.. С последното е отхвърлено искането на [фирма] и Е. К. Г., за конституиране като трети лица – помагачи на страната на ищеца [фирма] / в несъстоятелност /, на основание чл.218 ГПК. Жалбоподателите оспорват правилността на атакуваното определение на състав на ВКС, ТК, второ търговско отделение, с довод за неправилно приложение нормата на чл.220 предл. второ от ГПК. Поддържат, че атакуваното въззивно определение има преграждащ за развитието на делото характер, с оглед спецификата на субекта, на чиято страна се претендира конституирането - дружество в несъстоятелност, предвид което възможността на третите лица за защита на техни права спрямо тази страна, по исков ред, е препятствана. Позовавайки се на мотивите към т. 5 на ТР №1 / 2001 год. по тълк.дело № 1 / 2001 год. на ОСГК на ВКС, навеждат довод, че двуинстанционното обжалване е изключено, като непреграждащо развитието на делото, само при наличието на исков, а не какъвто и да е друг път за защита на интересите на третите лица срещу страната, спрямо която обуславят интерес да помагат.Поради това намират неправилни мотивите на съда за възможност за реализиране правата им в производството по предявяване на вземания като кредитори на несъстоятелното дружество – чл.685 и сл. ТЗ. Позовават се на непроизнасяне на съдебния състав по искането по раздел І, п.2.2 на касационната частна жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ търговско отделение приема ,че жалбата е процесуално допустима: подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК и от легитимирани да обжалват страни. Предмет на частната жалба е преграждащо развитието на производството по ч.т.д.№ 873 / 11 год. на ВКС ,ТК, второ търговско отделение определение, поради което същото подлежи на контрол по чл.274 ал.2 пр. второ вр. с чл.274 ал. 1 т.1 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Постановеното определение е правилно. Обоснован е изводът, че определенията по чл.220 пр.второ от ГПК не подлежат на касационен контрол в никоя от хипотезите на чл.274 ал.3 ГПК. Относно непреграждащият им характер правилно са съобразени задължителните указания по т.5 на ТР № 1 / 2001 год. по тълк. дело №1 / 2001 год. на ОСГК на ВКС, актуални и при действието на ГПК в сила от 01.03.2008 год.. П.. 1 от мотивите към т.5 на ТР № 1 / 2001 год. обосновава двуинстанционно обжалване на прекратителни определения в защита на упражняване правото на иск – предмет на производството, спрямо което е постановено прекратяването. Мотивирано е като средство за контрол срещу незаконни определения, които не могат да се проконтролират по повод на обжалване на решенията пред ВКС. Така изложените мотиви, на които се позовават жалбоподателите, са неотносими към настоящата хипотеза. Конституирането на трето лице – помагач на страна в процеса, вкл. в хипотезата на встъпване по чл.218 ГПК, не е кумулирано с допустима от процесуалния закон възможност за реализиране на негови притезания спрямо същата страна и в това производство, изключая хипотезата на главно встъпване по чл. 225 ГПК, какъвто не е конкретния случай. Преграждащият характер на въззивно определение, предпоставящ касационното му обжалване съгласно чл.274 ал.3 т.1 ГПК, следва да се преценява не по отношение защитата на права на претендиращия встъпване в качеството на трето лице – помагач, макар и тези права да биха обусловили интереса му от встъпването, а по отношение на защитата по иска - предмет на образуваното производство. Обстоятелството дали третото лице е лишено от исков път за защита срещу страната, на която желае да помага, би могло да е относимо към преценка на интереса му от конституирането, с оглед последиците от установителното действие и обвързващата сила на мотивите по чл.223 ГПК, но е неотносимо към обосноваване преграждащ характер на определението по чл.220 пр. второ от ГПК. Направеното в раздел І, т.2.2 на частната касационна жалба искане не кореспондира с формалните предпоставки за иницииране тълкувателна дейност на ВКС / чл.124 и сл. ЗСВ вр. с чл.292 ГПК /, а и с оглед преждеизложеното е видно, че в съдържанието на т.5 на ТР № 1 / 2001 год. по тълк.дело № 1 / 2001 год. на ОСГК на ВКС жалбоподателите влагат различен от действително вложения смисъл, който не може да бъде споделен. Водим от горното, настоящият състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение